Математика

Има някакъв алгоритъм в живота. Отдавна съм убеден в това. За жалост хич ме няма в математиката. Забравил съм повечето от това, което някога грижливо се опитваха да натьпкат в главата ми. Ако различните статистически показатели от живота на даден човек се вкарат в едно голямо уравнение може да се начертае една функция. Тогава вече ще могат да се интерполират доста неизвестни.

Големи глупости прочетохте току що нали? Както и да е. Репликата: Ти си луд!, отнесена към моята скромна личност винаги ми е звучала като комплимент.

Един будистки учител медитирал с години на брега на морето. Учениците му стояли до него и го чакали. Един ден той отворил очи. Учителю! Откри ли смисъла на живота, засуетили се около него учениците. Учителят кимнал с глава. Яви ли ти се премъдрия Буда? Учителят пак кимнал. Какъв е отговорът, питали нетърпеливо учениците. Учителят без нищо да каже се насочил към вълните. (Представям си ги едни огромни такива, като малко цунами) Докато учениците се чудели какво става, техният учител се потопил в разбиващите се с бяла пяна в него вълни. И изчезнал безкрайно заедно с отговора.

Тази глупава приказка е интерполация между един дзен виц, малко Коелю, малко Керуак и моите собствени сиви гънки ( те всъщност май са розови). Дълго време си мислих, че аз съм я измислил но ме светнаха, че няма нищо ново под слънцето. Така е! Колелото, топлата вода и WC-то отдавна са открити. Остава ни само да интерполираме нашия си живот.

Интеполирайки усилено по моята си функция открих къде ме води за времевия отрязък наречен още „тази нощ“. Води ме към топлината на дома. След известни манипулации тазвечерният смисъл на живота ми ще се трансформира под формата на спагети с кайма, маслини, кашкавал и сос „Болонезе“ и една тъмна бира. В същия този времеви отрязък функцията ми ще се пресече с тази на любимия ми човек.

Математиката е голямо нещо.