Мадарският конник - глобален символ на България

Я, гледай ти :)

Аз бях гласувала за него:)

Не знам дали точно това е символът на страната, знам само,че всеки път когато си помисля за това място ме присвива стомаха.. писала съм и преди за това място, за това сега ще се цитирам сама себе си :)

“На мен едно от любимите ми места, да не кажа любимото ми е Мадара.. скалите, в чието подножие лежи селото и крепостта.. и естествено Конникът. Не знам и сега какво точно стана с мен, когато за пръв път бях на това място, когато за пръв път изкачих стъпалата до горе, когато за пръв път погледнах и чувах в краката си свиренето на гайда в подножието на скалите, при Голямата пещера.. знам само, че все едно попаднах в друг свят.. то не може да се опише, усещането е все едно летиш, все едно нещо те понася наоколо и се превръщаш в дух. Чувствам се и до днес прекалено свързана с това място, дори когато съм се качвала горе някои хора от селото, с които съм се засичала мислеха, че живея там.. аз съм от Централна България и следвах в Шумен... За пръв път в този край дойдох през 2000 година, а според жената, която обяснява на хората за параклиса при Голямата пещера, тя ме познавала всъщност тогава се запознахме и все се поздравявахме, когато идвам там и водя все нови и нови хора... Та посетете Мадара непременно и то не говоря само за Конникът.. той е само част от чудото и не забравяйте да прочетете стихотворението, което е сложено върху едно дърво.. ето го и него.. вълшебно е като мястото, където го прочетох за пръв път...

ИЗПОВЕД НА ГОРАТА

Ти, който утоляваш жаждата си с тази бистра вода. Запомни: тя е моя.

Ти, който дишаш този ароматен въздух. Запомни: той е мой.

Ти, който се радваш на тази красота. Запомни: тя е моя.

Ти, който се наслаждаваш на песните на крилатите певци. Запомни: те са мои.

Аз съм първичния извор на живота. Неговата сила. Неговата младост.

Без мене земята ще стане пустиня.
Без мене ще пресъхнат бистрите ручеи.
Без мене ще отлетят веселите птички.
Без мене ще се отрови въздуха.
Без мене ще изгасне красотата.

ЗАТОВА ПАЗИ МЕ! ОБИЧАЙ МЕ!“

Аз обаче бях за българската роза. И съм от изгубилите състезанието. Е, и такива трябва да има.

E..според мен за символ на България Мадара не е особено подходящ :) Нищо, че на мен ми е там сърцето. Аз съм от Казанлък и за никого не съм гласувала.. и то не от някаква местна гордост, честно казано и аз мисля,че Българската роза е по-подходящият символ :) ама няма загубили, това не е състезание.. всяко от предложенията си има чар.

Всъщност не знам дали ви е известно, че това състезание няма дори и научна стойност. По всяка вероятност създателите на сайта са спечелили добре от рекламата, поместена на него. А какъв символ ще има на българските евро (монети) ще реши правителството. И въпросният конкурс (викторина, състезание) изобщо не е част от процедурата :)

Аз пък си мисля, че нямаше по-подходящ символ от кирилицата - за мен тя носи най-голямо историческо значение за България и за мястото и сред околните народи. Искрено съжалявам, че не тя е определена. Особено след като защитихме еврото да се изписва така, мисля, че просто трябваше да изберем кирилицата. Може пък и да е добре - сега на нашите монети ще присъстват не един, а два силни символа. Ама мен си ме е яд.

Аз също гласувах за кирилицата, но за конкурса ми казаха приятели от Шумен. Та те ме светнаха и за огромната кампания в града - на всеки завой плакат или билборд да се избере Мадарският конник. Малко не одобрявам символ да ни е нещо, недотам познато на учените, а и не е като киселото мляко или нещо такова - не е нещото, което обединява българите. Няма значение, аз също съм виряла близо до конника и знам, че наистина е красив, знам страшната му притегателна сила, пък и знам какви пикници стават от другата страна на скалите ;)