На път със Stratovarius и уплътяване на време в София

Още снощи вечерта се колебаех с какво да си заредя ДИВА мп3плеъра за очакващото ме три и половина часа пътуване с автобус до София иобратно. Гледайки напоследък един активен блогер (който се познае, да сипризнае), реших да избера една от добрите хеви групи, не отклонили се къмкомерсиалните нео-метъл истории. Не че новите не ми харесват, но подобно, почтикласическо звучене ми трябваше. Тъй че заредих три албума, и в 5 и 30 сутринтавече се поклащах по пътя в не новия, но запазен и относително комфортенавтобус.

Някъде след половината път усетих, че задремвам, и сиоставих другата половина за връщане. Пиша това от интернет залата, където еобучението. Един нов, даже строящ се отчасти, парк-хотел „Витоша”. Намира се отзадната страна на МЕИ-то, опа, техническия университет. Нета е добър, дори имеждународния, от нетиссат. Тъй като на ПЦ-тата, естествено, нямаше нищо другоосвен Уин с ИЕ, веднага си дръпнах лиското с необходимите ми плъгини иекстеншъни. Отне доста кратко време.

Самото обучение ми е безкрайно досадно, повтарят ми нещакато „Какво ще стане, като се натисне този линк”, съпътствано от доста честисривове (досега 3 на брой) на локалния сървър, на който работи системата. Акато гледам с джава конзолата и разни други благинки и инструменти, саматасистема е твърде далеч от стейбъл стадий. Аз нямам проблем, но останалите да сеучат ли са дошли, или за бета тестери?

Чета междувременно ръководството за „администратори” –смехория, без коментар, почти не се различава от ръководството за потребители.

За щастие симпатичната колежка от Латона подуши, че еизлишно да ме пита „ясно ли е”, (то след въпросите за SSLи използване на сертификати за авторизация няма как да не и станат яснинещата), и в момента си свалям и Миранда, разглеждам последните писания наЙовко, постовете във форума на rammstein4o,търся си контактите, въобще уплътявам си времето. А, преглеждам и днешния бройна вестника, в който работи Тери, и там има интересни неща за четене.

Обаче цените са ужасни, тоест като за беден провинциалист внов софийски хотел – сандвича в обедната почивка ми излезе 6 лева, а кафето – 1и 30. Боже, за тия пари можех да ида на Славейков и да си намеря някоя свястна,втора употреба, запазена фантастика за четене. Мина ми през главата и идеята занякоя Бай Ганьовска история – имаше и други семинари в сградата, от които понеедин с вградени храни и течности в кафе паузите и обедните почивки. Колкоти муе да се примъкна на един такъв ... Но не. Преди десетина години, катобеден/гладен/непукист студент, може би щях да се престраща, но сега ми е съвсемнеестествено.

Та тъй, имам още малко време, преди да се замъкна на все ощеновичката централна автогара за обратния автобус... Поне времето беше съвсемпоносимо – все едно, че не е юли месец. Сутринта дори бях с едно тъъъничко яке,щото в 5 часа си е студ :) Мда, хайде ощя няколко часа обратно с музиката на Stratovarius.

Марио  Асенов