"Малките неща" - само от днес

Всеки ден си има своята уникална история, в която се открояват „малките неща”. Те са незабележими за онези люде, които нямат „очи” да ги видят. Но интересното е, че когато бъдат умело разказани, малките неща придобиват съвсем друг статут – на впечатляващи случки, от които могат да се родят вицове и анекдоти.

Не твърдя, че „малките неща” от днешния ден ще успея да ги разкажа сполучливо, защото съм адски уморена в момента, но поне ще опитам. Най-малкото, защото постът ме провокира, и аз се зарекох да пробвам. Вие ще кажете дали добре е получило.

И тъй като „малките неща” от днес нямат никаква връзка помежду си, ще ги отделя като етюди.

_________________________

Сутринта се метнах на колелото, за което мога да създам поредица от разкази, в които обикновено аз съм потърпевшата:

- или падам от него, политайки надалеч, понеже, докато си оправям прическата на огледалото за задно виждане, не забелязвам, че съм се покачила на ръба на висок бордюр;

- или се блъскам някъде, като например челно в гумата на друго колело;

- или неизвестни лица ми пукат или изпускат гумите, крадат скобата за заключване и капачките, за да ми е по-сладък животът, не за друго, и т. н, и т. н…

Днес бързах за зъбар и на всеки сто метра спирах и изчаквах колите, които имах чувството, че маневрират адски бавно и тромаво, което малко ме изнервяше, понеже закъснявах. Друго си е, мислех си, да си лек и подвижен, просто защото управляваш велосипед. Можеш да се шмугнеш навсякъде, където си поискаш.  

Вече се намирах близо до заболекарския кабинет. На широката празна улица вървяха две жени и един мъж на около 50-60 години. Щом ме зърнаха, те започнаха дружно да се люшкат  - а наляво, а надясно.

Намалих скоростта, за да им дам време за избор и съответно аз да мога да ги заобиколя. Но уви - те не бяха в състояние да вземат категорично решение къде да застанат. Което ме принуди да спра до тях.

- Извинявайте, но бихте ли спрели да прекосявате улицата в двете посоки, за да мога да мина? – ги попитах аз.

- Но ние точно това се опитваме – да ви направим път, за да минете – отговори мъжът.

- Да де, но ако вие се движите само напред, за мен ще е по-лесно да ви заобиколя. А така, като се люшкате насам-нататък, аз откъде да мина?...

Не дочаках техния отговор, защото отпраших с велосипеда, пък и както казах, вече закъснявах за зъбар…

_________________________

Преди две седмици си направих разплащателен влог към Евроком, за да не се разхождам ежемесечно до касата, а всичко да минава по банков път. Тогава служителката от банка ДСК ми обясни, че процедурата е бавна. Може да се наложи първото плащане да е на касата на кабелния оператор, а после да мина на безкасовия начин.

Тъй като дойде време за плащане на сметки – началото на месеца е, вчера минах край касата на Евроком и попитах дали ми е активиран разплащателният влог. Служителката отговори, че не постъпва такава информация при тях. Да си проверя в банката.

Днес, след посещението при зъбаря, се отбих в банка ДСК, за да разбера как вървят моите плащания. Там касиерката ме посъветва да питам в Евроком, понеже в банката не разполагали с такава информация.

- Ами аз вече питах в Евроком. Те ме пратиха при вас – обясних аз.

- Не мога да ви кажа, госпожо, защо са ви пратили при нас – ми отвърна тя почти сърдито. - Ние не знаем нищо по въпроса!

Спорихме известно време, като се опитвах да я убедя, че няма начин да няма начин да се провери точно при тях тази информация. Само че касиерката беше страшно упорита и така и отказа да ми я даде…

Щрак! И порочният кръг се затвори. Добре де, викам си на акъла, аз направих всичко, което е по силите ми, за да бъда коректен платец, защо трябва все с клизма да стават нещата в тая държава?...

Преди час чувам звук от смс. Отварям съобщението и чета следния текст: ДСК Банк 03/07/2009. Платени 28.90 BGN за КАБ. ТЕЛЕВИЗИЯ.

Значи можело да се разбере дали съм платила, или не? Ето, известяват ме със съобщения, а тая патка от банката така и не пожела да ми каже…

_________________________

На улицата мина трамвай, нагизден с политически плакати, залепени на всеки прозорец. Не знам за вас, ама на мен гледката ми се стори някак сюрреалистична.

Возилото е снимано е в две части, защото не успях да го побера в една снимка.

_________________________


Понеже у нас сме в ремонт и ще сменяме някои мебели, се налага да обикаляме по семейному из мебелните магазини. Уж има избор, но обикновено точно за онова, за което си тръгнал, няма нищо подходящо.

Днес влязохме в Айко - на първия етаж. Гледахме, мерихме, преценявахме, чудихме се… По едно време ми се приходи до тоалетна. Попитахме продавача къде се намира тя.

- На третия етаж – беше отговорът.

- Оооооооооооо! Чак там?

- Да, но има асансьор.

- Къде е асансьорът?

- Вървите направо, а след това завивате наляво.

Страшно обяснение! И докога се върви направо? В тоя огромен магазин наляво може да се завие на много места.

Нищо. Тръгнахме и, лутайки се известно време - затова не е добре в последния момент да се търси тоалетна! - намерихме асансьора. Качихме се. Заедно с нас в кабината влезе и униформен служител от магазина. Погледнахме бутоните, но на тях не пишеше трети етаж. Изглеждаше, че асансьорът вози до втория.

- Знаете ли кой е бутонът за третия етаж? – попитахме ние.

- Ами, скрили сме го – усмихна се той. - Всъщност вторият етаж е трети. Само че, когато правеха асансьора, нямаха копчета с точните надписи, и затова сега е малко объркано.

Ми, добре, че човекът случайно се качи с нас, че иначе ние кой знае кога щяхме да открием тоалетната. Интересно е също така и дали аз щях да устискам дотогава...

_________________________

В тоалетната забравих, че съм се заключила и тръгнах да отварям. Понапънах вратата и се сетих защо не мога да изляза. После ме досрамя от мене си, защото лично аз наскоро се смях до сълзи на един надпис, който снимах в мъжката тоалетна на кварталната кръчма. (Пак се бях объркала и вместо в женската, влязох в мъжката.) Тогава ми направи впечатление, че вратата е поизлязла от пантите, а бравата е почти изкъртена.

Ето го и надписа.

_________________________

Още една днешна снимка на надпис, който породи у мен най-различни въпроси.

Какво значи семеен стоматолог? Явно зъболекар, който може да обслужи и децата, и възрастните членове на едно семейство. Значи ли това, че ергени не се обслужват? Щом се е нарекъл, „семеен стоматолог”, да не би вече да има и такава специалност в университета: семейна стоматология.

_________________________

Последен етюд, не защото няма какво повече да се разкаже, а защото нямам повече време за писане. Преди излизане от магазина се зачетохме на щанда за поздравителни картички. Имаше веселяшки послания като:

Ако господ искаше да се движа по-бързо, щеше да ми даде велосипед.

Не съм дебел, просто не съм достатъчно висок.

Когато животът ти поднесе лимон, поръчай си текила и сол и ми се обади.

Колкото повече опознавам мъжете, толкова повече обожавам котката си.

Снимка с котка и отдолу пише: Девет живота! И да ми се падне точно този!

Кафето, конякът и мъжете трябва да са силни.

Който се смее последен, мисли бавно.

Успешен е този мъж, който печели повече, отколкото може да похарчи жена му.

Жената зад волана е като звезда – всички я виждат, а тя – никого.

Добро утро! Здравей, стрес!

Преминах на строга диета – на джин с тоник. И вече изгубих 2 дни и 30 лева.

Миналата седмица къщата ни беше в ред. Жалко, че не видя.  

Щеше да е смешно, ако не се случваше с мен.

Вече от нищо не ме е страх. Имам деца.

Господи, ако аз не мога да отслабна, нека поне приятелите ми да надебелеят.

Наричайте ме просто „Ваше Величество”!

Коя част от думата „не” не ти е ясна?

Има три основни типа мъжки прически: с път, без път и нищо друго освен пътя.

_________________________


ТОЗИ ПОСТИНГ беше моят опит да опиша ЧАСТ от „малките неща”, които са ми направили впечатление в рамките само на ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ДЕН. А вижте само колко дълга стана публикацията!

Един добър писател би извлякъл от тях множество сюжети за няколко разказа, и те биха били още по-интересни, ако са разказани от сладкодумец.