Криворазбраната ни женска еманципация
Още в началото искам да подчертая с две черти, че публикацията ми няма отношение по темата за хомосекс... Това са само мои размисли, породени от постинга на Тиквата. И ако при първия му прочит ми беше забавно и смешно, то при втория му прочит осъзнах колко сериозни неща казва той. А той сподели, че има случаи, когато гей двойките превъзхождат жените в много отношения: като родители, къщовници, любовници...
Както вече сигурно сте виждали, участвам активно в словесни битки, но също така искам да знаете, че се стремя да разбера другите, да преосмислям казаното от тях и да си правя съответните изводи. От всичко прочетено до тук разбирам, че възникването и развитието на ЛГБТ обществото е трайна тенденция, с която трябва да се съгласим и която сме длъжни да приемем, независимо какво мислим по въпроса.
Но думата ми не е за обществото, възникнало на сексуална основа, а за причините, обуславящи това негово развитие, което със сигурност притежава своите си закономерности.
Без да налагам на никого моето мнение, смятам, че причините за тези промени изцяло се коренят в нас, жените, и в нашата криворазбрана равноправност, превърнала се във войнстващ феминизъм. Защото да си жена означава да отговаряш на определен модел на поведение и мислене. Той е свързан с комплекс от характеристики, без които мъжете не ни възприемат като нежния пол и не се чувстват истински мъже в наше присъствие.
За мен жената трябва да притежава ред неща като:
1. Визия, която включва добър външен вид, изискващ поддържане на тялото и лицето, а също и начин на устна изява – говорене, жестикулация, мимики, в които трябва да има финес, дори и някаква степен на изтънченост и деликатност. Походката също не е маловажен елемент, защото и тя красноречиво говори за нас.
2. Излъчване на жена. В него се включват уменията ни да бъдем харесвани, защото, мили дами, за да ни харесват мъжете, не е достатъчно само да притежаваме красива външност, даже не е задължително да я имаме, а трябва да знаем и как да ги очароваме и да флиртуваме с тях. Това е умение, което всяка жена изработва като свой собствен стил според качествата, които притежава, но пази в дълбока тайна, защото то е нейното най-силно оръжие :)
3. Поведение. Постъпките ни също са показател доколко сме съхранили женствеността си, защото например, когато с нещо не сме съгласни, можем да го изразим в по-деликатна форма, без непременно да започваме скандали и да редим обиди. В противен случай не бихме могли да запазим красотата в отношенията си с другия пол и след една грозна сцена остава грозен спомен и нищо вече не е същото.
4. Речева изява. На този компонент, струва ми се, все по-малко се обръща внимание, а той май е най-важният. Думите имат огромна сила и в тях си проличава абсолютно всичко: доколко сме добродетелни, възпитани, нежни, мили, състрадателни, грижовни, умни, отзивчиви, дали зачитаме мъжа до себе си и произнасяме слова, които да не го нараняват и които уважават неговото самолюбие, достойнство и чест. Тук има значение и как ние, жените, общуваме помежду си, защото отстрани всичко се вижда и се създава съответното впечатление.
5. Как да обичаме. Има всякакви форми на обич. Едни жени са всеотдайни, други не толкова, трети обичат собственически и искат да притежават, а най-умните са дали свобода на човека до себе си, защото знаят, че само така той ще остане завинаги техен. Следователно обичането не е само желание, чувство, но то е и умение да съхраним любовта за по-дълго време.
6. Секс. Много важен елемент. Няма да навлизам в подробности, но за него също не е достатъчно само желанието, а много повече, като започнем от личната хигиена и свършим с техниките в леглото. Нека да не си въобразяваме, че всичко ще бъде на ниво, ако нямаме необходимата подготовка, свързана с определени знания и умения.
Това е в най-общи линии. Идеята на постинга ми е насочена изцяло към жените, като искам да не се остава с грешното впечатление, че аз съм идеална и си позволявам тук да раздавам безплатни съвети. Не! Аз също размишлявам върху тези въпроси и търся отговорите, защото се тревожа, че май доста сме позагубили женствеността си, заради което един ден, мили дами, е напълно вероятно мъжете завинаги да ни обърнат гръб, и може би – напълно основателно.
Както вече сигурно сте виждали, участвам активно в словесни битки, но също така искам да знаете, че се стремя да разбера другите, да преосмислям казаното от тях и да си правя съответните изводи. От всичко прочетено до тук разбирам, че възникването и развитието на ЛГБТ обществото е трайна тенденция, с която трябва да се съгласим и която сме длъжни да приемем, независимо какво мислим по въпроса.
Но думата ми не е за обществото, възникнало на сексуална основа, а за причините, обуславящи това негово развитие, което със сигурност притежава своите си закономерности.
Без да налагам на никого моето мнение, смятам, че причините за тези промени изцяло се коренят в нас, жените, и в нашата криворазбрана равноправност, превърнала се във войнстващ феминизъм. Защото да си жена означава да отговаряш на определен модел на поведение и мислене. Той е свързан с комплекс от характеристики, без които мъжете не ни възприемат като нежния пол и не се чувстват истински мъже в наше присъствие.
За мен жената трябва да притежава ред неща като:
1. Визия, която включва добър външен вид, изискващ поддържане на тялото и лицето, а също и начин на устна изява – говорене, жестикулация, мимики, в които трябва да има финес, дори и някаква степен на изтънченост и деликатност. Походката също не е маловажен елемент, защото и тя красноречиво говори за нас.
2. Излъчване на жена. В него се включват уменията ни да бъдем харесвани, защото, мили дами, за да ни харесват мъжете, не е достатъчно само да притежаваме красива външност, даже не е задължително да я имаме, а трябва да знаем и как да ги очароваме и да флиртуваме с тях. Това е умение, което всяка жена изработва като свой собствен стил според качествата, които притежава, но пази в дълбока тайна, защото то е нейното най-силно оръжие :)
3. Поведение. Постъпките ни също са показател доколко сме съхранили женствеността си, защото например, когато с нещо не сме съгласни, можем да го изразим в по-деликатна форма, без непременно да започваме скандали и да редим обиди. В противен случай не бихме могли да запазим красотата в отношенията си с другия пол и след една грозна сцена остава грозен спомен и нищо вече не е същото.
4. Речева изява. На този компонент, струва ми се, все по-малко се обръща внимание, а той май е най-важният. Думите имат огромна сила и в тях си проличава абсолютно всичко: доколко сме добродетелни, възпитани, нежни, мили, състрадателни, грижовни, умни, отзивчиви, дали зачитаме мъжа до себе си и произнасяме слова, които да не го нараняват и които уважават неговото самолюбие, достойнство и чест. Тук има значение и как ние, жените, общуваме помежду си, защото отстрани всичко се вижда и се създава съответното впечатление.
5. Как да обичаме. Има всякакви форми на обич. Едни жени са всеотдайни, други не толкова, трети обичат собственически и искат да притежават, а най-умните са дали свобода на човека до себе си, защото знаят, че само така той ще остане завинаги техен. Следователно обичането не е само желание, чувство, но то е и умение да съхраним любовта за по-дълго време.
6. Секс. Много важен елемент. Няма да навлизам в подробности, но за него също не е достатъчно само желанието, а много повече, като започнем от личната хигиена и свършим с техниките в леглото. Нека да не си въобразяваме, че всичко ще бъде на ниво, ако нямаме необходимата подготовка, свързана с определени знания и умения.
Това е в най-общи линии. Идеята на постинга ми е насочена изцяло към жените, като искам да не се остава с грешното впечатление, че аз съм идеална и си позволявам тук да раздавам безплатни съвети. Не! Аз също размишлявам върху тези въпроси и търся отговорите, защото се тревожа, че май доста сме позагубили женствеността си, заради което един ден, мили дами, е напълно вероятно мъжете завинаги да ни обърнат гръб, и може би – напълно основателно.
Много рекомендувам една много стара книга (можете дори и да не я възприемате като свещена) - Библия се казва. Прочетите там - при кои обстоятелства (точно - при кои) Господ създаде жена и кое той щял да е рекъл след това. Само трябва да спомните - точно това, което е написано в тая стара и не толкова глупава книга.
Hate_rate, а не мислиш ли, че по-голямата част от женските хубости се намират в предната част от тялото на жената, а не отзад? :)
Аз мисля, че женствеността (или мъжествеността) и сексапилът не зависят чак толкова от мерките. Те са в цялостното излъчване на жената (или мъжа).
Нека да ви кажа аз как разбирам патриархалността и еманципацията, но без да претендирам, че даже и за момент ще намеря идентична представа у друг човек: защото този друг човек си е той, а аз съм си аз.
Знаете, че съм страстна любителка на планината. В началото ми беше трудно. Мъжът ми (тогава още бяхме гаджета) носеше по-голяма раница от моята, и все ми разправяше: "Я виж тая гледка, я виж оная" - а аз пъшках по баира и не можех главата си да вдигна. Докато в една книга не прочетох, че при физическо натоварване трябва да се следи пулсът да не бъде по-нисък от 120 и по-висок от 150 удара в минута. Според автора, при по-нисък пулс няма тренировъчен ефект, а при по-висок подължителното натоварване е нежелателно. Още при първия следващ поход направих замерване. Няма да повярвате какво се оказа: аз, с далеч по-малката раница, имах пулс 155, а мъжът ми – едва 110. Т.е. единият от нас се претоварваше, а другият – изобщо не се натоварваше.
Какво точно означава равноправие, когато имаме две същества с толкова различни физически възможности?
Нека да ви разкажа една история. На времето имаше студентски бригади. В една такава бригада с моята приятелка ни сложиха заедно с мъжете да полагаме асфалт. От купчината горещ асфалт с една лопата го пренасяхме върху площадката за заравняване. Момчетата-студенти пълнеха лопатите с връх, докато ние ги разнасяхме с огромно усилие полупразни. Само три дена по-късно нас двете ни махнаха от там. Оказа се, че за момичета под 20 години по закон било забранено да вдигат тежест повече от 15 килограма, а на тоя асфалт натоварването е било много по-голямо. И сега какво е интересното. Накрая ни плащаха за труда. Оказа се, че за дните, когато двечките сме пъшкали прко сили на асфалта, сме работили по 8 часа, но са ни писали по пет: за недостатъчен принос. Нашите часове ги бяха писали на яките момчета, които са носели пълните лопати.
Честно ли е това? Какво е равноправието? Дали да измериш точно кой с какво е допринесъл за общото дело, и пропорционално на резултата да разпределиш наградата? Или да оцениш кой до колко пълно се е трудил според силите си? Ние бяхме надхвърлили силите си с 30-40 процента, даже и в разрез със закона, но бяхме санкционирани за свръхусилията си, зашото се състезавахме извън нашата категория.
Състезанието е безсмислено, просто всеки трябва да си знае категорията. Според мен, щом мъжът без усилие носи тежкия куфар, нека той да поеме тази тежест, за която е физически годен. С това той не унижава достойнството на реално по-слабото същество до себе си, което, ако е малко от малко реалистка, няма и да се нагърби с този куфар. Да отвориш вратата пред жена или да й отстъпиш място е бон тон: ако не го приемаш, не го прави. До някъде, това е начин за косвен, дребен флирт. Но твърдението, че мъжът задължително трябва да печели повече, или че жената задължително трябва да е търпелива и всепрощаваща – това ми се вижда прекалено. Всеки е търпелив или не, разбиращ или не, в зависимост от характера, а не от пола си. Добре е всеки да си развива характера, а не само единия пол, независимо за кой става дума. И нека готви, чисти, пазарува този, който решат двамата в семейството: много прекалено ми се вижда да се натоварва единият със задачи, които е ПРИЕТО да прави: ако има обич и разбирателство, нещата ще си се наместят, а компромиси ще прави всеки, който иска да запази съкровището, което е намерил.
Жената не е само същество, което е по-слабо физически. Ето анатомите ще посочат и още ред други съществени разлики. Биолозите ни информират, че полът зависи от гените и това е хромозомния набор, който е различен за жената и за мъжа. Физиолозите напомнят за влиянието, което оказват мъжките и женските хормони върху човешкия организъм. Социолозите ни убеждават, че характеристиките „женственост” и „мъжественост” съществуват и се развиват по пътя на взаимодействието между биологическите различия и социалните норми. Психолозите и педагозите са на мнение, че по принцип (разбира се, че има и изключения, които никак не са малко) жената е по-адаптивна, по-лесно се възпитава и обучава, а мъжът е по-съобразителен и находчив. Мисленето, емоциите и интересите им не са едни и същи. Сигурно затова в повечето древни митологии мъжът символизира активността и социално-творческото начало, а жената се представя като пасивна природна сила. Богословите също ще настояват да не забравяме как е произлязла жената и каква е нейната роля според Библията.
Изобщо толкова много са гледните точки, а аз в никакъв случай не съм изброила всички, които опират до женствеността (или мъжествеността), че на мен ми е трудно да я възприема като нещо, което не влияе на човека и не предопределя неговия характер и поведение.
И все пак съм убедена, че природата е сътворила тази различност, за да се живее в хармония, а не обратното.