Наистина ли учим в училище и какво научаваме?
Седемте училищни урока
Искам колкото може повече хора да прочетаттази статия и да я разберат. Аз самата гледам още малко объркано, но ми се струва по-добре така, отколкото апатично.
Разпратих я вече на близки и приятели (и на хартиен, и на електронен носител). Дадох я и на преподаватели от училището ми и с доста от тях се получиха интересни разговори.
Поглеждайки училищата, в които съм "учила", и тези на приятели, ми се струва че не сме далеч от американската дейстителност.Факт е, че в учебната програма цари хаос. Поне в моята, те уж постоянно я променят.
Честно, за моя изненада, много хора виждат това, споделят мнение. На защо чувам за него чак сега? Не знам, не мисля че съм ограничена. А за първи път се сблъсках с разминаване в програмата преди 7-8 години (когато бях ехеее 4-5 клас :) ). И тогава си зададох въпроса "Защо?" само че само на себе си... или не помня... и след това нищо. Ехото се връща чак сега... Признавам, че не съм търсила отговора през тези години. Не е нещо, с което се гордея. Но получих частичен отговор от тази статия, а ако го бях получила по-рано. Сега хаосът може би щеше да е по-подреден :)
Искрено благодаря на арх. Емил Попов, който ми показа този брой на вестника.
Отговорите наистина са около нас, само трябва да ги видим.
Искам колкото може повече хора да прочетаттази статия и да я разберат. Аз самата гледам още малко объркано, но ми се струва по-добре така, отколкото апатично.
Разпратих я вече на близки и приятели (и на хартиен, и на електронен носител). Дадох я и на преподаватели от училището ми и с доста от тях се получиха интересни разговори.
Поглеждайки училищата, в които съм "учила", и тези на приятели, ми се струва че не сме далеч от американската дейстителност.Факт е, че в учебната програма цари хаос. Поне в моята, те уж постоянно я променят.
Честно, за моя изненада, много хора виждат това, споделят мнение. На защо чувам за него чак сега? Не знам, не мисля че съм ограничена. А за първи път се сблъсках с разминаване в програмата преди 7-8 години (когато бях ехеее 4-5 клас :) ). И тогава си зададох въпроса "Защо?" само че само на себе си... или не помня... и след това нищо. Ехото се връща чак сега... Признавам, че не съм търсила отговора през тези години. Не е нещо, с което се гордея. Но получих частичен отговор от тази статия, а ако го бях получила по-рано. Сега хаосът може би щеше да е по-подреден :)
Искрено благодаря на арх. Емил Попов, който ми показа този брой на вестника.
Отговорите наистина са около нас, само трябва да ги видим.
Мога да взема отношение по седемте точки. Това по-скоро ми прилича на добре премерена демагогия - да предтасвим нещата зле за Бг публиката, за да не се отчайва народа, че нещо при нас не вървят нещата.
Дори класове нямат тук, за какви класове говори автора? Или може би в нашия щат е така или пък само в района на Ню Йорк да е иначе? И за номерацията нещо не сханах - метафора или истина е това? На мен лично, като майка на двама ученика в американски училища, седемте точки в статията ми бяха меко казани смешни.
Това със статиите нещо ми е странно, особено като все експерти пишат. Аз лично познавам икономически експерти покрай някогашната работа на съпруга ми в BAEF, които след посещение в Бг пишат в американски и чужди списания такива обсурди за България, че е просто обидно. Но се водят експерти.
Същото се отнася и до травъл-статиите... Наскоро, в качеството си на редактор на PlovdivGuide.com, помогнах на една от сътрудничките в National Geographic с информация за Пловдив. Тя ми писа и зададе милион въпроси, аз чинно отговорих с тонове данни, а накрая статията излезе в списанието им Traveler, и меко казано се повкиснах като я четох. Мъничка и странна статийка. И не ти става ясно какво точно ти казва. Не че трябва да е хвалебствие, но да даде някаква информация поне...
Статията повече се фокусира на незнам-си-кой хотел в Стария град (явно авантата да спи безплатно репортера там) и на разговорите със собственика му, и на еспресо кафето и цената му в Бг, и как през Плодвид минавал ориент-експреса и затова автора спрял в Пловдив на път за някогашен Константинопол. Не усетих информация за нещо инстински и достойно привлекателно в Пловдив. А и ми звучеше някак леко иронична статията. Не знам дали вие сте чели някога написана с уважение статия за нас от американци, аз май не си спомням такава..
Затова и гледам скептично на всякакви подобни "експерти", както и на готовността нашата преса да захранва нашите читатели с премерена информация. Хубавите неща все някак отиват в забвение, но виж подобни критики трябва да ни замажат очите как "там" е много по-зле.