.
Сутрин на автогарата се гонят призраци.
Вървя, ръка за ръка с твоя призрак. Вървя през енергията оставена от теб. Светла, чиста следа сред въздуха, ухаеш на пресен хляб и забързани към бъдещето хора.
Вървим. Отпечатали сме се един в друг.
Кожата ми носи емоция. Тайна. Забранена.
Изгряващото слънце прозира сред бетоната пелена на мъглата.
Вървя сред призраците на автогарата. Една от тях.
* * *
Сутрин на автогарата се гонят призраци.
Аз го прочетох по-скоро като бял стих... Надявам се няма да ми се разсърдиш за предложението :)Вървя, ръка за ръка с твоя
сред въздух, ухаещ на пресен хляб
и забързани към бъдещето хора.
Вървим.
Отпечатали сме се един в друг,
а кожата ми носи емоция.
Изгряващото слънце прозира
през бетонената пелена на мъглата.
Вървя сред призраците на автогарата.
Една от тях...
Поздрави