Материалът и материализмът

Та значи, наскоро аз открих за себе си, че съм материал. Е, не без чужда  помощ, разбира се – казаха ми го. Защото ако не ми го бяха казали, аз изобщо нямаше да го забележа, а е важно човешкото самосъзнание да бъде основано на действителните качества на личността, а не на самозаблуда. След многото протестации от всички страни, реших все пак да се замисля – Материал ли съм аз? Какъв материал съм в същност? Имам ли повод и причина да протестирам срещу определението? Какво изграждам, като съм материал?
И ето до къде стигнах : ми `що пък да не съм материал? Нали аз изграждам това общество, част от него съм? Не, че обществото ще престане да съществува, ако аз престана да го изграждам...Но пък от своя страна, аз го изграждам упорито и непрекрлонно, така, че задължително съм част от материала който изгражда обществото. Освен че изгражда разни неща, материал е нещо с което се работи. Постоянно някой работи върху моето съзнание, подсъзнание, самосъзнание... Всяка сутрин се намира някой умен човек, който се опитва да ме убеди в съществуването на неща, които не съм виждала и надали някога ще видя – социални придобивки, икономически растеж, повишаване на покупателната способност, летящи розови слонове... След усилена работа в продължение на няколко години видим резултат няма, но това се дължи само на моето твърдоглавие - което означава само, че аз съм материал, с който трудно се работи, да не кажем – хич. Излиза, че съм некачествен материал, колкото и да не ми се иска. Не се поддавам на обработка, а на всичкото отгоре не ходя да гласувам по избори, което значи, че обществото, което изграждам, ме ползва само като „пълнеж”. Може да не спадам към турци, цигани или пенсионери, но на практика никак дори не съм „качествен” материал.  Защото ако бях от „качествения”, нямаше да съм в България. Щях например да ида в Чикаго, да предприема нещо – каквото и да е, щях да се погрижа за себе си и за детето си ... Самият факт, че живея в странната държава България вече значи, че изграждам безгласно общество, което е обработвано всекидневно с хаотични приказки за нереални перспективи. Хайде, няма да споменавам за откровенните лъжи, които никой „качествен” ... не би преживял без революция.
Тук идва мястото на материализма. Понеже аз всъщност съм материал, произведен по времето на комунизма, предпоставките за моето лошо качество са заложени още в процеса на моето изграждане. Аз например съм материалист – моето битие се определя от обективната действителност, в която количествените натрупвания постоянно се превръщат в качествени изменения – за някой, при определени условия и т.н. (Едно от условията е да имаш дядо владика, другото да се казваш  примерно... Станишев).  В битието ми има доста малко материя, залага се предимно на розовите слонове, които ще се появят някъде в стадия на справедливото преразпределение на ресурсите. Та общо взето, влизайки в крайно противоречие с материализма, който е дълбоко заложен още в процеса на моето производство, материала който всъщност представлявам тотално ерозира, скапва се, облича си ватенката и започва да се чуди от къде да намери малко материя за да почне да си пооправя качеството.
Не, не протестирам. Аз съм достоен българин - ако въобще може да има такова нещо. Живея си тихо и мирно тука, кретам си, пазя си ватенката  ( щото те вече взеха да изчезват...) и всъщност съм ... нечий некачествен материал. Дали пък вече не са ме бракували, пък аз още не съм се усетила?...