Когато боли и сЪлзите не спират, надеждата си отива от теб като последното кЪсче душа, което те прави човек. Чувстваш се... НИЩО! Чувстваш се празен! Навлизаш в безвремие в което минутите са часове, часовете- години, годините- векове, вековете- ери, а ер

Когато боли и сЪлзите не спират, надеждата си отива от теб като последното кЪсче душа, което те прави човек. Чувстваш се... НИЩО! Чувстваш се празен!  Навлизаш в безвремие в което минутите са часове, часовете- години, годините- векове, вековете- ери, а ерите са цяла вселена... ОсЪзнаваш колко нищожна част от все лената си ? Защо се случва на теб ? Who cares about u? who? tell me.. Who.. Господ ли!?! Аз вярвам в Бог но той не ме направи щастлива... Струва ли си да продадеш душата си заради парче от Рая или цял живот да бъдеш свободен и ДА ИМАШ ПРАВО НА ИЗБОР!!! Това е Бог... и със, и без него... БОЛИ!!!!! Боли и не е просто рана... сякаш парче от теб наистина умира... Всяка една такава рана убива копнежите ти, мечтите ти.. Накрая спираш да се надяваш... спира да има значение... Времето е спряло... минутите са часове... Усещаш как вселената си поема дъх и продължава... и ти трябва да продЪлжиш с неЯ, но можеш ли.. Питам те, можеш ЛИ? Аз не мога..

Аз умирам и светло се раждам.. разнолика нестройна душа.. През деня неуморно изграждам... през нощта без пощада руша...Прозова ли дни светло смирени грЪмват бури от тЪмно море, а... подирЯ ли бурЯ край мене... всеки вопъл и ропот замре.. За зора огнеструйна копнеЯ, а слепи ме с лъчите си тЯ. В пролетта, като в есен, аз креЯ. В есента.. като в пролет ЦЪФТЯ... На безстрастното време в неспира.. гасне мЪлком живот неживЯн... и плачът ми... за пристан умира низ велика пустиня развян....

Никога няма да си същият след такава болка... и светът никога няма да е същият... само болката май винаги е ... СЪЩАТА!!!