Честито, Ела! Това е чудесна новина :) И успех на дъщеря ти. На рисунката пингвини ли са нарисувани? Много ми приличат на пингвини :) Може би аурите на пингвини...Много й е хубава рисунката, не знам тя за какво си е мислела докато я е правила, но аз се сещам за хората в София на път за Нова Година на площада. Те също ми приличат на пингвини...

П.С. Линкът ти май нещо не ми се отваря. Но това може и да се дължи на калпавата ми интернет връзка.

Ела, честито ! Като човек, който разбира от изкуство, трябва да ти кажа, че работата на дъщеря ти е много добра. И от разгледаното от линка за другите от миналата година, трябва да ти кажа, че стои класи над повечето от тях. Няма да правя изкуствоведски анализ на творбата на птичето ти, но го насърчи и в тази област. Може пък да излезне нещо.

 А какво пречи и в нашите общини да се порвеждат подобни събития. Струва ми се обаче, че родителите ще са много по-малко и много по-навъсени (а при вас просто струи положителна енергия) и ще развалят изявата. Рисунките на хамериканчетата, които видях от миналата година не са с нищо повече или по-различни от тези на наши деца, които съм виждал. Ето как се сплотява общността - с добро, с насърчаване на таланта на децата. А е толкова просто и почти без пари. А ние се сплотяваме с омраза и вглъбяване в миналото.

Пингвини са, имат си и очички :))). Съчетанието на цветовете е супер! Цялата  Вселена трябва да е много щастлива да оцени творбата.

Според мен пингвините са се сгушили един до друг, за да се топлят - фона е тъмен, явно е студена вечер ... Браво на детето и на гордите родители! Изпрати снимки да видим събитието :)))

Според мен пък очакват нещо...Може би да почне купона :) Събрали са се и още не се познават и чакат да пуснат музиката, за да им стане весело.

Линка го отворих, всички са много сладки. Но на таблата ми се видяха да участват рисунки на деца на различни възрасти. Делят ли ги на някакъв принцип? Защото то иначе не е много честно за по-малките. 

шопар - всъщност организирането на такова нещо не би трябвало да е трудно, ама ИЗОБЩО. Достатъчно е да се срещнат учителите по рисуване на 3-4 училища и да си измислят къде да е финала. Основният проблем ще бъде да намериш неподкупно жури и вероятно родители, които да не искат да бият учителите, за да им спечели гарджето.

Браво на Ана!!! Толкова сме горди с нея! Много хубава рисунка, браво, браво!!

Благодаря на всички за милите думи!
В момента в първи клас учат за пингвините, затова и колажът е с такава тема.

Дени, нема жури, душицо :). Учителят по Arts решава коя рисунка става. Абсурд родителите да тръгнат да оспорват решението му. Макар че аз, понеже съм българка и притежавам голяма доза (често нездравословна) съмнение, питах учителката защо е избрала точно работата на Ана.  
Тя веднага ме парира, че решението и' не е било случайно и е плод на непрекъснатите усилия, които Ана полага в час по изобр. изкуство, както и на това, че тя винаги слуша указанията, преди да почне да рисува.
Да, делят ги по възрастов принцип: избира се  по едно дете от първи, втори и т.н. клас - чак до гимназия.

Питах дъщеря ми защо е решила точно така да разположи цветовете и какво може да ми разкаже за колажа. Тя каза, че жълтият и сивият е трябвало да са с разменени места, но нещо е объркала с лепилото и затова е сложила жълтия отдясно (идеята и' е била да ги разположи като цветовете на дъгата: червено, оранжево, жълто, зелено, индиго, лилаво).

По нейните думи - разположила ги е симетрично - двата странични гледат наляво, двата - надясно.
Тези в средата - в различни посоки, а тъмночервеният е нещо като център (самият цвят като най-"тежък" е добре избран за център според мен).... Когато я питах защо ги е разположила така, каза, че са се сгушили да се топлят, да мътят яйцата и да чакат майките-пингвини да дойдат :).

Чопър, благодаря, но мисля, че има страхотни творци в нашия School District. То че нашето гардже си е най-хубавото :))...верно, ама няма как да подценим другите деца. По принцип децата имат много свеж поглед към света и не са обременени от "това не е правилно, така не се прави".
Много ми хареса една мисъл на учителката им, която тя често казва пред децата: "В изкуството няма грешки". Ана често ми  я припомня, когато и' кажа, че конете не са розови, а слънцето винаги трябва да е жълто (в краен случай - оранжево) :)))...

Ми то така без жури...не е много обективно. И не го казвам, защото съм българка, а защото съм била жертва на субективни преценки на учителите. Но пък съм се и възползвала от тях :) Но това няма кой знае какво значение, радвам се че "нашето"  гардже се е оказало най-доброто.  Но видях доста хубави рисунки на пдф-а. Предполагам, че на по-големи деца, но си бяха супер. Особено портретите - аз такова нещо не мога да докарам.

Дени, точно портретите са най-слабото място в цялата миналогодишна изложба. Иначе има страхотни работи.

Ми аз ги оценявам спрямо това което аз мога да направя. Например геометричните изпълнения мога да ги направя. Колажите също. Буквичките които хвърчат напред също. Портретите не ги мога. Така че се възхищавам на тях. Дори и да наранявам изкуствоведската ти душа.

Дени, буквичките и другите нещаможеш да направиш, но няма да са същите. Изкуството не е имитация на живота. Портретите на децата са на  ниско ниво. Освен това в портрета няма фантазия. Освен портетите на Анди Уорхъл.

"Можеш да направиш, но няма да са същите"? Разбира се, че няма да са същите, нали няма да ги прекопирам. Но може и да  са по-добри. Все пак съм по-голяма от тях. И противно на мнението ти за мен, може и да те изненадам.

А за фантазията в портрета...зависи какво целиш. Примерно - снимките би трябвало да са безкрайната точка на портрета (асимптотиката им, казано математически). Защото те са идеални копия (ако приемем че целта на портрета е да изобрази модела). И въпреки това, има снимки, които са изкуство и които са красиви и мистични и какво ли още не. Т.е. щом в асимптотиката може да има фантазия, значи в по-началните фази може да има много повече. Не че портретите на децата са на това ниво, но за мен нивото е впечатляващо. Моите портрети никога не придобиваха прилика с оригинала :) Освен че обикновено бяха хуманоиди :Р

Хихихи - последното изречение ме уби.

Ела, много се радвам за успеха на дъщеричката ти. Нека това е най-малкият и' успех, а всеки следващ да го превъзхожда многократно!

 Браво на детето! Личи си че за нея рисуването е удоволствие.

Миналогодишната изложба явно ще я гледам друг път, защото и моя нет е зле и не ми отваря страницата, но ще опитам пак.

Поздравления, Ела за успеха на твоята дъщеря!

 

Как самата тя се чувства от личния си успех? Малката или голямата дъщеря е?

Ела, чудесна новина! Мисля, че прекрасно разбирам как се чувстваш :). Прегърни двете си птичета от мен.

Малката :).
Ами много е горда, обикновено като всяко второ дете има проблем с това, че сестра и' вече е получила признание преди нея за каквото и да е; този път, както каза Ана, "аз съм първата от нашето семейство, която ще се снима  с кмета официално" :))).

Благодаря, Павлинче! Виждам, че Лидия (Летящата костенурка :) следи блога ти!
Аз пък следя вас двете :).
Голяма чест е за мен, че си ме сложила в блогрола си!

 

 Честито и от мен, Ела! Коментирам само, за да споделя, че рисунката ме зарежда много положително и от няколко дни при влизането си в блога първо нея поглеждам!