Мина

Здравейте, всички. Операцията мина и искам да благодаря на всички, които бяха с мен и изобщо казаха такива хубави успокояващи думи. Вие сте прекрасни хора :)

Страха е голяма работа.Той беше водещият през цялото време, а като ме сложиха в операционната и ме вързаха все едно ще се бунтувам, е, тогава вече се разтреперах!!! Болка имаше в началото и аз нали съм си една ревла.... после обаче всичко мина добре. Хирурга - Доктор Мочурова /5-та Градска Болница/ се оказа мил човек с опит, който знае как да успокои един треперящ заек :)

Припомних си какво съм гледала в "Спешно отделение" - лекарят гледа да отвлече вниманието на болния, като го разпитва какво работи, какво е учил и т.н. И да - имам ли си гадже. "Имам" - казах гордо. Имам си едно главно редакторче аз :))

Самата болница ми направи много добро впечатление. Чисти стаи, с пердета, прозорци, които не пропускат /за разлика от вкъщи/, че и телевизор имаше /ама той се плащаше, аз нали не съм била в болница от детските години и много ме учуди този факт/.

Но ми стана много тъжно за жените, с които бях в една стая. Докато бяхме заедно в стаята, ги чувах как охкат и усещах колко зле се чувстват. Добре е, че не бяха сами и идваха техни близки да ги видят. Защото, когато на майка ми са й правили тежка операция преди години и съм била малка, тя е била сама и никой не е дошъл да я види. А сега тя беше до мен и просто искам да и кажа, че много я обичам и че колкото и вдетинено да звучи, тя е най-готиния човек!

Благодаря и на Тери за подкрепата. Хубаво е да усещаш, че има хора, които мислят за теб.