Наръчник на кандидат-емигранта в Англия
Човек дори добре да живее идва момент в който решава да емигрира. Най-вероятно в Англия, защото минималното заплащане там е над 5 паунда на час. Няма да те разубеждаваме. Преди да заминеш обаче, прочети тези съвети, почерпени от емигрантските жития.
Типове емигранти:
Образованият с добър английски
Ако знаеш английски и имаш добро образование, най-вероятно имаш и добра работа тук така че, не ти трябва въобще да ходиш никъде. Но ако все пак си решил, първо провери дали специалността ти не е в списъка на професиите които не се нуждаят от работно разрешително на острова. Порови се в сайта www.homeoffice.gov.uk. Дори и професията ти да е списъка не разчитай много да си намериш работа по специалността, поне в първите няколко години от престоя ти там, защото островитяните не признават дипломите ни, въпреки че сме в ЕС и от там им лепнаха глоба заради това. След като знаеш езика можеш и сам да си намериш информация.
Другите
Дори и баба ти да се гордее с "висшото" ти, ако не знаеш езика на ниво езика попадаш в класификацията ни "други". Имаш най-общо три варианта:
Да използваш услугите на посредническа агенция и да свикнеш с мисълтта, че можеш да олекнеш с няколко бона и да си останеш на село или да се озовеш на
Victoria station с куфар и без работа. Историята познава и много случаи в които работата няма нищо общо с обещанията на посредника. Миналата година цял автобус с българи се оказа почти заложник на руско-латвийската мафия във ферма в Корнуел. Работа имаше колкото да си платят наемите и гастербайтерите хрупаха марули събирани по полето. След намесата на медиите фирмата посредник "Пърфект стаф" загуби лиценза си от МТСП, първите поискали парите си излязоха на чисто, стотина кандидат гуребтчии ще имат да взимат, а собственикът латвиец Владимирас Гинглатс изчезна безкрайно. Фирмата възкръсва спорадично в интернет пространството, като може да бъде разпозната по това, че предлага и работа в Латвия и има "стаф" в заглавието си. Трябва да знаеш, че българите и румънците имаме ограничения за работа на Острова. Има квоти само за работа в селското стопанство и хранително-вкусовата индустрия с ограничения на престоя.
Най-добрия вариант е да си намериш някой с повечко английски да ти пусне писмо до някоя ферма и да идеш да береш ягоди, като си платиш само за билета. Пробвай тук: www.sagroup.co.uk, www.sastak.com, www.concordiafarms.org,
www.shropshires.com/gsmarketing/, www.haygrove.co.uk, www.ifctunstead.co.uk, www.tiptree.com. Ако стане, ти спестяваме поне 600 евро комисионна и имаш да черпиш, ама много. Над 30 на сто от пристигналите на така наречените "бригади" се отказват още първия месец. Приготви си непромокаеми дрехи, гумени ботуши, наколенки и бъди готов да лазиш между ягодите докато "вали отгоре и отдолу". Единственото предимство на работата във ферма е, че имаш почти постоянни доходи още от самото начало и по-малки разходи за квартира. Приготви се като намалее работата да бъдеш изритан, както стана със 150 нашенци това лято във ферма до Херефорд.
Третата, най-разпространена възможност, е
"self employed" или един вид едноличен търговец. Като такива работят мнозинството от българските емигранти там. Мъжете са в строителството, жените в "бизнеса" с почистване на къщи. Така, че когато кака ти Мара от Сливен ти каже,че има агенция за почистване да знаеш, че няма за какво да се дуе. Трудно ще започнеш самостоятелно да бачкаш директно за себе си така, че питай за работа кака ти Мара или стрико ти Пешо от Хисаря например, който се върна след една година в Англия с чисто ново Чероки на 10 години. Имай едно-две наум когато започнеш да работиш за емигрантите от първата вълна. Ако перифразираме бай Сашо от Русе: Понесли са много секс и сега са се приготвили да получат и те удоволствие.
Пътуването
Вече има достатъчно компании които предлагат евтини полети до Англия. Недостатъкът е, че трябва да си купиш около 6 месеца по-рано за да бъдат наистина евтини. Другият начин е да пътуваш с автобус. Линии има няколко пъти седмично и после можеш да се хвалиш на село, че си минал през цялата Европа. Другото "предимство" на пътуването с автобус е, че ще можеш да си направиш представително мнение за "цвета на българската емиграция" във Франция, Белгия, Холандия и Великобритания. За трите дни прекарани на седалките ще станеш волен или неволен свидетел на огром
eн брой лични драми и зараждащи се любовни истории, колкото няма в 10 латино сериала.
Пристигането и културният шок.
И така, ти вече си на летището или на "Виктория" и се ослушваш като гърмян заек. Не си оставай багажа без надзор, може и да не изчезне, но със сигурност ще бъде "бомбардиран" с водно оръдие защото службите там са параноици на тема "багаж без надзор" след атентатите в лондонското метро. Ако носиш нещо по-скъпо от типа на лаптоп или фотоапарат дръж ги здраво, особенно когато се разминаваш с младежи, ако все пак ти ги свият - викай силно. Младежката престъпност е в небивал възход на острова, ако видиш срещу тебе група ниско подстригани тийнове облечени в черни анцузи "
AIR WALK", с BMX или футболни фанелки по-добре мини на другия тротоар. Преди да пресечеш - погледни първо надясно, там движението е обратно, ако не знаеш все още. Научи фразата "I'm not polish, I'm bulgarian" -проверено е помага. Името на Бербатов също помага, стига да не се намираш в Ливърпул. Купи си веднага предплатена карта и звънни на кака или стрико. Най-вероятно не си тръгнал сам, ако се загубите без мобилна връзка с аверите- лошо!
Дори и да поназнайваш английския първите улични сблъсъци с езика на Шекспир ще те шокират. Почти всеки има различен акцент и произношение, така че ще ти трябват няколко месеца за езикова адаптация. Ако пристигнеш в Ливърпул, ще ти е още по трудно. За Шотландия или Северна Ирлания не ни се говори даже...
В градските автобуси се заплаща на място, но трябва да знаеш къде точно отиваш. Ако трябва запиши си адреса на листче. Такситата са два вида. Типичните английски "
metro cab" и частни таксита които са боядисани във всякави цветове. Въпреки, че за вторите се изисква повикване по телефона по закон, можеш и да ги спреш на улицата. При тях върви и пазарлък, но внимавайте с мургавите шофьори може и да знаят английски по-зле от вас, но за сметка на това владеят номера типични за софийските "копърки".
Все някога ще влезеш в английска баня. И ще видиш че смесител на мивката липсва. Има кранче за студена вода и още едно за топла. Не питай защо. Никой не знае. Отговорът е: защото така е традиционно. Аборигените запушват канала на умивалнята с тапа или парче тоалетна хартия и се измиват гребейки с ръце. Най-често има и проточен бойлер, ако ли не- същото упражнение се извършва и във ваната. Не плискай много навън, защото сифон на пода липсва и мокета в банята ще мухляса още повече.
Носи задължително поне 1000 паунда в себе си при пристигането. Ще ти трябват за наемането на квартира и до започване на работа, което може да се проточи над 2 месеца благодарение на чудовищната английска бюрократична система.
Как можеш да прецакаш системата и как да търсиш работа чети утре
Типове емигранти:
Образованият с добър английски
Ако знаеш английски и имаш добро образование, най-вероятно имаш и добра работа тук така че, не ти трябва въобще да ходиш никъде. Но ако все пак си решил, първо провери дали специалността ти не е в списъка на професиите които не се нуждаят от работно разрешително на острова. Порови се в сайта www.homeoffice.gov.uk. Дори и професията ти да е списъка не разчитай много да си намериш работа по специалността, поне в първите няколко години от престоя ти там, защото островитяните не признават дипломите ни, въпреки че сме в ЕС и от там им лепнаха глоба заради това. След като знаеш езика можеш и сам да си намериш информация.
Другите
Дори и баба ти да се гордее с "висшото" ти, ако не знаеш езика на ниво езика попадаш в класификацията ни "други". Имаш най-общо три варианта:
Да използваш услугите на посредническа агенция и да свикнеш с мисълтта, че можеш да олекнеш с няколко бона и да си останеш на село или да се озовеш на
Victoria station с куфар и без работа. Историята познава и много случаи в които работата няма нищо общо с обещанията на посредника. Миналата година цял автобус с българи се оказа почти заложник на руско-латвийската мафия във ферма в Корнуел. Работа имаше колкото да си платят наемите и гастербайтерите хрупаха марули събирани по полето. След намесата на медиите фирмата посредник "Пърфект стаф" загуби лиценза си от МТСП, първите поискали парите си излязоха на чисто, стотина кандидат гуребтчии ще имат да взимат, а собственикът латвиец Владимирас Гинглатс изчезна безкрайно. Фирмата възкръсва спорадично в интернет пространството, като може да бъде разпозната по това, че предлага и работа в Латвия и има "стаф" в заглавието си. Трябва да знаеш, че българите и румънците имаме ограничения за работа на Острова. Има квоти само за работа в селското стопанство и хранително-вкусовата индустрия с ограничения на престоя.
Най-добрия вариант е да си намериш някой с повечко английски да ти пусне писмо до някоя ферма и да идеш да береш ягоди, като си платиш само за билета. Пробвай тук: www.sagroup.co.uk, www.sastak.com, www.concordiafarms.org,
www.shropshires.com/gsmarketing/, www.haygrove.co.uk, www.ifctunstead.co.uk, www.tiptree.com. Ако стане, ти спестяваме поне 600 евро комисионна и имаш да черпиш, ама много. Над 30 на сто от пристигналите на така наречените "бригади" се отказват още първия месец. Приготви си непромокаеми дрехи, гумени ботуши, наколенки и бъди готов да лазиш между ягодите докато "вали отгоре и отдолу". Единственото предимство на работата във ферма е, че имаш почти постоянни доходи още от самото начало и по-малки разходи за квартира. Приготви се като намалее работата да бъдеш изритан, както стана със 150 нашенци това лято във ферма до Херефорд.
Третата, най-разпространена възможност, е
"self employed" или един вид едноличен търговец. Като такива работят мнозинството от българските емигранти там. Мъжете са в строителството, жените в "бизнеса" с почистване на къщи. Така, че когато кака ти Мара от Сливен ти каже,че има агенция за почистване да знаеш, че няма за какво да се дуе. Трудно ще започнеш самостоятелно да бачкаш директно за себе си така, че питай за работа кака ти Мара или стрико ти Пешо от Хисаря например, който се върна след една година в Англия с чисто ново Чероки на 10 години. Имай едно-две наум когато започнеш да работиш за емигрантите от първата вълна. Ако перифразираме бай Сашо от Русе: Понесли са много секс и сега са се приготвили да получат и те удоволствие.
Пътуването
Вече има достатъчно компании които предлагат евтини полети до Англия. Недостатъкът е, че трябва да си купиш около 6 месеца по-рано за да бъдат наистина евтини. Другият начин е да пътуваш с автобус. Линии има няколко пъти седмично и после можеш да се хвалиш на село, че си минал през цялата Европа. Другото "предимство" на пътуването с автобус е, че ще можеш да си направиш представително мнение за "цвета на българската емиграция" във Франция, Белгия, Холандия и Великобритания. За трите дни прекарани на седалките ще станеш волен или неволен свидетел на огром
eн брой лични драми и зараждащи се любовни истории, колкото няма в 10 латино сериала.
Пристигането и културният шок.
И така, ти вече си на летището или на "Виктория" и се ослушваш като гърмян заек. Не си оставай багажа без надзор, може и да не изчезне, но със сигурност ще бъде "бомбардиран" с водно оръдие защото службите там са параноици на тема "багаж без надзор" след атентатите в лондонското метро. Ако носиш нещо по-скъпо от типа на лаптоп или фотоапарат дръж ги здраво, особенно когато се разминаваш с младежи, ако все пак ти ги свият - викай силно. Младежката престъпност е в небивал възход на острова, ако видиш срещу тебе група ниско подстригани тийнове облечени в черни анцузи "
AIR WALK", с BMX или футболни фанелки по-добре мини на другия тротоар. Преди да пресечеш - погледни първо надясно, там движението е обратно, ако не знаеш все още. Научи фразата "I'm not polish, I'm bulgarian" -проверено е помага. Името на Бербатов също помага, стига да не се намираш в Ливърпул. Купи си веднага предплатена карта и звънни на кака или стрико. Най-вероятно не си тръгнал сам, ако се загубите без мобилна връзка с аверите- лошо!
Дори и да поназнайваш английския първите улични сблъсъци с езика на Шекспир ще те шокират. Почти всеки има различен акцент и произношение, така че ще ти трябват няколко месеца за езикова адаптация. Ако пристигнеш в Ливърпул, ще ти е още по трудно. За Шотландия или Северна Ирлания не ни се говори даже...
В градските автобуси се заплаща на място, но трябва да знаеш къде точно отиваш. Ако трябва запиши си адреса на листче. Такситата са два вида. Типичните английски "
metro cab" и частни таксита които са боядисани във всякави цветове. Въпреки, че за вторите се изисква повикване по телефона по закон, можеш и да ги спреш на улицата. При тях върви и пазарлък, но внимавайте с мургавите шофьори може и да знаят английски по-зле от вас, но за сметка на това владеят номера типични за софийските "копърки".
Все някога ще влезеш в английска баня. И ще видиш че смесител на мивката липсва. Има кранче за студена вода и още едно за топла. Не питай защо. Никой не знае. Отговорът е: защото така е традиционно. Аборигените запушват канала на умивалнята с тапа или парче тоалетна хартия и се измиват гребейки с ръце. Най-често има и проточен бойлер, ако ли не- същото упражнение се извършва и във ваната. Не плискай много навън, защото сифон на пода липсва и мокета в банята ще мухляса още повече.
Носи задължително поне 1000 паунда в себе си при пристигането. Ще ти трябват за наемането на квартира и до започване на работа, което може да се проточи над 2 месеца благодарение на чудовищната английска бюрократична система.
Как можеш да прецакаш системата и как да търсиш работа чети утре
Публикувано във вестник "Експрес" на 04.10.2008 г.
А как сте с кризата? Чувам напоследък, че навсякъде е много зле с тая криза О_О
Дойде ми идея да се поразходим по света, вярно, ама Островът ми е извън списъка...Макар че с тъпата ми работа вече разпознавам всякакви акценти, любимият ми е именно шотландският. Говорят точно все едно са слезли от планината .
Айде, поздрави и успех :)
На Чехия съм и набрала заради изцепката, че Чехия никога няма да стане васал на ЕС(перефразирам) на президента им и как не можели да намерят място за европейското знаме, въпреки че ще държат следващото ротационно президенство. Вярно че са известни евро-скептици, но за мен горните изцепки граничат много сериозно с обида и не мога да ги приема. Като не са искали да са в ЕС, кой ги кара? Аз това не мога да го разбера-като не вярвате в ЕС, ми марш от него. Същото за Полша и за Англия. Ама не, много по-добре е да си вътре, влачиш каквото можеш като парички, възползваш се от каквото можеш и спъваш максимално процесите, за да си на чисто със съвестта си. Отврат.
Стояне, което те навежда на мисълта, че в теб има повече европейско отколкото в мен? Пък в Дубай ако е писано ще отида. Аз излишно омерзение не изпитвам. Особено към хора, които инвестират в технология, вместо в швейцарски банки и които не са си изкарали парите като са крали от всичко ще движи, по всички възможни начини.