Колко трудно може да бъде началото
Ей богу, по-трудно е отколкото си мислех. Доста по-трудно. В началото си представях, че след като нямам никакви, ама абсолютно никакви трудности с говоренето пред многобройна аудитория, ще ми е адски лесно да сътворя едно кратко представяне, което да post-на тук. Е, да, ама не, както беше казал един “колега”.
Ей на – вече месец (не се смейте) се опитвам да се престраша да кажа едно “Здрасти”. И все отлагам ли отлагам, но днес, дали заради времето, което не ми оставя много опции за запълване на свободния ден, дали заради книжката, която чета в момента (Manual of the Warrior of Light с култова фраза за моя случай “A warrior of light does not postpone making decisions”), реших официално да се изтипосам пред вас.
И така – ето ме и мен, почти на 24, силно пристрастена към дълги шварц кафета с мляко, любителка на някои спиртни удоволствия и притежателка на един от най-лудите екземпляри от порода “европейска тигрова котка” или разбирайте - “улична превъзходна”. Дипломирана журналистка, трудеща се в дебрите на родното маркетингово пространство. Почитателка на Хемингуей, О'Хенри и Керуак, мечтаеща за екзотичен остров, където да се налива с коктейли и да твори проза (сладко нещо са мечтите). Съзерцателна натура, която обича да пътува.
В заклщчение, любимият ми професор обичаше да казва, че: “Clarity or writing follows clarity of thought.” И тъй като в момента мисълта ми не е съвсем чиста и бистра като планинско поточе, спирам да пиша с надеждата, че не съм ви отегчила. А и слънцето като че ли започна да изгрява на нашата улица :).
Честито присъединяване към нас!
По едно време бях престанала да приветствамноводошлите, струваше ми се, че бе станало нещо твърде рутинно, в един момент не влагах вече чувство, но ти просто ме накефи от първия си пост...
А началото е такова, каквото си го направиш! Мисля, че твърде много си ги мислила нещата и за това толкова време ти е трябвало да се престрашиш! Моето начало в голямото семейство на БгЛог например беше лесно - имах нужда някой да ме чуе и да се почувствам на мястото си най-сетне и бум! Не ми пукаше колко непознати ще ме четът. Всъщност колкото повече, толкова повече... И ето, сега, десет месеца и два дни по-късно, аз знам, че има кой да ме чуе, чувствам се у дома и при свои, та даже и съпруг си намерих без да искам...
Уф, много бъбрам напоследък!
Та така... Стига да искаш ще намериш това което търсиш. Стига да искаш ще се чувстваш добре тук... Разполагай се като за по-дългичко (да не кажа вечно) оставане...
Мисля, че първата "трудност" вече си я преодоляла, остава просто да се отпуснеш и да останеш сред нас. Пожелавам ти да намериш тук сродни души и приемане, което да те задържи при нас. И, много добре си се представила ... продължавай да пишеш!
Извинявай, че ще те помоля директно за лична услуга:
Като намериш твоя екзотичен остров, може ли да ми запазиш един шезлонг?