Неделя късен следобед
Ето в такива моменти се срамувам от света в който живеем...Няма значение от какво, само усещане...
В такива моменти усещам колко е нищожен светът в който живеем пред тяхната съдба....Съдбата на децата, които не виждат, а не виждат, защото някога, някъде, в някакъв кувьоз, някой пуснал повече от така жизненоважния за нас кислород, но в повече..В резултат на което децата остават с увредено зрение за цял живот, освен ако не се случи чудо с тях и за тях...
Не е уместно да ви подсещам за грешките под земята и тези над земята, както и за грешките за цял живот....
Срамувам се от безсилието ми да променя същия този свят, който тези деца не виждат, а само усещат....Децата, които искат да го видят, същия този свят. Ако е рекъл Господ и се случи чудото и прогледнат какво ще им предложим да видят?....А те толкова го желаят и са си изградили една тяхна представа за света покрай тях.
Те искат да видят слънцето и небето, лицата на своите близки. Много ли искат!?!
Ако се случи чудо / има ли чудеса на този свят???/ и прогледнат какво ще видят???...Раздори и деление....
Свят, в който прощаваме само на прошки и започваме да трупаме "материал" за следващите.
Свят, в който се сещаме за благотворителност само по Коледа...
Свят, който в момента с удоволствие бих напсувала, ама много, много ЯКО!!! Ако някой прояви любопитство ще го пратя да посети северозападния сайт. Той ще каже това, което искам аз да кажа сега, в момента, като истинска северозападнячка.
В една от детските градини в която работих имаше деца със Специални образователни потребности. Да, това наистина са много специални деца. И изпитвах угризение на съвестта в безпомощността си да им помогна. Освен топлина и уют, друго не можах да им дам. А не бяха много на фона на голямата бройка деца в градината. От 13 групи, 270 общо дечица, около 15 бяха със СОП. Разпределени по групите.....
Ето в такива моменти на разтърсване като този ми се иска да викна и да ме чуе и глухия цар, ако го има...Стига раздори!!!! Стига крамоли!!!! Колко живота имаме, за да ги пропиляваме в загуба на време...
Колко сме нищожни и жалки пред усмивките на тези деца, които не виждат нашия свят, но го усещат.
Понякога вървим като коне с капаци. Гледаме само напред, но не виждаме нищо встрани. Вторачени във своите си каузи пропускаме нещо много важно и съществено...Какво е то??? Нека всеки го открие сам за себе си...
В точно този момент за мен животът е една алюзия, след днешния ми неделен следобяд на среща с тези деца, които пееха със сърцето и душата си...
И всичко това на фона на някакви крамоли... Не, не си тръгвайте! Не бива! Където и да отидете, не можете да избягате от себе си, от самите вас и от света в който живеем, а той не за всички е еднакъв. Шарен свят с тъга и усмивки...
Вятърът е предвестник на буря, а след бурята облаците се разсейват и отново изгрява слънце и то е за всички. Толкова ли е трудно да превъзмогнем собственото си его????
Аз няма да си тръгвам, защото не искам, а не искам, защото имам да ви казвам толкова много неща, стига да имате търпение и нерви...
Когато реша да го направя няма да е с БУМ, а тихо, така, както и влязох в този сайт....Не ми се иска и никой да си тръгва...Ако обаче разбера, че някой си е тръгнал заради мен, говоря хипотетично, не съм кой знае каква важна личност, за да си придавам подобни важности, гаранция ви давам, че няма да стъпя тук. Не бих си го сложила като тежест на душата....
Егото е проблема! Заради него хората провалят сайта, страната, планетата, живота си!
Никой не си е тръгнал заради теб, но това изобщо не означава, че не си важна личност! Напротив засега аз ще остана заради теб и още 3-4-ма. А, ако си тръгна съм сигурна, че ти първа ще забележиш- не защото съм важна, а защото си липсваме, така както от известно време ми липсва Ела!
Хубав пост. Имам само едно възражение - оставяш впечатление, че някой е виновен и не носи отговорност за щетите, които кислорода в кувьозите нанася на зрението на бебетата при неправилно дозиране. По случайност съм попадала на два казуса, от които научих, че дозирането на килслорода не е било в начлото и още не е съвсем възможно да се стандартизира. Единият случай са близначета (сега са на 7) и двете при еднакви дози са прекарали 1 месец в кувьоз, но само едното има увреждане на зрението (мина една успешна операция, следваща е предвидена за след няколоко години). Другият е един френски певец и композитор Жилбер Монтание - сляп по тази причина (родил се на масата в къщи на 5,5 месеца, а на майка му й разправяли, през цялото време, че има фибром). Той е самоходна пропагандна кампания на любовта към живота, но едно от нещата, които често споменава, е че докторите са му спасили живота и по него време (преди 40 години), изобщо не се е знаело почти нищо за дозирането на кислорода в кувьозите, така че не може да им се сърди за очите.
Това е само усмивка. Сетих се, че ако освен Манка имаше една цяла общонст на медици в БГлог, от такъв детайл можеше като нищо да се развихри една цяла също толкова безмислена кампания като тази около учителите. И вместо да ни размисли основната идея на поста ти - за това как губим хуманност, и как се занимаваме с глупости, вместо с нещата, които ще ни направят по-щастливи, да излезе, че ти мразиш докторите и твоите приятели също мразят докторите и пр. глупости. ;-))))
Ехо, полицаи,вие няма ли най-после да си направите блогове. Ами аз? С кого да споря?В идеалния случай, личните публични дневници не би трябвало да имат никакво отношение към тези неща. Обаче, блогърските общности си станаха пълноценен канал за публична комуникация, и колкото по-зле е тази в реалната действителност, толкова повече се напряга тази във виртуалната. За съжаление. Още не са си алтерантиви, а по-скоро копия.
Дори наскоро писах за зъболекарите.
Нищо, че ме "изтормозиха" трима зъболекари, докато ми извадят един мъдрец, накрая бях благодарна, че ме освободиха от него...
И не съм забравила, че ти дължа един отговор от другата общност, за мотивацията...Само дето реших да потърся мнението и на други хора, не само моето. Е, може да не е съвсем представителна извадка, но друго си е да се проучат и други мнения...Скоро ще го пусна, отговорът.
Аз имам поне три мисли по въпроса, обаче не съм проверявала нито една от тях. Така, че само ги маркирам:
а) по принцип живеем по-напрегнато и неравномерно отколкото в епохата на нашето детство - от което грижите на родителите за децата пострадаха и заедно с кризата в здравеопазването, правят така щото на децата проблемите им се орткриват късно (вкл. с очите) и в по-сериозна фаза.
б) съвременните деца си товарят много повече от нас очите и много по-малко от нас мускулите и ставите - затова ние бяхме по-ожулени, а те са по-често с очила.
в) децата с проблеми по наше време се криеха в къщи. сега (добре или зле е друг разговор) се опитваме по-съзнателно да им направим достъпен живота на другите деца. затова ни изглеждат повече. просто защото са там където са останали деца.
Аз за медицинската страна на проблема не съм сведуща, но знам от лекари, че седмачетата обикновено имат проблеми със зрението (висок диоптър). Сега се сещам, че причината може да не е в това, че не им е достигнало вътреутробното развитие, а в проблем с кувиоза. Ако е така, дано медицината да напредне достатъчно, за да не се допуска това.
И аз хич не съм компетентна в медицината, обаче ако схванах правилно недобре дозирания кислород "изгаря" ретината. Пък диоптри се правят от много други работи.
И още един медицински факт, който много ме впечатли - няма дете аутист от досега регистрираните случаи, което да е било кърмено. От една директорка на център за деца с аутизъм в Румъния го научих. Жената каза, че няма научни доказателства за връзката между кърменето и устойвивостта към аутизъм, но по статистика е така.
Нали знаеш какво рухва първо в една фалирала държава- най-важните сектори: Здравеопазване, Законност, Образование!