Най-хубавото птиче
Ами да се похваля и на вас - малката ми дъщеря беше избрана да представя училището си на градска изложба.
Вероятно не е останало кътче във Вселената, където да не са чули новината :).
Аз като един доста ограничен откъм таланта да рисува човек изпитвам истинско уважение към хората на изкуството.
Изобразителното изкуство е много силно застъпено в политиката на нашия School District. Децата са окуражавани от малки да рисуват, да правят колажи и да работят с различни материали.
Всяка година с творбите на няколко деца от всяко училище се прави изложба във фоайето на местния театър, на която присъства кметът (и цяла тълпа развълнувани роднини :).
Представени са всички училища в града: общински, частни, религиозни, дори могат да се видят творби на децата, които не ходят на училище, а се самообучават вкъщи (т. нар. home schooling).
Снимките от тазгодишната изложба още не са качени на сайта на общината; тук можете да видите снимките от миналата година.
А ето и творбата, с която участва нашата дъщеря:
П.С. Линкът ти май нещо не ми се отваря. Но това може и да се дължи на калпавата ми интернет връзка.
А какво пречи и в нашите общини да се порвеждат подобни събития. Струва ми се обаче, че родителите ще са много по-малко и много по-навъсени (а при вас просто струи положителна енергия) и ще развалят изявата. Рисунките на хамериканчетата, които видях от миналата година не са с нищо повече или по-различни от тези на наши деца, които съм виждал. Ето как се сплотява общността - с добро, с насърчаване на таланта на децата. А е толкова просто и почти без пари. А ние се сплотяваме с омраза и вглъбяване в миналото.
Според мен пингвините са се сгушили един до друг, за да се топлят - фона е тъмен, явно е студена вечер ... Браво на детето и на гордите родители! Изпрати снимки да видим събитието :)))
Линка го отворих, всички са много сладки. Но на таблата ми се видяха да участват рисунки на деца на различни възрасти. Делят ли ги на някакъв принцип? Защото то иначе не е много честно за по-малките.
шопар - всъщност организирането на такова нещо не би трябвало да е трудно, ама ИЗОБЩО. Достатъчно е да се срещнат учителите по рисуване на 3-4 училища и да си измислят къде да е финала. Основният проблем ще бъде да намериш неподкупно жури и вероятно родители, които да не искат да бият учителите, за да им спечели гарджето.В момента в първи клас учат за пингвините, затова и колажът е с такава тема.
Дени, нема жури, душицо :). Учителят по Arts решава коя рисунка става. Абсурд родителите да тръгнат да оспорват решението му. Макар че аз, понеже съм българка и притежавам голяма доза (често нездравословна) съмнение, питах учителката защо е избрала точно работата на Ана.
Тя веднага ме парира, че решението и' не е било случайно и е плод на непрекъснатите усилия, които Ана полага в час по изобр. изкуство, както и на това, че тя винаги слуша указанията, преди да почне да рисува.
Да, делят ги по възрастов принцип: избира се по едно дете от първи, втори и т.н. клас - чак до гимназия.
Питах дъщеря ми защо е решила точно така да разположи цветовете и какво може да ми разкаже за колажа. Тя каза, че жълтият и сивият е трябвало да са с разменени места, но нещо е объркала с лепилото и затова е сложила жълтия отдясно (идеята и' е била да ги разположи като цветовете на дъгата: червено, оранжево, жълто, зелено, индиго, лилаво).
По нейните думи - разположила ги е симетрично - двата странични гледат наляво, двата - надясно.
Тези в средата - в различни посоки, а тъмночервеният е нещо като център (самият цвят като най-"тежък" е добре избран за център според мен).... Когато я питах защо ги е разположила така, каза, че са се сгушили да се топлят, да мътят яйцата и да чакат майките-пингвини да дойдат :).
Чопър, благодаря, но мисля, че има страхотни творци в нашия School District. То че нашето гардже си е най-хубавото :))...верно, ама няма как да подценим другите деца. По принцип децата имат много свеж поглед към света и не са обременени от "това не е правилно, така не се прави".
Много ми хареса една мисъл на учителката им, която тя често казва пред децата: "В изкуството няма грешки". Ана често ми я припомня, когато и' кажа, че конете не са розови, а слънцето винаги трябва да е жълто (в краен случай - оранжево) :)))...
А за фантазията в портрета...зависи какво целиш. Примерно - снимките би трябвало да са безкрайната точка на портрета (асимптотиката им, казано математически). Защото те са идеални копия (ако приемем че целта на портрета е да изобрази модела). И въпреки това, има снимки, които са изкуство и които са красиви и мистични и какво ли още не. Т.е. щом в асимптотиката може да има фантазия, значи в по-началните фази може да има много повече. Не че портретите на децата са на това ниво, но за мен нивото е впечатляващо. Моите портрети никога не придобиваха прилика с оригинала :) Освен че обикновено бяха хуманоиди :Р
Браво на детето! Личи си че за нея рисуването е удоволствие.
Миналогодишната изложба явно ще я гледам друг път, защото и моя нет е зле и не ми отваря страницата, но ще опитам пак.
Как самата тя се чувства от личния си успех? Малката или голямата дъщеря е?Малката :).
Ами много е горда, обикновено като всяко второ дете има проблем с това, че сестра и' вече е получила признание преди нея за каквото и да е; този път, както каза Ана, "аз съм първата от нашето семейство, която ще се снима с кмета официално" :))).
Благодаря, Павлинче! Виждам, че Лидия (Летящата костенурка :) следи блога ти!
Аз пък следя вас двете :).
Голяма чест е за мен, че си ме сложила в блогрола си!