Конспект по история на чалгата

Позволявам си да копирам една статия, която много ми хареса. Тя е на в. "Сега" и много искам да и дам по-голяма публичност и да не изчезне в архивите на вестника. Мисля, че темата е болна и заслужава да бъде разнищена. Става въпрос за чалгата и историята на нейната поява.
Мисля, че ще ви бъде интересно да прочетете :)

Конспект по история на чалгата

След 1944 г. "Филип Кутев" стана ансамбъл, афолклорът - важен инструмент на държавната политика по налагане нанационална идентичност.

Снимки: архив "Сега"

Столетният ни просвещенски проект се провали, трябва да започнем отначало

Александър Кьосев

Журналистът Франк Щийр наскоро публикува статията сиGekaufte Stimmen (Купени гласове) във Frankfurter Allgemeine. Изпитахвъзхищение от професионалния начин, навързващ естрада, поп-фолк,икономика, национална идентичност и политика. Да се чудиш как е разбралтолкова много за няколко дни.
Остава обаче да прибавим няколкоотдавнашни исторически детайли, които той не би могъл да знае. Ще гидам съвсем конспективно, без претенции за дълбочина и изчерпателност.

Първо историческо действие:
Раждане на чалгата от духа на модернизацията и високия възрожденски расизъм.

Впериода 1850-1870 г. просвещенският проект на българските възрожденцивключва между другите си, по-важни задачи и систематично създаване на"чисто български" забавления - благопристойни и почтени, чистобългарски ядене, пиене, пеене и танцуване, различни от ориенталскитепростотии на неприятните съседи. Планира се разпространените турскитемаанета и гръцките любовни песни да се заменят с училищни напеви иреволюционни маршове. А ако не може съвсем без любов, допуска сечуждото да бъде преведено (Петко Славейков превежда над 200 турски игръцки песни). Но по-добре да побългарено "Руса коса аз желая, и за неяедвам трая" и "Астасийке ле, белошийке ле, ... Дафинке, сладкамаслинке" (Петко Славейков). Приблизително по същото време Раковскивъзхвалява чисто българската баница, чевермето и шишкебапа, а ЦаниГинчев - свирнята с кавал при консумация на чисто национален гювеч.
Разграничаванена българската култура на забавлението от ориенталската се случватрудно - очевидно "турко-гръко-армено-цинцарското" (Каравелов) многокефи обикновения човек и създава на проблеми на интелигенцията. Затовас публицистичен плам на българската "чистотата" е противопоставенамръсотията на "азиатските" забавления, които са отказ от цивилизация иморално падение. "Когато кьочеците играят, то турците ги гледатсладострастно, пъшкат, лигавят се, и хвърчат по Мохамедовия рай" -разказва Каравелов (при него кьочеци са млади мъжки проститутки). Изаявява с наивен расизъм: "Аз не зная нещо по-гнусаво", подкрепяйкиизводите на психоанализата, че най-отблъскващо е неразбираемотоудоволствие на Другия.
Така първият вариант на чалгата е роден чрезнационалистическо изтласкване, разделящо народната култура на две части- чиста и срамотна.

Второ действие:
Институционализация и свенлив реализъм

Тообхваща дългия период от 1878 до 1944 г. "Чисто българският" фолклорокончателно се еманципира от разните кафански сексуални закачки иподрусвания на шкембета. Събран и цензуриран в академични сборници,изучаван от сериозни учени, преподаван в катедри и факултети, той ставакултов за цели поколения поети, музиканти и художници, а маанета илюбовно-отмъстителните песни са натикани в културните ъгли. Споредпрограмата на кръга "Мисъл", наедро характеризиран като "свенливореалистичен", той трябва да послужи за материал, от който "нервозитетана модерната душа" да извлече духовна красота на "сянката на Балкана".И разбира се, трябва да бъде държан далеч от вулгарното, балканското икьочеклийско. Харесването не изчезва, но става все по-срамно, и порадитова - все по-културно-нелегално.
Нещата не се променят особено,когато 20 години по-късно, по времето на авангардните фолклорнитестилизации (цяла верига - Гео Милев, групата около "Нов път",евро-българската група "Стрелец", художническото движение за "Родноизкуство", композиторите Петко Стайнов, Любомир Пипков и Филип Кутев ипр.). Всички те "философизират" българския фолклор или правят от негоекспериментално изкуство - от което долните кръчмарско-хибридни радостине стават по-малко отвратителни.
По това време се ражда и градскатапесен, днес "стара", която доълнително отнема територии наориенталските забавления, изтласквайки ги по рубежите "градско -селско", "светско - просташко". Чалгаджийският вкус започва все повечеда се укрива по сватби, събори и пиянски сбирки.

Трето действие:
Комунистическа художествена самодейност и "пусни нещо сръбско!"

Годинитеслед 1944-а превръщат Филип Кутев в ансамбъл. Официалните "народнипесни" щастливо са приели и партизанския фолклор, а народни песни сдържавна целенасоченост пеят самодейни състави, събори, народни певци,сто гайди и пр. Заедно с "Елате хиляди младежи" и "Комунисти,комсомолци, пионери..." те доминират аудио-средата на радио "София".Социалистическата естрада малко се занимава с "балканското", защотоидеологическата й задача е друга: работейки с италиански и френскимодели, тя трябва да предотврати бъдещия англоезичен българскиunderground. За радост не успява - последният прохожда през 60-те помазета, тавани, случайни читалищни сгради като имитативната, номладежка, жива и съпротивляваща се култура: джаз, ритъм енд блус и рок,носени в сърцата на зози, суингове, пичовете, хипари, пънкари и рокери.
В тази аудио-среда сякаш вече съвсем няма място за чалга. Но тя неизчезва, а продължава да се крие по села и паланки, по сватби,кръщенета, войнишки изпращания. Народният гений открива обаче, че не епо-различен от сръбския, например. В съседна Югославия се появила новамузикална култура, смесила ориенталски ритми с диско, електронен саунди ритъм боксове: от нея ще израстат Лепа Брена, Горан Брегович (бившрокаджия) и плеяда други. Сръбското става подземен хит в България -казват, че дошлата на концерт в Кюстендил Лепа Брена била разнасяна откамион-кран, който я пущал над подивялата от възторг публика да япогледа и отдолу. На този фон българският принос е скромен - той сесъстои само в легендарния Хисарски поп (Иво Папазов Ибряма е различноявление).

Последно действие:
Звездата на Слави, бюста на Глория, дупето на Азис

Повреме на прехода най-накрая популярната култура отвърна на удара.Обективните условия: бившият комунистически културен елит бешедискредитиран, бляновете му по чисто "творчество" започнаха да миришатна Людмила Живкова, промени се и образът на българския фолклор - вместосвенлив реализъм, заизлизаха фолклорни еротикони и песнопойки.
Нотози процес на популярна контрареволюция не би имал своя истинскиуспех, ако не беше попаднал в неочаквани рамки - международни,икономически, медийни и криминални. В международен план настъпимулти-културализъм и малцинствата, културните миксове попаднаха нафокус: националистически държави, които не се съобразяваха с това, бяханаказани. Едновремено с това, на аудио-визуалната сцена отмина времетона английския език и рокаджийските "жици" - дойде туристическотоконсумиране на ethno, world misic, pop folk.
В България масатарешително взе в ръцете си културните си права и, вдъхновена отнастъпилата демокрация без брегове, отхвърли всички авторитети. Ипоиска да слуша същите стари, любими балкански простотии, за което отпоколения й пречеха. Първите години бяха време на отмъщението - колкотопо-скандално, еротично, телесно, погнусяващо и вбесяващо запретенциозните "интелектуалци", толкова повече кефене. Закономерно,това създаде огромен пазар със страхотни печалби от продажби на дисковеи касети, от телевизионни канали, радиа, фолк-списания, чалга клубове.Този пазар малко по-малко нормализира "чалгата" и я смеси с нещо катоестрада, но пък я свърза със света на манекенките и визажите, защотофолк-певиците бяха еротични моделки, които само трябваше да припяват помалко. А понеже повечето бяха и любовници на босове и мутри, с това вбългарските аудио-визуални индустрии и пазари се намесиха мутрите исенчестата икономика. Разбира се, те не дойдоха сами, а със своитеправила и суб-култура: масовите балкански подземни удоволствия и технияманталитет се срещнаха в щастлива пазарно-медийна прегръдка. В нея севключи и покупателят-народ - никой вече не искаше цензури, поучения,регламенти, светофари, норми, закони.
Слави Трифонов беше звездатаи нормалното медийно лице на този процес, а Азис - неговото опако -странно, трансгресивно, транссексуално. Глория и мутрите стояха посредата. В един момент те се почувстваха представители на масите - понеАзис реши, че представителството може да стане и политическо. Славипредпочита все още да си говори с политиците като равен с равен. Но койзнае, ако го ядосат...
Ще кажете: говоря за провала на столетнияобразователен проект и идеята за национална "висока" култура. И щебъдете прави. При това не предлагам истински анализ, а импровизиран,къс разказ. Но изводът е ясен - това е симптом. Т.нар. националнаинтелигенция вече няма значение, тя не е в състояние да формулира нормии вкусове, масата се идентифицира и радва не чрез нея, а срещу нея. Навсичкото отгоре се появи и още нещо, съвсем объркващо - ако умнитебългари мразят чалга, то умните, пътешестващи чужденци, дори ибългарските емигранти - не я мразят чак толкова, даже понякога яхаресват (е, те не знаят за мутрите или пък не са им сърбалипопарата...). Да не говорим за музиколозите...
Какво да правимтогава, докато нещо в малката прослойка, към която принадлежа и аз,вика с нерефлектирано отвращение - "Но това не сме ние!"? Не ни оставанищо друго, освен да започнем отначало. С просвещенския проект, безстаромодните национални изцепки. И както е редно - от самите нас.