Легендата на овчарската митология
Преди няколко дена, когато в някаква тема в един форум се обсъждаше легендарната Рогуша, която се преборила с наводнение и спасила стадото от силите на небето, аз се изказах иронично за текста и за поведението на овците. Опитах се да обясня на лелките, че овца не води друга овца, и освен това овцата е много добър плувец и едва ли водните басейни и проливни дъждове на балканския полуостров могат да засегнат тези същества. Отговорено ми бе със желязно и звънтящо доказателство, на овцете "водачи" видите ли се слагало звънец, хлопуть или както там се нарича. Това било доказателство за лидерство. Този абсурд естествено за малко да ме събори на земята от смях, хлопуть се слага на шантавите овци, които се губят и по звъна могат по лесно да бъдат открити в тъмното. Това естествено важи за едновремешните овчари, не за сегашните алкохолици и психично болни личности, които стават овчари, защото само сред животни могат съществуват.
Този на пръв поглед празен спор и безсмислена песен доведоха до значимо Евангелско откритие. Преди няколко минути стигнах до извода каква е главната особеност в поведението на овцете. До сега съм открил за следните животни техни уникалности; Крава, бивол, бизон - единствените, които пикаят на зад. Коза - единственото, животно с "брада" и мъжко и женско. Жаба - обича мръсна, но не и солена вода. За сега толкова
При овцата особеността е в нейната привързаност към човека, тя е единственото животно, което не е агресивно и не се подчинява на никое друго същество освен човека дори при овцете не важи разделението на половете, Овена никога не е водач на стадото. Овцата гледа с презрение към коча, но с уважение към пастира, единствения си господар и водач. Именно при овцете имаме равенство при половете и то само когато овчаря е сред тях.
http://www.vbox7.com/play:e2e8f100
Като допълнение, това клип на Борис Машалов, голям "коч", който обаче имал лошия късмет да бъде заварен с "овцата" на някакъв военен и полетял от седмия етаж. Предполагам такава ситуация са имали впредвид и авторите на песента, май Рогуша е диалект на Румяна.
1. Пълния комплект чанове (хлопки, хлопуть, или както пожелаете да го наричате) съдържа 250 чана, всеки от които с различен тон. По звъненето се ориентират както овцете, така и овчарите. На "щуравите" овци се слагат малки чанове с висок тон, а на водача и на най- хубавите и оправни овце - големи с по-нисък тон.
2. Твърде е възможно Толкин да е доста по- умен от българския народ като цяло, но лично мен повече ме вълнува тъй-наречената "безсмислена" песен, отколкото всяко едно от другите ваши писания, посветени на мъдростта на Толкин.
3. Ако не съумявате да разберете мъдростта на собствения си народ, какво ви кара да мислите, че имате право да тълкувате каквото и да било друго? Та камо ли класическа поезия?
И не бъркай мръсната със застоялата вода - жабата предпочита застояла, но в никакъв случай мръсна вода. Щом има жаби, значи водата е годна за пиене. В свят, в който повечето водоеми са замърсени промишлено, появата на жаби в тях е първият признак, че водата се е попрочистила. Освен това явно понятието жаба за теб е доста общо, защото краставите жаби например почти не живеят във водата, а предпочитат влажни места, много често могат да се открият в дупки под каменни зидове и подобни - а случвало се е и да намеря крастави жаби в гората на 1500 метра височина, на място, на което на километри няма поток или нещо подобно. И това са българските видове, има и други, още по-сухолюбиви, така да се каже.
А ако знаеш овцата как хубаво се подчинява на кучетата... (важи и в преносен смисъл) И то на всяко куче. Моят кратунозавър е порода немска овчарка. Един път го бях извел на разходка извън града, и съм уверен, че кучето за пръв път виждаше овце (бяха петнадесетина животни), но това не му попречи да се затича към тях, да ги обиколи няколко пъти, докато ги събере накуп и доволно да се върне при мен. А овцете, в момента, в който го видяха, че започва да ги обикаля, престанаха да пасат, скупчиха се една до друга и го гледаха така, както ти би гледал някое евангелие. Чак когато той дойде при мен и се отдалечихме започнаха да пасат. И най-веселото е цялата история е, че дзвера не излая нито един път, единственият шум беше моят глас, с който го виках да дойде, и който бе игнориран напълно, докато "работата" не бе свършена окончателно.