Мой вариант на темата за приятелството
По цял ден работя – чета купища глупости, пиша още купища такива, главата ми се пълни с новини, старини, анализи и коментари... В края на деня съм по- зле от изцеден лимон : толкова кисела, толкова смачкана, без капка сок, но пък с главоболие. Трамваят със скърцане и клатушкане ме докарва до спирката, а по тъмната уличка ходя бавно след глутницата бездомни кучета... Това се нарича ежедневие. Подтискащо е. <?xml:namespace prefix="o"?>
В някакъв промеждутък докато дъвча на бюрото сандвича си, намирам в мрежата хора, които мислят интересно. Започва един разговор, после се завързва един спор, после друг разговор, нещо лично, нещо малко, нещо усмихнато, нещо намръщено... След време става лесно де се предвиди кой как ще реагира на дадена тема, кой ще поздрави, кой ще ухапе... Това приятелство ли е? Откъде да знам, какво всъщност е приятелство? Най- близките ми хора, с които сме делили живота си от деца, са в странство – свързва ни пак мрежата. Човек губи голяма част от контактите си просто защото няма време да ги ползва. А докато си дъвча сандвича мога съвсем неангажиращо да поконтактувам ...
Всяко нещо на тоя свят е истинско, когато носи истинско удовлетворение.
Въпросът е в това, какво искаш да получиш – моментен контакт, който да те усмихне, или доживотно предан приятел. Никога не тръгвам към каквото и да е познанство с някакви очаквания – животът е твърде своенравен, не е полезно да се опитвам да го предвиждам. Неочакваните неща носят повече радост. Толкова е изненадващо да намериш „приятел” – човек, който има близки до твоите идеи, човек който те приема без да те е виждал, човек който те осъжда безпристрастно – защото просто няма как да е пристрастен...
За какво служат тези „приятелства”? Ами не знам – за занимавка. За забавление. Някой от тях служат за сериозни разговори, по теми, по които трудно се намират живи и реални събеседници. Други служат просто за да знаеш, че има и други маймуни на клона, на който седиш ти... Трети служат за приятно прекарване на част от времето... Най- различни усмивки... Потребност от принадлежност...
За какво ми е да правя анализ на приятелството? То просто Е. Приятелството не е безусловно и доживотно приемане – нито в мрежата, нито в реалния живот. Приятелството е частично сходство в характерите, интересите, ценностите... Разчитам на приятелите си да са честни с мен, и когато греша, и когато прекалявам, и когато съм направила нещата добре – защото съм човек, правя такива неща... Разчитам когато имам нужда да дрънкам глупости – да ме изслушат, както и аз ги изслушвам... Е, в някой случаи разчитам като ми се допие капучино или бира след работа, да не се триумя с кого да изляза за час – в края на краищата, имам приятели :)).
Коприва, оглеждам се - има ги! :)) Дано да успеем да съхраним това, което имаме. И на мен ми писна да губя контакти.
Magyar, не си прав. Щом има дума - все трябва да значи нещо. Има я във всички езици, значи е валидна навсякъде. И професорът ти не е бил прав. Приятелството е малка светлинка - свети когато ти е нужна, без нея си загубен. Поне аз така мисля. Сигурно защото съм идеалистка :)
Извинявайте за неуместната шега, приятели! Харесвам ви такива каквито сте- нямам критерии и отговори - благодаря, че ви имам!
Хазибарат - (хаз-къща, дом, барат - приятел, домашно приятел) - един тип на приятелите, той отива при жените, когато тяхният мъж работи някъде. Жената казва, че той е само неговият приятел, мъжът му мисли че това е вярно. Но истината е, че тази приятел е любец.
Според мен, ето защо са хубави тези виртуални контакти:
Защото не изискват специална обстановка. Не изискват да имаш пари. Не изискват да си добре облечен. Няма нужда да ходиш където и да е. А получаваш това, което и при живия контакт. Само че имаш достъп до повече хора - с едни не си допадаш, но пък с тези, които си допадаш - просто нямаше от къде да ги познаваш иначе.
За мен тези контакти станаха много актуални, когато най-близките ми хора се изнесоха в чужбина и чувството беше много трудно за понасяне. Да е жив и здрав Интернет, не искам да си представя какво би било, ако беше като в старото време.
Магиар, ето, ти си ми приятел - как ме учиш на унгарски думи. : ) Егеш егедре, барат.
Хело Шогун. Такиви неща знаеш? :) Егеишеигедре! Там е буквата é, и това е по близо до еи, като до е. Ако лошо артикулираме думата, може да пулучаваме и малко смешни неща. Но не е нещо страшно...
Ела. Ах. Извини ми, но видеото много не ми харесваше. :) Толкова, не знам какъв ...
Добро че говорим през интернета, и добро че четаваме публикациите, научиме неща, смееме... Аз много обичам това. Но според мене, това не е истинското приятелство. Истинското приятелство е друго, нужда това да познаваме, от близо да познаваме другият човек. (Като в едно семейство.) Аз много пъти чуствам, че никога нямах истински приятел.
Преди две години трябваше да пътувам до Испания, но се получи така, че нямаше къде да отседна защото автобуса ми беше много рано сутринта и нямаше с какво да се придвижа до там.Та свързах се с един пичага, който ми беше познат от една интернетска игра "утопия" от много време близо 4 години, обясних му ситуацията и пича ми влезе в положение и останах утях.Навсичкото отгоре ме преджобиха на централна автогара и останах само с един билет и международен паспорт, пича имаше само 40лв останали и ми даде 30лв за да може да искара 2 дни докато му ги върна и това беше човек с, който не се познавахме лично.Мисълта ми е, че си зависи от човека дали е "човек" а не от къде и колко време го познаваш.
Минусите - това е само един минус, и той не е важен, защото все пак не може всичко да харесва на всички. Даже е логично, че ако нещо хареса много на някого, на друг няма да хареса никак. А на мен този постинг ми хареса много.
Минусите - дразня се само от неаргументираните минуси в "Поезия", защото много ми се иска да са аргументирани, да чуя някакъв смислен довод. Дори той да е: "Ами просто не ми звучи". Наистина, не може всичко да харесва на всички - и не го очаквам. Но пък от друга страна, отдавна свикнах да получавам неаргументирани минуси за всеки свой пост. Този, който не ме приема по принцип има пълното право да не ме приема, нали? Аз пък от своя страна имам пълното право да пренебрегна системното му нахалство да оценява неща, които не чете и явно се страхува да коментира. Хора всякакви, свят шарен - какво да се прави ? Добре, че в някой случаи имам добри виртуални приятели, с които да се усмихваме на шареното :))
Magyar, интересен клип. Истински.
Sluchaina, преди време казах на Манка, че хората не стават приятели с цъкване на мишката и че е задължително да има още нещо - ОБЩУВАНЕ. Независимо какво техническо средство има или няма помежду хората, те общуват или не общуват. Има хора, които живеят заедно или къща до къща, или вход до вход и не си разменят и по един поздрав, а има хора, които никога не са се виждали и си говорят толкова много, че знаят един за друг страшно много неща. Приятелстовто като форма на връзка между хората също еволюира както и развитието на комуникативните средства.