На Един Дъх...

Тъмно е... Светлините от уличното движение се отразяват инертно върху гладката асвалтова повърхност... Гуми, спирачки, триене, адреналин... Кръвта пулсира във вените ти, бученето в главата не спира... Свистене - студени вълни въздух се блъскат в зачервеното ти лице... Лампите не угасват, размазат се, светлини се лутат в сумрака...Тиха музика, която никой не може да чуе!

Заблудени коли се промъкват в студената вечер - приплъзват се тихо по тъмно-сивата плоскост и се загубват толкова внезапно, колкото са се и появили... Като сенки, чезнещи в някаква нова реалност...

Стискаш здраво дръжките, гумата се е впила в дланите ти и е оставила червени отпечатъци... Лед... Не чувстваш пръстите си... И пак онова свистене... Адреналинът!

Вече отдавна не си на пътя... Луташ се по забравени, криволичещи пътеки... Листата шумолят... Есен... Потропване...Дъжд...Мокрота... Фарът гасне, а тъмнината обгръща сивия ти силует - тихо, потайно... Пръстите ти потрперват, не можеш да вмъкнеш жичката отново... Динамото свисти... Слепоочията ти пулсират... Студена пот се излива по лицето ти... И пак онази тишина, онова спокойствие и тих метеж...

Дървета надвисват страховито, нашепват някакви приказни истории от отминали времена... Години - изнизали се тихо, неусетно - забравени... Сива гротеска в една сива фантазия... Weird Perceptions...

Гонитбата те грабва отново, мускулите ти се стягат, кръвта се надига... Адреналин... Мощ... Краката ти въртят сами... Студът отново те обгръща, ледени талази се блъскат в горещото ти лице... Пара... И дъх - чезнещ в бледа мъгла... Дали не изчезваш и ти?... Както изчезва дъха ти?...