Фермата за ягоди - английската мечта на българина

Две групи се разделят пред бар в английското градче Херефорд, разменяйки си псувни на полски след току-що прекратена улична свада. Не е хубаво това, казва таксиджията индиец и клати глава. Много младежи, много алкохол, не е хубаво, продължава индиецът.
Доскоро спокойното шейсетхилядно градче в Средна Англия днес е претъпкано от източноевропейци. Свободни квартири в него няма. Евтините хотели, предлагащи легло и закуска срещу 20-30 паунда, също са пълни.
На паркингите пред хотелите са наредени
7-8 годишни беемвета петици, предимно с латвиийски номера.
"Итс бери бери дификълт", обобщава жилищната криза на ужасен английски 35-годишна латвийка.
Тя живее заедно с двете си деца в малка стая в претъпкана къща, давана под наем на имигранти. Според нея в тази къща се намира единствената останала свободна стая в града.
Наемът е над 100 паунда за седмица. За сравнение, за същата сума може да се наеме добър апартамент в големи градове като Лийдс.
Според латвийката,
за всичко са виновни  поляците.
Те започнали да пристигнат на тълпи веднага след приемането на страната им в ЕС. Преди 4 години Херефорд е било спокойно и забутано място, и е имало достатъчно евтини жилища.
Къщата е стара, отдавна не е ремонтирана, стаите са малки, а латвийката е единствената от присъстващите наематели, която говори нещо като английски.
Причината за наплива в района са земеделските ферми, в които всяко лято пристигат хиляди сезонни работници от Източна Европа. Голяма част от тях остават, след като изтече договорът им. Намират си работа, а след това пристигат и техните роднини.
Българите са малцинство,
едва стотина работят във ферма в близкото село Марден.
Фермата за ягоди се намира на края на селото. П и по време на активния сезон, в охраняем лагер, там живеят над 1000 души. Зад железните врати на лагера са паркирани същите сребристи беемвета с латвийски и полски номера.
Най-много са работниците от Латвия и Полша, след тях са украинците и руснаците, а българите са най-малко. За разлика от предишни години, когато само студенти можеха да работят във фермите, сега горната възрастова граница е 50 години.
Късметлиите в лагера спят натъпкани по шестима в каравани. Вътре има тоалетна, душ, отопление на газ и пълно кухненско оборудване. Всеки от наемателите на караваната плаща около 40 паунда на седмица. По-голяма част от селскостопанските работници обаче живеят в „гетото".
„Гетото" е част от лагера,
в която са наблъскани жълти контейнери. Те са с приблизителни размери 3.50 на 3 метра, от предната страна е изрязан малък прозорец. Вътре живеят по четирима на две двуетажни легла. Използват общи бани, кухни и тоалетни. Лагерът е своебразен източноевропейски Вавилон и вечер отвсякъде гърми различна музика: полско реге, пънк, руски рок и дори люта българска чалга. Купоните са задължителни.
Езикът, на който се разбират всички, е руският.
Мениджърите, супервайзърите и по-добрите работни места са заети от рускоговорящи. Въпреки нуждата от шофьори на камиони и трактористи във фермата, българите нямат шанс да започнат такава работа. Според сънародниците ни причината е, че не са руснаци, под което се разбират всички рускоговорящи в лагера. Според техните мениджъри, българите нямат право да работят подобна работа до 2008-а. Тогава се очаква да паднат ограниченията за нашенци и румънци.
В момента единствената законна работа
на острова за българи и румънци е в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. За това има отпусната квота. Схемата за наемане обаче е изключително тромава и английските работодателите нямат желание да си губят времето с нея, при положение, че страната е залята с безработни поляци.
За да наеме персонал за цех, работодателят трябва да докаже пред Home Office, че известно време не е успял да си наеме работници от Кралството. Самото издаване на работните разрешителни също е достатъчно бавна процедура. Английските фермери, които тази година имат големи проблеми с прибирането на реколтата, са най-големите поддръжници на отпадането на работните ограничения.
Работниците в Марден са късметлии,
защото районът се оказа остров между наводнените съседни райони Глостършир и Уостършир. Хиляди гурбетчии останаха без работа там заради наводнените ферми.
Въпреки английската кал, владееща лагера в Марден, той е добре уреден. Има безплатен интернет, клуб с голям телевизор с кабелна, джаги, билярд и бира. Има дори и дискотека с вход 5 лири. Собствениците на фермата уреждат и безплатни курсове по английски. Когато е пикът за събиране на ягоди, работа има за всички, дори по 10-12 часа на ден. След това мениджърите правят график и работата пада до 3-4 часа дневно. Заплащането е минималното за Острова - 5.35 паунда на час. Според нашите сънародници, фермерите си докарват добри доходи от парите, заплащани от бачкаторите за наем на караваните и контейнерите и така си прибират част от заплатите обратно.
Разходите  за храна не са големи.
Срещу 20 паунда от големите вериги супермаркети може да се купи ядене, предостатъчно за седмица. Превозът от Марден до Херефорд струва 8 паунда за такси ван в което се побират 8 души. Таксиджиите индийци усложливо не включват брояча.
Работата на полето е тежка. Двама от всеки десет новопристигнали се отказват на първата седмица. Въпреки лошите условия голяма част от гастербайтерите се връщат на Острова всяко лято, защото успяват да спестят добри пари за българския стандарт.
"Като бачкам в калта за минималното английско заплащане, изкарвам 8 пъти повече пари, отколкото вадех като машинен инженер в България", прави сметката си 30 годишен софиянец.

Плащаш минимум 350 евро, за да се уредиш