Тръгването ми за Будапеща беше малко инцидентно, но точно така се случват хубавите неща. Стегнах си багажа, сложих статива, апарата и лаптопа и се засилих към летището. Викнах си такси както обикновенно. Трябваше да слушам някакъв кавър на Джъстин Тимбърлейк, на които шофьора много се кефеше и се танцуваше, докато аз гледах огромните задръствания около Орлите. Стана ми тъжно, колкото и да е странно, че напускам София, макар и за 4 дни.

Ехх, качихме се на Цариградско и почти стигнахме скоростта на излитане на малък самолет :) Пак някаква боза се въртеше по радиото, фланелката ми на Iron Maiden в куфара искаше да излезе и да удуши шофьора :)

Стигнах доста рано на летището, чекнах се и си пуснах един филм за да изчакам времето да се качвам на самолета. Обичам да пътувам в делничен ден. Няма хора, само наземния персонал се суети. Има някаква романтика в това, колкото и да е изкривено.

Незнам дали сте забелязали как се казват стълбите по които се качвате в самолета, ако сте имали това удоволствие - Авиогей ;)

Е вече съм в самолета, полета беше час и малко, 15 минути след това, вече бях излязъл от летището. Това с ходенето по европата само с лична карта работи. Сега е доста по-бързо.

Голям зелен билборд на Майкрософт ме посрещна ухилен - е не ми върви ;)
Настаних се в хотела, които беше в Буда и тръгнах да се разхождам, взех апарата и статива и се застопорих около моста да снимам.



Панорамата е наистина чудесна, като се започне от единия край до другия, които моя обектив виждаше. Правих си много експерименти.



Разходих се, поогледах се, загубих се и се пробрах в хотела, това беше първият ми ден в столицата на Унгария. Научих 2-3 думи, колкото да не е без хич и заспах сладко сладко с мисълта, че на другия ден трябва да ходя още да поснимам и да се разходя.



(cc) Some rights reserved. Произведението ползва условията на Криейтив Комънс лиценз.