Командировка в Кайро

Командировка в Кайро

                  12.04. Летя от София за Виена в BGA мизерен самолет, икономична класа.Дадоха ни по една вафла най-накрая, да не си помислим, че са бедни.Виенчани, както обикновено, високомерни, надути, отговарят с половин уста на английски, защото не ги питаш на немски.Имах късмет, че попаднах на някаква българка на летището, която пътуваше за Петерсбург, от някаква туристическа фирма към министерството на Културизма, та си убихме времето до следващия полет, в приказки и пушене на цигари /разрешени на 2кв.м и с огромен вентилатор отгоре/

             От Виена летя за Кайро в огромен, луксозен А231, фрашкан до-горе с араби и всякаква сган. Два пъти ни храниха и напитки колкото искаш, включително разкошно червено вино. След всичко, което ми бяха наговорили за Кайро, целият съм на тръни и като ми дадоха още в самолета да попълвам някакъв формуляр с йероглифи си викам “почна се”. Слава богу кацнахме, въпреки усилията на пилота  /няколко пъти се опита да направи лупинг, но не успя/.  Първото нещо, което те натиска направо в главата е жегата. Тръгнах  при 18*C кацнах на 35 градуса.

             Вървя към пасконтрола със свита топка в корема като съм готов да ми конфискуват всичко, само да ме пуснат да си ида в хотела.  Гледам ги и другите европейци и те едни такива, стегнати, оглеждат се нервно, потят се. Нареждам се на една от опашките и си зачаквам реда. След много чакане направо се обидих като ме нарекоха сър, захилиха се мазно до уши, накараха ме да подпиша някаква тапия, с първото си име и ми пожелаха приятно прекарване в Кайро.
 
              Ами сега? Трябваше да ме чака такси от хотела, но никъде не видях човек с табела с моето име. А араби с табели, с разни имена, колкото си пожелаеш, аз лично прегледах над стотина. И като те видят, че се заглеждаш, веднага свалят табелите и почват да ти разправят,че ти си техният човек и ти предлагат да те закарат където пожелаеш, а тоя дето е писан на табелата да се оправя както може. Само, че не знаеха на кого са попаднали! След 5 минути мотане, с помощта на един арабин, който сам ми се натресе, намерих гишето на Шератон, където стоеше един мазник, вдигнах патардия, че никой не ме е чакал и го накарах да ме търси в резервацията на хотела. Почти веднага ме намери, каза на същия арабин нещо, от което онзи засия, на мен ми каза, че всичко е наред и транспорта е включен в сметката ми за хотела и изчезна. Новият ми роб ми грабна багажа и се забърза нанякъде. Какво да правя засилих се след него и тъкмо го настигнах и той почна да ме съросва, извади някакъв кочан с фактури, почна да пише и ми каза, че трябва да платя 20$, а фактурата била за хотела.
 
             Платих, какво да правя, след което ми каза да не я показвам в хотела, че видиш ли тя била за мен. Тъкмо да почна да възразявам и той отново се опита да избяга с багажа ми / после разбрах, че те така си ходят, когато взимат или ще вземат пари/.

               Изскочи на улицата, развика се и аламинут се появи някаква черна катафалка като за мен беше цяло чудо, че не стана верижна катастрофа.Черната катафалка се оказа, че е такси, такива са тяхните таксита. Новият ми паж изскочи от колата, грабна ми всичкия багаж и за малко да тръгне без мене, обаче и аз съм бърз, успях да влезна в движение. С много газ, след малко спряхме на някаква бариера, на която ми поднесоха някаква тетрадка, в която отново си написах малкото име, явно много им харесва, щото после и в хотела и навсякъде все с първото си име се подписвах.

           От там се засилихме с бясна скорост като през цялото време арабина подсвиркваше с клаксона на другите около нас, а и те му отвръщаха. И всичките захилени до уши... Какво да правят си мисля аз? Голямо племе, сигурно са братовчеди и така се поздравяват. Огромна заблуда.