Коя съм,всъщност,аз?
Тея дни се случи така,че си зададох въпроса:"Коя съм всъщност аз?"
Беше кофти ден,в който нищо не се получаваше както трябва.Загубих най-добрия си приятел,никъде не стигнах на време и бях толкова отнесена,че не можах да проведа един нормален разговор с никой.
Коя съм, всъщност, аз?
Бих искала да съм красива,защото красотата се цени и отваря много врати.Не ми се спори.Вярно е.Познавам много такива жени-красиви.Проблем?Усмихва се пред мъжа,който би могъл да го разреши,тръсва невинно глава,пуска "оня" поглед в ход и проблемът го няма.После е притеснена:"Ама,не...Нямаше нужда...Много съм ви благодарна..."А ТОЙ,мъжа,е още по-благодарен.
Бих искала,но не съм.
Бих искала да съм умна,ама ей на-и умна не съм!Защото,ако бях,щях да имам поне две висши зад гърба си,а нямам.
Бих искала да съм добра,ама шопът в мен проговаря:"Че ми каже он на мен!".И не съм.
Бих искала да имам семейство-мъж,деца,ама кой ще ги гледа,като съмБеше кофти ден,в който нищо не се получаваше както трябва.Загубих най-добрия си приятел,никъде не стигнах на време и бях толкова отнесена,че не можах да проведа един нормален разговор с никой.
Коя съм, всъщност, аз?
Бих искала да съм красива,защото красотата се цени и отваря много врати.Не ми се спори.Вярно е.Познавам много такива жени-красиви.Проблем?Усмихва се пред мъжа,който би могъл да го разреши,тръсва невинно глава,пуска "оня" поглед в ход и проблемът го няма.После е притеснена:"Ама,не...Нямаше нужда...Много съм ви благодарна..."А ТОЙ,мъжа,е още по-благодарен.
Бих искала,но не съм.
Бих искала да съм умна,ама ей на-и умна не съм!Защото,ако бях,щях да имам поне две висши зад гърба си,а нямам.
Бих искала да съм добра,ама шопът в мен проговаря:"Че ми каже он на мен!".И не съм.
съвършен егоист?И нямам.
Бих искала да съм слаба,но с моите 90 кг.,това си е просто мечта,а
друго си е да предизвиквам катастрофи по улиците...
Бих искала да съм млада,но когато човек навърши 40 години,спира
да се интересува от цифри,защото тогава и бръчките ти стават повече
на брой от пръстите и на двете ръце...Бих искала,но не мога.
Бих искала да се влюбя,но и аз като онази капризна принцеса от приказката,все им намирам кусури на мъжете,сякаш, аз съм съвършена,но знаете ли,сега е модерно вече да се влюбваме жени в жени!?...
Поне да бях богата!!!С парите щях да компенсирам всичките си недостатъци.Я вижте фолк дивите,в какви красавици се превърнаха!
И на собствените им майки вече им е трудно да ги разпознават.
После ми разправят,че д-р Емилова вършела чудеса!Аз и в къщи мога да си гладувам,защо трябва за това пари да давам?!Ама на!И за глад
пари се искат!
Или,че фитнес залите са единственото спасение...Неееее!Чудесата ги вършат пластичните хирурзи.Но аз нямам пари и май трябва да се примиря.
Та,както беше написал Николай Хайтов в "Мъжки времена":
"Едно е да ти се иска,друго е да можеш,а пък трето и четвърто-
да го направиш.".
Коя съм, всъщност,аз?
Може би това?
Трудно е да се каже...
Понякога нещата са съвсем различни...а може би са си същите?
Твърди се, че Екатерина Велика се разхубавила с усилие на волята. Сигурна съм, че е възможно. Защото какво значи да си красив? – да притежаваш черти, които се харесват. А харесването е въпрос на договореност. Как се уговаряме, че нещо е красиво? Общо взето насилствено. Така че, ако имаш черти, които можеш да наложиш като красиви (което не зависи от чертите, а от дистрибуцията им), си харесван, следователно – красив. Що не пробваш „оня” поглед? Мисля, че това, което привлича, е именно използването му, а не тоя, който го използва. Слабостта и младостта също не са по подразбиране красиви – въпрос на мода. Извод: има два начина да бъдеш красив – да се вместиш в общоприетите критерии или да наложиш собствения си критерий. Дръж се като красива жена и ще бъдеш харесвана, гарантирам ти. А преди това си направи списък с всички, които вече те харесват – сигурно не са малко.
За ума. Тука също може да се действа по метода на подходящата дистрибуция. Малко по-трудно е, понеже се изисква все пак малко ум, за да се лансира един не мн умен човек. Но пък наличието на висше образование не ни гарантира, че разполагаме с такъв. В смисъл, един умен човек сигурно ще може да се справи с това, но справянето с това не е свидетелство за ум. Имаше една мн сладка мисъл на Тери Пратчет – че не е важно да си прав, а да си уверен. Убедила съм се, че е вярно. Какво имам предвид? Например, кой печели в спор? По-умният човек или по-умната теза? Нито едно от двете; печели по-агресивния човек или евентуално по-манипулативната теза. И в двата случая обаче става дума за налагане, а не за естествено превъзходство. Така че пак стигаме до самоувереността, която няма да направи глупака умник, но би могла да му даде преднина дори пред по-умен човек, ако той е неуверен.
Ох, добротата. Самата ти си казала: „Че ми каже он на мен!” Какво излиза тогава, че е добротата – да слушаме какво ни казват другите? Аз лично не виждам никакви предимства в това. Освен за другите, разбира се, но не мисля, че облагодетелстването им трябва да ни е първа грижа, още по-малко критерий, според който да съдим за собствената си стойност.
И за финал – точно толкова хубава и умна си, колкото смяташ, и ако сегашното състояние не е достатъчно, за да изпълниш намеренията си – промени си мнението:)
но затова сме тук за да получим отговорите. Тях /отговорите/
можем да срещнем случайно, да почувстваме /като галещт вятър или топла дума/а може даже да ги видим на улицата /забързани като нас или отнесено разглеждащи/ , също в гората или даже в сънищата си. Става но трябва да го поискаме /силно, даже настойчиво/и най важното да отворим сърцата си /без страх, че ще ни се присмеят и може би даже ще ни наранят/. Живота има своето правило и то е ЛЮБОВ.
Любовта е лечебната сила за на всички болки и когато се научим да обичаме себе си /но истински и такива каквито сме/ тогава намираме отговорите на всичките си въпроси. А може би не.......
но затова сме тук за да получим отговорите. Тях /отговорите/
можем да срещнем случайно, да почувстваме /като галещт вятър или топла дума/а може даже да ги видим на улицата /забързани като нас или отнесено разглеждащи/ , също в гората или даже в сънищата си. Става но трябва да го поискаме /силно, даже настойчиво/и най важното да отворим сърцата си /без страх, че ще ни се присмеят и може би даже ще ни наранят/. Живота има своето правило и то е ЛЮБОВ.
Любовта е лечебната сила за на всички болки и когато се научим да обичаме себе си /но истински и такива каквито сме/ тогава намираме отговорите на всичките си въпроси. А може би не.......