Неочаквано

Можеш да намериш съкровище на най-неочаквано място. Добре прави Teri, че от време на време ни напомня за сайта Без монитор. Попаднах на него миналата година, докато беше още 123. Невероятно, но там открих "Попол Вух" - нещо като библия на народа киче, живял в земите на днешна Гватемала. Какво ще кажете за това:

"Народитеправеха изпърво своите жертвоприношения пред Тохил и после отиваха да поднесатсвоите почитания на ахпоп и на ахпоп-камха. После отиваха да поднесат своитебогати пера и своята дан пред владетеля. А владетелите, издържани от тях, бяхаахпоп и ахпоп-камха, които бяха завладели техните градове.

Великигосподари и дивни мъже бяха изумителните владетели Гукумац и Котуха иизумителните владетели Кикаб и Кауисимах. Те знаеха дали ще стане война ивсичко беше ясно пред очите им; виждаха дали ще има мор или глад, дали ще имаразмирия. Знаеха добре, щото имаше къде да могат да го видят, щото съществувашеедна книга, от тях наречена "Попол Вух".

Алане само с това беше велико положението на господарите. Велики бяха и технитепости. И тази бе цената за тяхното създаване и цената за тяхното царуване.Постеха дълго време и правеха жертвоприношения на своите богове. Ето какпостеха: деветима постеха, а други деветима правеха жертвоприношения и горяхаблаговоние. Още тринадесет мъже постеха, други тринадесет правеха приношения игоряха благовоние пред Тохил. Пред своя бог се хранеха единствено с плодове -сапоти, бели сапоти и хокоти. И нямаха питки, които да ядат.

Билоседемнадесет мъже, които правеха жертвоприношението, или десет, които постеха,наистина не ядяха. Изпълняваха своите велики предписания и тъй доказваха своетогосподарско положение.

Същонямаха и жени, с които да спят, ами се държаха самички, в пост. Бяха в божиядом, по цял ден бяха в молитви, горяха благовоние и правеха жертвоприношения.Тъй прекарваха от привечер до предутро, стенейки в сърцата си и в гърдите си имолейки се за щастието и живота на своите синове и подвластни, а също тъй засвоето царство, и вдигаха лица към небето."