Знаци
Никога няма да забравя една серия на Досиетата Х в която казаха нещо от рода – “Господ ни говори, но няма кой да го слуша.” Бидейки агностик нито отхвърлям съществуването на Бог или божества, нито вярвам, но това е друга тема... Понякога виждам знаци, които да подкрепят или отхърлят житейските ми избори, друг път ги няма или се правя, че не ги виждам. Но и това е горе-долу друга тема...
А нали се сещате за онези гадни дни в които всичко тръгва наопаки. Усмихваш се на изрусена красавица в асансьора рано сутрин, а тя се обръща на другата страна. Тръгваш да си пускаш iPod-a, а той забива. Забравяш си GSM-а... Свестен колега напуска фирмата заради кофти началници, аз самият аз се замислям какъв е смисъла от работата ми и дали не е по-добре да започна бизнес с продажба на картофи... Та тези неща ми се случиха днес. И ми стана адски криво. Толкова криво, че като минавах покрай афишите край подлеза на Спортната палата, където някой винаги пише на бял лист – “А вие щастливи ли сте?”... Ами почти викнах на глас “Не!”.
Та беше ми криво, много криво. Толквоа криво, че като се появи едно бивше гадже в ICQ-то направо и казах – “Здрасти, денят ми е крив! Ще ми покажеш ли сутиена си, за да влееш малко светлина в денят ми?” ОК, де такъв голям простак съм!
А тя почна да ми обяснява как до сега е била в болница. Оперирали са я от киста на яйчника, как се възстановява сега. Всъщност шамара не бе достатъчно голям и тя ми каза, че в болницата е била с един добър познат с който отдавна ни се разделиха пътищата... И все пак е адски свястно момче. Та човека лежал в същата болница със сериозен белодробен проблем.
Е, бях като шибнат с права лопата през лицето. Все едно някой ми се извика – “А ти от какво се оплакваш бе?!”. Да де, какво се оплаквах и аз?! Реално всичко ми е наред, просто обичам да си създавам проблеми в главата за да има с какво да се занимавам. Реално живота ми е хубав, много хубав даже. А не винаги съм достатъчно благодарен за това.
Е, точно това бе знака днес. Ясен и отчетлив знак, че трябва да съм благодарен за живота си. Че живота ми е хубав, досат хубав и най-вече, че като минавам покрай надписи с върпрос “А вие щастливи ли сте?”, трябва да викам с пълно гърло – “ДА!”
Та така със знаците...
А нали се сещате за онези гадни дни в които всичко тръгва наопаки. Усмихваш се на изрусена красавица в асансьора рано сутрин, а тя се обръща на другата страна. Тръгваш да си пускаш iPod-a, а той забива. Забравяш си GSM-а... Свестен колега напуска фирмата заради кофти началници, аз самият аз се замислям какъв е смисъла от работата ми и дали не е по-добре да започна бизнес с продажба на картофи... Та тези неща ми се случиха днес. И ми стана адски криво. Толкова криво, че като минавах покрай афишите край подлеза на Спортната палата, където някой винаги пише на бял лист – “А вие щастливи ли сте?”... Ами почти викнах на глас “Не!”.
Та беше ми криво, много криво. Толквоа криво, че като се появи едно бивше гадже в ICQ-то направо и казах – “Здрасти, денят ми е крив! Ще ми покажеш ли сутиена си, за да влееш малко светлина в денят ми?” ОК, де такъв голям простак съм!
А тя почна да ми обяснява как до сега е била в болница. Оперирали са я от киста на яйчника, как се възстановява сега. Всъщност шамара не бе достатъчно голям и тя ми каза, че в болницата е била с един добър познат с който отдавна ни се разделиха пътищата... И все пак е адски свястно момче. Та човека лежал в същата болница със сериозен белодробен проблем.
Е, бях като шибнат с права лопата през лицето. Все едно някой ми се извика – “А ти от какво се оплакваш бе?!”. Да де, какво се оплаквах и аз?! Реално всичко ми е наред, просто обичам да си създавам проблеми в главата за да има с какво да се занимавам. Реално живота ми е хубав, много хубав даже. А не винаги съм достатъчно благодарен за това.
Е, точно това бе знака днес. Ясен и отчетлив знак, че трябва да съм благодарен за живота си. Че живота ми е хубав, досат хубав и най-вече, че като минавам покрай надписи с върпрос “А вие щастливи ли сте?”, трябва да викам с пълно гърло – “ДА!”
Та така със знаците...
Повече усмивки, по-малко терзания :)))
От друга страна, наистина по някога не вървят нещата. И се чудим защо не сме щастливи, като реално погледнато повечето неща са ни наред, но ако няма такива моменти, няма да се стремим да вървим все нагоре, нали?
Някой беше казал, че акоги нямаше лайната, розите нямаше да миришат толкова хубаво...