Къщата на изгряващото слънце
За мен това е едно от най-великите рок парчета за всички времена!
The House Of The Rising Sun или „Къщата на изгряващото слънце” излиза през 1964 година в изпълнение на британската група The Animals, чийто солист е Ерик Бърдън (Eric Burdon).
Следите на авторството на тази песен, възникнала първоначално като народна, са се изгубили завинаги във времето. В някои източници се казва, че това е била негърска балада, която много допаднала на Ерик Бърдън - фанатичен поклонник на класическия блус, който майсторски умеел да имитира вокалните маниери на така наречените «shouters» - блус изпълнители, с характерното за стила им пеене.
„Къщата на изгряващото слънце” продължава да живее и до днес. До този момент е изпълнявана в най-различни музикални стилове и представяна от страшно много певци и групи (може би има повече от 150 кавъри), като едни от най-популярните са следните:
Bachman Turner Overdrive
B.B. King & Mary Travers
Bob Dylan
Demis Roussos
Frigid Pink
Grant Green & Donald Byrd
Gregory Isaacs
Ian Raven
Jimi Hendrix
London Symphony Orchestra
Muse
Nina Simone
Pink Floyd
Punk Covers
Santa Esmeralda
Scags & Country Gentlemen
Scorpions
Severe Overload
Steve Power
The Animals
Tracy Chapman
The Ventures
Willie Logan
Виктор Зинчук
Някога я пеехме с текст, който започваше така: „Едно момче от Ню Орлеан самО остана в нощта, самО в затвора, накрай града, за него свършва света...”
Намерих видео материал на песента и съм много щастлива, че можах да видя първото й изпълнение – на Енимълс, с което по онова време тя покорява музикалните класации в Англия и Щатите.
Има я и в аудио вариант.
.....................................
The House Of The Rising Sun или „Къщата на изгряващото слънце” излиза през 1964 година в изпълнение на британската група The Animals, чийто солист е Ерик Бърдън (Eric Burdon).
Следите на авторството на тази песен, възникнала първоначално като народна, са се изгубили завинаги във времето. В някои източници се казва, че това е била негърска балада, която много допаднала на Ерик Бърдън - фанатичен поклонник на класическия блус, който майсторски умеел да имитира вокалните маниери на така наречените «shouters» - блус изпълнители, с характерното за стила им пеене.
„Къщата на изгряващото слънце” продължава да живее и до днес. До този момент е изпълнявана в най-различни музикални стилове и представяна от страшно много певци и групи (може би има повече от 150 кавъри), като едни от най-популярните са следните:
Bachman Turner Overdrive
B.B. King & Mary Travers
Bob Dylan
Demis Roussos
Frigid Pink
Grant Green & Donald Byrd
Gregory Isaacs
Ian Raven
Jimi Hendrix
London Symphony Orchestra
Muse
Nina Simone
Pink Floyd
Punk Covers
Santa Esmeralda
Scags & Country Gentlemen
Scorpions
Severe Overload
Steve Power
The Animals
Tracy Chapman
The Ventures
Willie Logan
Виктор Зинчук
Някога я пеехме с текст, който започваше така: „Едно момче от Ню Орлеан самО остана в нощта, самО в затвора, накрай града, за него свършва света...”
Намерих видео материал на песента и съм много щастлива, че можах да видя първото й изпълнение – на Енимълс, с което по онова време тя покорява музикалните класации в Англия и Щатите.
Има я и в аудио вариант.
.....................................
(просто любопитство)
Хвалих ли ви се вече, че всъщност аз съм един музикален помияр, който слуша с удоволствие всякаква музика от различни жанрове и стилове?
Като казах "музикален помияр", та се сетих :) Преди две-три седмици с мъжа ми се връщахме през нощта от кръчма. Вървейки по улиците, аз си пеех - нещо съвсем нормално за моя милост. По едно време минахме покрай едно улично куче, което беше заспало на някакво стълбище, и в момента, щом то ме чу, изправи глава, наостри уши и тръгна след нас. Изглежда го привлече пеенето, защото се движеше точно между нас, а когато аз млъкнах, то си отиде. Я гледай - викам му на мъжа ми - това куче беше някакъв помияр, но не какъв да е, а музикален... Точно като мене :)
Денеб, забранявам ти да говориш такива неща! :) Млади сме, докато се чувстваме такива :)
Аз може и да съм по-млад от тая песен, но със сигурност я приемам като неувяхващ хит и всеки път като я слушам, по мене пробягва тръпка от мрачното послание на тая мелодия.
Между другото, първият запис в албум на песента не е на Енимълс, а на Боб Дилън. Самият той я чува от Дейв ван Ронк, той пък - от чернокожи фолклорни изпълнители.
Ако на някой му се чете повече, да цъкне тук.
Хубава е песничката, показва, че Америка и народите й раждат и друго, освен бозави екшъни, напалм и МакДоналдс.
Америка почва безмилостни инванзии извън границите си за суровини, потъпква постепенно, но сигурно човешките права, изостря проблемите на расова основа. Засега "великата" държава я спасява само вноса на "мозъци" по програмата "Зелена карта". Та нима Милош Форман и Кончаловски са американци? А миналата година Нобеловата награда за химия взеха скандинавец и немец, които просто работят в Америка.
Сегашната Америка е толкова по-невзрачна в сравнение с двойника си от 50-те, колкото незбравимата балада на "Енималс" в сравнение с дюдюканията на Мадона.
Куини, хубаво си се сетила за тази вечна песен! Аз лично си гледам клипа по 2-3 пъти на вечер.
Едно е "бъди бунтовен" или "наслади се на яркия залез", друго - "цуни ме,фани ме, make me feel good", по-смилаемо, по-масово е, сещаш се.
И нека е поздрав за всички тука :)
Аз намерих текста на песента на български език ето тук. Само че по моите спомени има известно разминаване, така че той претърпя малка редакция.
ЕДНО МОМЧЕ ОТ НЮ ОРЛЕАН
Едно момче от Ню Орлеан
само остана в нощта.
В затвора там, накрай града,
за него свършва света.
Прости ми, майко, аз сгреших -
сгреших във младостта.
Ти си майка, ти ще ми простиш,
моя грях и мойта вина.
А на нея, майко, ти й кажи,
че заминал съм някъде сам.
По-добър от мен ще срещне – знам.
Нека няма в очите сълзи.
О, майки, вие чуйте ме сега
и пазете свойте деца
от мига, във който те сгрешат,
както аз сгреших в нощта.
О, сбогом, свят, сбогом, слънчев ден,
небе, ветрове и звезди!
Любима, ти забрави за мен!
Само, майко, ти ми прости!