Сигурно много от вас са изпитали тръпката от прочитането на това стихотворение много отдавна. На мен ми се случи днес за първи път и исках да го споделя с вас. Дано да ви хареса колкото и на мене.
Благородство
От доста време не бях имала време да чета в Блога...И днес толкова много поезия :).Благодаря, благодаря.Чувствам се специална :).(Искам да кажа, че не мога да пиша стихове, но обичам да ги чета).
Тревата върши толкова малко!Зелена всякога да остава - и да развъжда пеперуди -и пчелите да забавлява.И цял ден музика да слуша -вятърът да и' прави компания - и да държи слънцето на скути -и на всички да се покланя.Росата да ниже на мъниста -и да става толкова фина -че пред нея да бъде грубаи една истинска херцогиня.И дори - умирайки, да лягасред такива ухания и билки -такива миризми заспали -и талисмани от боровинки!...А накрая - в царствените плевни -да сънува старата си премяна.Тревата върши толкова малко - че бих искала сено да стана.
( Емили Дикинсън; превод Цветан Стоянов)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви