Криворазбраната ни женска еманципация
Още в началото искам да подчертая с две черти, че публикацията ми няма отношение по темата за хомосекс... Това са само мои размисли, породени от постинга на Тиквата. И ако при първия му прочит ми беше забавно и смешно, то при втория му прочит осъзнах колко сериозни неща казва той. А той сподели, че има случаи, когато гей двойките превъзхождат жените в много отношения: като родители, къщовници, любовници...
Както вече сигурно сте виждали, участвам активно в словесни битки, но също така искам да знаете, че се стремя да разбера другите, да преосмислям казаното от тях и да си правя съответните изводи. От всичко прочетено до тук разбирам, че възникването и развитието на ЛГБТ обществото е трайна тенденция, с която трябва да се съгласим и която сме длъжни да приемем, независимо какво мислим по въпроса.
Но думата ми не е за обществото, възникнало на сексуална основа, а за причините, обуславящи това негово развитие, което със сигурност притежава своите си закономерности.
Без да налагам на никого моето мнение, смятам, че причините за тези промени изцяло се коренят в нас, жените, и в нашата криворазбрана равноправност, превърнала се във войнстващ феминизъм. Защото да си жена означава да отговаряш на определен модел на поведение и мислене. Той е свързан с комплекс от характеристики, без които мъжете не ни възприемат като нежния пол и не се чувстват истински мъже в наше присъствие.
За мен жената трябва да притежава ред неща като:
1. Визия, която включва добър външен вид, изискващ поддържане на тялото и лицето, а също и начин на устна изява – говорене, жестикулация, мимики, в които трябва да има финес, дори и някаква степен на изтънченост и деликатност. Походката също не е маловажен елемент, защото и тя красноречиво говори за нас.
2. Излъчване на жена. В него се включват уменията ни да бъдем харесвани, защото, мили дами, за да ни харесват мъжете, не е достатъчно само да притежаваме красива външност, даже не е задължително да я имаме, а трябва да знаем и как да ги очароваме и да флиртуваме с тях. Това е умение, което всяка жена изработва като свой собствен стил според качествата, които притежава, но пази в дълбока тайна, защото то е нейното най-силно оръжие :)
3. Поведение. Постъпките ни също са показател доколко сме съхранили женствеността си, защото например, когато с нещо не сме съгласни, можем да го изразим в по-деликатна форма, без непременно да започваме скандали и да редим обиди. В противен случай не бихме могли да запазим красотата в отношенията си с другия пол и след една грозна сцена остава грозен спомен и нищо вече не е същото.
4. Речева изява. На този компонент, струва ми се, все по-малко се обръща внимание, а той май е най-важният. Думите имат огромна сила и в тях си проличава абсолютно всичко: доколко сме добродетелни, възпитани, нежни, мили, състрадателни, грижовни, умни, отзивчиви, дали зачитаме мъжа до себе си и произнасяме слова, които да не го нараняват и които уважават неговото самолюбие, достойнство и чест. Тук има значение и как ние, жените, общуваме помежду си, защото отстрани всичко се вижда и се създава съответното впечатление.
5. Как да обичаме. Има всякакви форми на обич. Едни жени са всеотдайни, други не толкова, трети обичат собственически и искат да притежават, а най-умните са дали свобода на човека до себе си, защото знаят, че само така той ще остане завинаги техен. Следователно обичането не е само желание, чувство, но то е и умение да съхраним любовта за по-дълго време.
6. Секс. Много важен елемент. Няма да навлизам в подробности, но за него също не е достатъчно само желанието, а много повече, като започнем от личната хигиена и свършим с техниките в леглото. Нека да не си въобразяваме, че всичко ще бъде на ниво, ако нямаме необходимата подготовка, свързана с определени знания и умения.
Това е в най-общи линии. Идеята на постинга ми е насочена изцяло към жените, като искам да не се остава с грешното впечатление, че аз съм идеална и си позволявам тук да раздавам безплатни съвети. Не! Аз също размишлявам върху тези въпроси и търся отговорите, защото се тревожа, че май доста сме позагубили женствеността си, заради което един ден, мили дами, е напълно вероятно мъжете завинаги да ни обърнат гръб, и може би – напълно основателно.
Както вече сигурно сте виждали, участвам активно в словесни битки, но също така искам да знаете, че се стремя да разбера другите, да преосмислям казаното от тях и да си правя съответните изводи. От всичко прочетено до тук разбирам, че възникването и развитието на ЛГБТ обществото е трайна тенденция, с която трябва да се съгласим и която сме длъжни да приемем, независимо какво мислим по въпроса.
Но думата ми не е за обществото, възникнало на сексуална основа, а за причините, обуславящи това негово развитие, което със сигурност притежава своите си закономерности.
Без да налагам на никого моето мнение, смятам, че причините за тези промени изцяло се коренят в нас, жените, и в нашата криворазбрана равноправност, превърнала се във войнстващ феминизъм. Защото да си жена означава да отговаряш на определен модел на поведение и мислене. Той е свързан с комплекс от характеристики, без които мъжете не ни възприемат като нежния пол и не се чувстват истински мъже в наше присъствие.
За мен жената трябва да притежава ред неща като:
1. Визия, която включва добър външен вид, изискващ поддържане на тялото и лицето, а също и начин на устна изява – говорене, жестикулация, мимики, в които трябва да има финес, дори и някаква степен на изтънченост и деликатност. Походката също не е маловажен елемент, защото и тя красноречиво говори за нас.
2. Излъчване на жена. В него се включват уменията ни да бъдем харесвани, защото, мили дами, за да ни харесват мъжете, не е достатъчно само да притежаваме красива външност, даже не е задължително да я имаме, а трябва да знаем и как да ги очароваме и да флиртуваме с тях. Това е умение, което всяка жена изработва като свой собствен стил според качествата, които притежава, но пази в дълбока тайна, защото то е нейното най-силно оръжие :)
3. Поведение. Постъпките ни също са показател доколко сме съхранили женствеността си, защото например, когато с нещо не сме съгласни, можем да го изразим в по-деликатна форма, без непременно да започваме скандали и да редим обиди. В противен случай не бихме могли да запазим красотата в отношенията си с другия пол и след една грозна сцена остава грозен спомен и нищо вече не е същото.
4. Речева изява. На този компонент, струва ми се, все по-малко се обръща внимание, а той май е най-важният. Думите имат огромна сила и в тях си проличава абсолютно всичко: доколко сме добродетелни, възпитани, нежни, мили, състрадателни, грижовни, умни, отзивчиви, дали зачитаме мъжа до себе си и произнасяме слова, които да не го нараняват и които уважават неговото самолюбие, достойнство и чест. Тук има значение и как ние, жените, общуваме помежду си, защото отстрани всичко се вижда и се създава съответното впечатление.
5. Как да обичаме. Има всякакви форми на обич. Едни жени са всеотдайни, други не толкова, трети обичат собственически и искат да притежават, а най-умните са дали свобода на човека до себе си, защото знаят, че само така той ще остане завинаги техен. Следователно обичането не е само желание, чувство, но то е и умение да съхраним любовта за по-дълго време.
6. Секс. Много важен елемент. Няма да навлизам в подробности, но за него също не е достатъчно само желанието, а много повече, като започнем от личната хигиена и свършим с техниките в леглото. Нека да не си въобразяваме, че всичко ще бъде на ниво, ако нямаме необходимата подготовка, свързана с определени знания и умения.
Това е в най-общи линии. Идеята на постинга ми е насочена изцяло към жените, като искам да не се остава с грешното впечатление, че аз съм идеална и си позволявам тук да раздавам безплатни съвети. Не! Аз също размишлявам върху тези въпроси и търся отговорите, защото се тревожа, че май доста сме позагубили женствеността си, заради което един ден, мили дами, е напълно вероятно мъжете завинаги да ни обърнат гръб, и може би – напълно основателно.
Нищо, де. На мен и така си ми е добре, ако им е зле на мъжете с мен, да се оправят.
Лично аз виждам пряка връзка между това явление и зараждащото се и развиващо се ЛГБТ общество. Логиката е, че след като жените не се държат като жени, мъжете започват да търсят това усещане по друг начин. Оказва се дори, че те са в състояние даже да ни превъзхождат по тази линия.
Тревожа се, че тази наша независимост и настъпилите заедно с нея промени във визията ни на жени, които ние не винаги забелязваме и оценяваме колко са сериозни, ни излиза сега през носа, защото не е невъзможно един ден мъжете да спрат да се интересуват от нас – затова ми беше болката. Но Краси, както виждам, е побързал да ме успокои, за което му благодаря :)
Написах поста въз основа на моите наблюдения върху мъжете и жените. Смятам, че истинските мъже очакват да видят в една жена в общи линии тези неща, които нахвърлих, а и трите одобрителни коментара, направени до тук от мъже – Жоро, Ейс и Краси, според мен, го потвърждават. Някои характеристики, които съм посочила, като нежност, миловидност, грижовност и т. н. приличат на черти от характера, но за мен това са форми на поведение, които могат да бъдат изработени при добро желание от всяка жена.
Еовинка, това, което го казваш, пък не е вярно и не съм съгласна с теб! Виждала съм те и мога да кажа, че ти си очарователна жена, която е запазила детското в себе си.
Аз мисля, че въпреки промените в обществото, женствеността винаги ще има една и съща нематериална форма на изразяване, без значение дали става въпрос за нежната дама от замъка, която се реши пред огледалото, или за освободената и уверена в себе си мадама зад волана, която е много фешън.
Нека да помислим кое може и трябва да се промени и кое трябва да бъде съхранено като нещо стойностно и ценно.
Fentusi, май не си дочел!;) И все пак хубав коментар, на хубав пост! =)
Еманципацията вреди и на двата пола,говоря за прекалената,според менhttp://bglog.net/BGLog/12064.
Да се похваля като български вестник както съм отбелязал по-горе на 1.04. т.г.
Само не ме разпъвайте на кръст отново,но може да ме удавите в тези жеги :)))))
Какво ли не бих дал да се удавя в големите хладни очи на някоя дама :=)))
… А ти не беше ли с друг ник, пак нерегистиран?...
Момчета, много сериозно подходихте към фотографията. Аз все пак имам известна представа коя е тази жена и ми се струва, че нерядко пъти и външният вид е белязан от характера. За нея мога да ви кажа, че е напълно изолирана от околните, защото само ги напада и проклетисва. Хората, които живеят близо до нея, я подозират в магьосничество и я избягват.
Fentusi, възможно е да ти е заприличала на някоя отрудена жена, но случаят не е такъв, повярвай ми! Съгласна съм с теб, че от престараване и промяна на външния вид се стига и до уеднаквяване. Ето примерно идеята да заприличаш на поп-фолк звезда, с кукленска прическа и съответното облекло, при някои момичета стига до вманиачаване. Те са като клонирани, което изглежда изкуствено и има обратен ефект при мъжете, които търсят естествеността.
Но иначе ми допадат много вашите коментари, заради човещината в тях, и може би не бях права да сложа тази снимка…
Та Янковите мацки са все чужденки по именно тази причина. Алиса живее там, може да даде лично мнение, сещам се че и Цвети (кумицата на Ейси) беше там, ние с Жоро също сме ходили в холандско - хубавите холандки (или поне приятно изглеждащите) се броят на пръсти... За Швеция (всичко извън Стокхолм) се отнася абсолютно същия израз, но там ме наплюха едно време, че зла съм била и завистлива, щото българите си представят, че по улиците ходят полуголите нимфи от порно филмите...:))
Аз мисля, че няма модел, по който една жена да стане "повече жена". Ако иска да следва модела на "скъпите кукли" - нейна воля. Но колкото скъпи кукли познавам, мъжете им все ди имат поне по 2 любовници.... Ако на всеки човек не му идва отвътре как да се държи и как да изглежда най-добре за даденостите си - трудно може да се помогне, освен ако тоя човек много силно не желае да прегърне някава промяна...
Тогава нормата е била хомосексуалност, а сега - хетеросексуалност. Какво толкова? Аз не бих се занимавала много с това. Аз чета постинга на Тиквата така: има всякакви хора, и сексуалната ти ориентация не определя какъв човек си.
А по въпроса за криво разбраната женска еманципацията, аз не мисля, че жените трябва да се съобразяват прекалено с очакванията на мъжете към себе си и да се правят на нещо, което не са. Опитът няма да е успешен, защото при едно по-дълго съжителство истината лъсва. (От друга страна за всеки влак си има пътник.) По-скоро всеки, било то мъж или жена, трябва да се старае да бъде човек, да помага на другите, просто да развива човешкото в себе си.
В изтритването може да няма нищо женствено, ако си го представим в буквалния смисъл. Но ако на жената вече й е писнало да търпи глупостите на мъжа си, нима не й е позволено да отстои своята позиция? Защо непрекъснато се насажда едно усещане, че жената трябва да прави всичко възможно, за да запази семейното огнище, дори с цената на лично страдание, саможертва, само и само мир да има. Че жената е тази, която трябва да прави компромисите, за да се харесва и угажда на мъжа, тази която уважава и подхранва "самолюбието" на мъжа.
Има обаче много жени, на които просто това не им идва отвътре. Много жени не отговарят на посочените от теб характеристики (аз също не отговарям напълно или винаги), но независимо от това могат да бъдат много чаровни и най-важното - са не по-малко жени от всички останали!
Затова не харесвам подобни стандарти - коя била "100 % жена" и кой бил "истински мъж". Съгласна съм с мненията по-горе, че важното е какви качества притежаваме като хора, в общочовешки план. Защото за мен много от характеристиките, които ти, Куини, посочваш в статията си, важат със същата сила и за мъжете - грижа за външния вид, такт и толерантност, умението да изразяваш себеси, умението да изразяваш обичта си и, разбира се, усилието и умението в секса :)
А и не мисля, че еманципацията е нещо лошо. Лоша е недовършената еманципация, която съществува в България ...
Излъчването,речевата изява и хигиената,относно секса опитът се трупа стига да имаш постоянно да практикуваш :)
Няма лошо човек да спазва някакви неписани правила(може и човек да избере да не се къпе, това си негово демократично право),все пак живеем в едно общество и зависим един от друг.Патриархати,еманципации и разни такива работи може да ги оставим настрани,каквито критерии има за една 100% жена ,аналогично има подобни за един 100% мъж(голям с косми по гърба с текезесарски тен и бял потник с жълто под мишниците и голямо шкембе,миришещ на бира и шкембе чорба с много чесън ,шегувам се ) .Колкото до снимката винаги има частни случаи,но за всеки влак си има пътници нали знаете :)
поздрави
Усещам обаче, че не съм могла да изразя съвсем ясно какво имам предвид. В никакъв случай не смятам, че една жена трябва да прави компромиси на всяка цена, а само на разумна такава, като е нужно да запази достойнството си. И въпреки всичко да си отстъпчива и мека, тоест да не реагираш бурно и грубо спрямо партньора си, не означава непременно угодничество, отстъпване от позициите, а тъкмо напротив – много повече се постига, ако бъде избрана фината и деликатна форма на общуване, защото само по този начин е възможно мъжът да бъде предразположен към разговор и привлечен да се разреши даден проблем.
Кой е казал, че да си жена е лесно? Ако тя държи на един мъж и желае да запази хармонията между тях, ще се наложи да проявява повече търпимост (и колкото и патриархално да звучи - защото е жена) без, разбира се, да изключвам и факта, че мъжът също има важен дял в това отношение, тъй като разбирателство може да се постигне само чрез диалог.
Едно малко лично отклонение ще направя. Преди да срещна съпруга си, той е живял с друга жена, за която ми е разказвал, че са имали почти денонощни скандали за това, че тя е искала да знае той къде е и какво прави във всяка една минута. Гневът си е изразявала доста бурно: като се започне от чупене на предмети и пускането им през балкона и се стигне до неговото изпъждане и изхвърлянето му на багажа. След като й минел ядът, тя поисквала мигновено да забравят за случилото се и даже му отправяла сексуална покана, на която той обаче не можел да откликне заради преживяното. След отказа му скандалът започвал с нова сила и с нови сцени на ревност. И така до раздялата.
Сега аз живея и общувам със същия човек, но по друг начин. Признавам си, че в началото ми беше малко странно, тъй като нямах никаква представа той кога ще се прибере вкъщи, но след като разбрах, че работата му го изисква, свикнах с това положение. Знам също така, че той понякога закъснява и за това, че се е видял с приятели и приятелки, но аз се старая да му вляза в положението – щом така е решил, значи е имал нужда от срещите с други хора.
Какво печеля? Печеля усещането, че съм обичана и харесвана, че у дома е мир и спокойствие, че си имаме взаимно доверие и никой на никого не ограничава личната свобода. А това никак не е малко, нали?
Освен това аз не съм съгласна, че жените на запад изглеждат зле. Те се грижат много за себе си - спортуват, използват козметика и пр. И най-важното - уверени са в себе си. Даже ако имат 5 косъма под колената.
Друго - за работата.
Мъжете, както и жените участват в майчинството (т.е. работят 4 дена в седмицата (както жените си!) когато имат малки деца).
Един пример от моя личен опит: моята шефка в момента е преди раждане - вероятно другата седмица ще ражда. До преди една седмица беше на работа. След 4 месеца се връща на работа - по 4 дена в седмицата, както и мъжът и. В останалите 3 - детски ясли, роднини и пр. се занимават с децата. Прекалено ли е? И аз се чудя, но повече го приемам, отколкото 2-годишно отсъствие от работа. Друг е въпросът, че все още има предрасъдъци и от двете страни. Понякога се получава нещо като мъжка дискриминация на някои работни места, където се насърчава навлизането на жени. Мисля, че това ще се балансира в близките 10-15 години.
Може би съм си промила мозъка - но определено се чувствам по-добре така.
Но нали се сещаш, хората в различните общества са различни и мислят различно. Имат различна ценностна система, която за някой друг може да е напълно неприемлива... Хората имат различна култура на поведение, която се е формирала в продължения на много десетилетия и столетия. Култура, чиито сегашен вид е обусловен от множество фактори - исторически, географски, психологически и пр.
Знаете ли... Аз обичам дълги коси. Нищо, че и мажете носят дълги коси, това за мен си остава ярък символ за женственост...
Всъщност... Май не мислех да давам някаква позиция. Но като се замисля в момента съм изпаднала в странна ситуация. Като на бъдеща съпруга "старите кучета" ми дават разни насоки каква трябва да съм, как да се държа и разни такива. Не че съм ги питала, но пък наблюденията ми са много интересни.
Чух какви ли не гледни точки. Ще се опитам да обобщя. Доржа да отбележа, че информацията не е представителна извадка, а мои лични наблюдения.
Преобладават закоравелите патриархални нагласи. Жената е в подчинено положение. Тя е тази, която трябва да се грижи за всичко, да изнася цялото семейство на гърба си, да гледа децата и да се жертва на 1000% едва ли не за тоя дет духа. Мъжа само трябва да ходи на работа (ако иска), ако самолюбиемот му го позволява може и жена му да изкарва всичките пари. Той няма никакви отговорности и задължения, освен да тропа по масата и да си иска салатата, защото видители той носи парите в къщата... По-интересното е, че повечето семейства (да не кажа всички), в които царува този принцип (включително и моето) положението е изключително трагично. Преобладават разделени или разведени родители, съсипани семейства, нещастни деца. Може би някога този модел на поведение е работел безотказно. Но май в наше време дава твърде много грешки и дори отказва да работи въобще... При нашите баби и дядовци в повечето случаи тези нагласи са работели добре и всичко е било наред. Не знам дали е заради разпространената практика на уредените бракове и това, че на развода се е гледало с лошо око, не съм специалист.
Опасявам се обаче, че нещата при младите семейства също не е никак розово. Те пък изпадат в някаква друга крайност. Не знам как да нарека точно този модел на поведение. В голям процент семейството като институция не се признава. Семейството престава да бъде ценност. И отново се получава някаква трагична картинка - разводи, самотни родители, изоставени деца, разбити семейства... Лоша работа...
Не знам на какво се дължат тия крайности. Може би на прехода в който се намира обществото ни и това, че в хората са се вкопчили в "прекрасното" минало. Преход, който не е само икономически и политически. Променят се нормите и ценностите. Променя се мисленето и начина по който възприемаме света...
Нопеследък чета доста психология - предимно психология на общуването и междуличностните отношения. И все повече се убеждавам в едно.
Не е важно как изглеждаш, каква точно ценностна система носиш, какво ти е възпитанието. Важно е как гледаш на другия. Важно е да не приемаш половинката си враждебно, като враг, който трябва да победиш и унизиш. Важно е да се стремиш към взаимственост, кооперативност, партньорство, емпатия, самоуважение и уважение към другия. Да се стремим да избягваме конфликтите и да ги решаваме в положителна насока, когато са неизбежни. Да откликваме на нуждите на другия, но без да пренебрегваме нашите. Не само да сме способни на компромиси, но и наистина да ги правим тези компромиси когато са нужни. Да се опитаме да запазим добрите отношения. И още, и още... Неспособна съм да изброя всичко.
Да, дори тогава ще има конфликти, неразбиране. Винаги нещата могат да свършат зле. Но в такъв случай трябва да ги приключим с достойнство, запазвайки всичко положително, което сме постигнали в моментите на заедност. Запазвайки психиката и самоуважението си.
Това важи в особено голяма сила, когата вече не са само двамата партньори, а вече имат и деца. Защото при един конфликт, завършил с раздяла винаги децата са най-, най-потърпевшите. Никой не може да им върне нито детството, нито нервите, нито родителите и семейството, което са изгубили...
Какво значение дали си се сресал или ходиш рошав по цял ден, дали носиш фешън дрешки или раздърпани дрипички? Какво значение има кой прави кафето сутрин, кой чисти, гледа децата, носи парите, готви? Какво значение имат всички тия дреболии, когато между двама души цари разбирателство и комфорт, когато има любов и стремеж към общо бъдеще?!
И все пак си мисля, че ако и жените, и мъжете, се държат по един и същи начин, от един момент нататък наистина ще е без значение човекът до теб към кой пол принадлежи. Струва ми се, че така ще се изгуби тайнството на любовта между мъжът и жената, което възниква от привличането на противоположностите.
А също с моето патриархално мислене не си представям, че съвсем няма разделение на мъжка и женска работа, защото, когато става въпрос за по-тежък физически труд, дори и да иска, една жена просто не е в състояние да се справи с такава задача, тъй като дотам й се разпростират физическите възможности. Иначе съм съгласна, че детето трябва да се отглежда и от двамата родители; че сутрешното кафе ще го направи събудилият се по-рано (така е и у нас); че отвреме-навреме мъжът може да вземе прахосмукачката и да изчисти (не е толкова страшно). Е, за парите вече не съм сигурна, защото смятам, че мъжът би имал по-голямо самочувствие, ако припечелва повече от жената.
А и тези холандки защо така са загърбили най-красивото, което може да им предложи един мъж – кавалерското си отношение? Наистина не разбирам!
Лейди Фрост, патриархалността, разбира се, не може да остане в онзи архаичен вид, който тя е имала навремето. Някои неща са отживелица, като например, че на разводите не се е гледало с добро око. Смятам, а и имам наблюдения, че понякога децата страдат и се комплексират повече, ако живеят в напрегната обстановка, отколкото когато двамата родители са разделени. Това, че те не се развеждат, само защото общественото мнение няма да погледне с одобрение на развода им, не оправдава други разрушителни последици, които може да се отразят върху психиката на децата, пък и върху тях самите.
Но независимо от това, не всичко в патриархалното семейство е лошо и трябва да бъде осъждано. Сигурно няма да мога да приема, че ролите на мъжа и на жената не се различават с нищо, че няма значение кой от двамата е легнал под колата да я поправя, че е примерно е съвсем нормално домакинската работа да се изпълнява изцяло от мъжа, ако жената е по-заета да речем, а в парламента започнат да заседават само жени.
По повод на раздърпаните дрипички, за които спомена лейди Фрост, съм съгласна, че с тях може да е облечена една жена, но само при едно условие – ако те й отиват и я правят по-привлекателна :)
Все пак и аз не приемам крайности, и мисля, че е най-добре жената да е привлекателна.
Ние (жените) сме облагодетелствани в момента, защото можем хем да се възползваме от равноправието, хем да използваме типично женски начини за спечелване на някоя ситуация. А това не е справедливо спрямо мъжете, и е против принципите на равноправие. Затова кавалерството се отхвърля от самите жени.
А отстъпването от патриархалната ситуация наистина създава някакво объркване. В крайна сметка не е лошо всеки да си знае мястото и ролите да са ясно разпределени. Мисля, че в зависимост от мъжа и жената трябва да се възприемат тип взаимоотношения, които най им допадат. Стига и двамата да се чувстват добре по този начин.
Но не бих се съгласила жената да потъпква интересите си в името на мъжа, семейството или децата. Което НЕ значи, да не си гледа децата и семейството. Просто да не забравя, че е личност с право на развитие във всяка посока, не по-малко от мъжа. И че успехът и не зависи от начина, по който изглежда, нито от възрастта. Това много жени за съжаление все още не го вярват.
Държа все пак да отбележа, че не отричам никое от нещата, които обсъждаме в кой да е от вариантите им.
***
Колата ще я поправи този който както може така и има желание за това...
***
Развода понякога е разумно решение...
***
Любовта е тайнство, независимо дали е между мъж и жена, две жени, двама мъже, две жени и и един мъж (мда, аз съм "ЗА" полигамията, стига никой във връзката да не се чувства ощетен) и разните възможни варианти. Любовта не е приоритет само на противоположните полове. Противоположностите могат да са не само полови...
***
Нямам нищо портив гей двойки да си гледат деца. Особено ако това намали бройката на децата в сиропиталищата...
***
Едно дете не се нуждае само от това да бъде облечено и нахранено. То се нуждае и от много любов, разбиране и т.н. А те може да му бъде дадена не само от майка му и баща му.
***
Животът се променя непрекъснато във всичките си аспекти.
***
Привлекателен си когато носиш (правиш) неща, които ти харесват и те карат да се чувстваш удобно и конфортно...
И... [обектите на "изследването" ни, както и темите му са почти неизчерпаеми, особено от профани като нас...] =)
Жените това, жените онова...
Мъжете това, мъжете онова...
Абе не може ли просто да си се обичаме и да оставим другите намира?!
важни са действията, а не бръщеловенето
Лейди, аз нямам претенции, че статията ми отговаря на някакви високи изисквания за научност и издържаност, но също така не съм съгласна, че сме профани по тези въпроси, тъй като това е тема, взета от самия живот. Всеки си има своите виждания и мнение, като не се иска някаква специална подготовка, за да водим този разговор, който, поне за мен, е интересен и полезен именно заради различните гледни точки.
alisbalis, обяснението, което даваш, за неприемането на кавалерството от страна на холандките, ми е много интересно. Логично е техният отказ да се обясни с еманципацията, към която се стремят, но понеже по-нататък казваш, че ние (имайки предвид българките, както разбирам) се възползваме от типично женски начини за спечелване на някоя ситуация… това не е справедливо спрямо мъжете, и е против принципите на равноправие, искам да вмъкна, че неравноправието, в този смисъл, е неизбежно, защото, ако вземем факта, че мъжете имат много повече време от нас за самоусъвършенстване, от тук също би произтекла неравноправност по отношение на жените обаче. Но в същото време жените са майки и природните закони ги призовават да посветят голяма част от времето на децата си, а това пък им пречи на развитието и изграждането на кариера.
Така че ние не можем да искаме и да очакваме абсолютна равноправност между половете. За да се уравновесят нещата, жените трябва да могат да компенсират по някакъв начин липсата на време за развитие, когато се борят за постигането на своя цел в професионален аспект, възползвайки се от женския си чар.
Всъщност една подобна неравноправност би могла да произтече и при ситуация, в която един гей е по-предпочитан от една жена да речем за дадена работа, просто защото началникът му е хомосексуален – такова нещо дори у нас вече се случва.
"Така че ние не можем да искаме и да очакваме абсолютнаравноправност между половете. За да се уравновесят нещата, женитетрябва да могат да компенсират по някакъв начин липсата на време заразвитие, когато се борят за постигането на своя цел в професионаленаспект, възползвайки се от женския си чар."
Това е много интересно - аз пък споделям "симетричното" мнение:
основната изява в живота на жената е била винаги майчинството и раждането на дете. А тази на мъжа - кариерата му. Сега изведнъж жената може да има и двете. За да се уравновесят нещата, тя трябва да се откаже от това, да бъде третирана кавалерски.
Все пак, не искам да заемам крайна позиция. Вероятно истината е някъде по средата. Както казах и по-нагоре - все още нещата не са балансирани.
" Не се учудвам, че тиквата е бил по-доволен от секса с гея. Все пак кой по-добре знае какво иска един мъж от друг мъж?!
Държа все пак да отбележа, че не отричам никое от нещата, които обсъждаме в кой да е от вариантите им...."
Що се отнася до разказа на Тиквата, под "секс с гей" се разбира с гей жена - т.е. става дума за двете лесбийки с пицата, което би трябвало да е еротичната мечта за мнозина мъже! Виж какво си написала ти - сякаш е бил с друг мъж....
.......................................
А що се отнася до еманципацията и етсетера:
Не мислите ли, че няма постулати, които да се следват в живота? Днес трябва да реагираш така, утре - животът иска от теб диаметрално противоположното. Няма как да си настояваш за еманципираността, ако децата ти имат нужда от теб...
Аз мисля, че всеки човек, без оглед на пола му, трябва да е достатъчно гъвкав, за да реагира според ситуацията със семейството му - днес си шеф на фирма, утре трябва да си отглеждаш бебето, вдругиден - нещо друго....
Жоро се радва на темата, която Поли е поставила за дискусия, защото ние обичаме да си дискутираме подобни теми, а не казва, че прегръща конкретното съдържание на така изложения постинг... Винаги е интересно да се предложат теми, богати на дискусии.
Изказвам се, защото той реагира, че е цитиран като прегръщащ идеите, а той се е зарадвал на постинга и интереса, който ще събуди...
И искам да добаяв нещо още, което пропуснах. Не си избираме дали да се родим хетеро или хомосексуални. "Гоненията" на хомосексуалните напомнят малко историята с негрите.
А това, че сме профани го казах във съвсем друг аспект! =) Нито пък съм намеквала, че имаш (неоснователни (?!?)) претенции за научност... Животът е хубав учител, но ние се учим и от хората, а те не винаги са професионалисти в "специалността" живот... Уф, оплетох се, дано си ме разбрала...
P>S> [off topic]>>> Хубаво ли е днес да се усмихвам чак толкова много?!
Ще ми бъде интересно да се чуят и други мнения, като това на Жоро, например, защото не разбрах от първия път, че не е съгласен със съдържанието на моята статия.
Лейди Фрост, общо взето си бърборкаме тук, но до действия все още не сме стигнали, струва ми се (или поне аз не се сещам ти за кои действия говориш), но е по-добре така, че заради някои много откровени приказки не се знае емоцията ни накъде може да избие.
Ами Куини, както казах дейстивята си ги има. Но не ги забелязваме защото са хубави... Думите не винаги са просто думи!!! :Р
А иначе, може би се сещам защо ти е толкова весело и приповдигнато настроението :) Това е напълно естествено състояние у едно момиче, което знае, че в близко време официално ще обвърже живота си с един прекрасен млад мъж, по когото, сигурна съм, че въздишат много мадами.
"The pleasure is all mine
to get to be
the generous one
is the strongest stance ..."
(в груб превод):
"Удоволствието е изцяло мое
да бъда
щедрата
това е най-силната позиция..."
Един много сладък пример: Преди години един възрастен господин около 70те ми отстъпи място в автобуса. Отначало понечих да откажа, защото ми се стори странно възрастен човек да отстъпва място на младо момиче (тогава бях на 19 години), но господинът не прие отказа ми и обясни жеста си с думите: "Една жена не трябва да стои дълго време права, защото ще получи разширени вени. А след години, момиче, ако имате разширени вени, мъжът ви няма иска да си легне с вас." Стана ми смешно и ... седнах.
Към лейдито Фрост :)
Лейди мила, гледах, гледах и ето как „прочетох” емотиконките:
1. Сложи си очилата, ама преди това ху-у-баво ги избърши. (Добре, направих го!)
2. А сега виж какво има на десктопа.
(Гледам.)
3. Виждаш ли слънчицата?
(На картинката – да, ама иначе - не)
4. Ами айде сети се, де! Обърни внимание какво ти соча с показалката! Хот, хот, хот.
(Е защо ми викаш, че е „горещо”, като и понятие си нямам за какво ми говориш?)
5. Ха-а-а, сети ли се сега?
(Не, продължавам да си дебилствам.)
6. Велико, нали, йеее, ооо, събраха ли ти се очите, кеф, кеф, кеф…
(Ъ?)
Но иначе, размишлявайки дълбоко, се сетих за две действия в блога, извън писането: кликване за оценка и възможността за изпяване на песничка (поздравявам всички следящи темата с тази специално!). По първото действие гледам, че напоследък не мога да докарам висок бал (ясно е защо), но по второто – май само аз се изживявам тук като певица.
За друго действие В БЛОГА продължавам да не се сещам. Така че, лейди, ако си така добра, колкото и красива, изплюй камъчето, не ме мъчи повече.
Мога да ти кажа на какво ще се зарадвам – ако ми съобщиш, че някои от блогерите, които напуснаха сайта, са решили да се върнат. Ето това би било наистина щастлива новина и много правилно ДЕЙСТВИЕ от тяхна страна!
А пък аз всъщност си мислех...
1. Много задълбаваш Куини! =)
2. Нещо ми се зацапаха очилата от хилаж днес... (пу, гони ме кретенията вече)
3. Ама е жега, а? Жегааааа...
3. Свари ми се мозъка, тц, тц, тц...
А гореспоменатата книга... Твърде ми е американска, макар, че има интересни и полезни неща...
Еовинка, страшно парче! Мерси за линка.
Разбрах ти тънкия намек за "мъжкото" момиче, но според мен Недялко Йорданов не влага в това определение буквален смисъл. Нека да си спомним стихотворението му, което той посвещава на съпругата си.
МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ
Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.
Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.
То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.
Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.
Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.
Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.
Според мен под „мъжко” трябва да се разбира търпеливо, всеотдайно и последователно в своите чувства към мъжа. Това е жената, която понася капризите му, живее с надеждите му, а най-прекрасното е, че мъжът я оценява, зачита и обича заради това, което е. Нищо неженствено не откривам тук.
Освен това забелязваш ли кой момент е избран за клипа? Ако не се лъжа това е от филма „Дами канят” на Георги Мишев и Иван Андонов, в който Невена Коканова – една от актрисите в българското кино, с най-силно подчертана, безспорна женственост, флиртува с големия плейбой.
Добре де, само и само да се утърва от теб, ще ти кажа! =)
Всъщност не знам отговора на гатанката. Защото той не е един. В смисъл за теб отговора е един, за мен друг... Това беше нещо като риторичен въпрос!
че задника можеш и при мъжете да го намериш. даже още по малък!
виж, за бърборенето - по-трудно. ама не е невъзможно.
Pagination