Коледни чувства
Коледа е един прекрасен празник. И изобщо в мига в който завали първият хубав бял сняг душите на хората леко се изчистват. Снегът покрива мърсотията и цялата кал и чернилка остават да лежат под белия килим.
Обичам да се разхождам в гората през зимата. Очите ме болят от бялото. Вървя опакован в топлите си дрехи а навсякъде покрай мен е бяло и чисто.
Замислям се за Коледа, най-цветният от всички празници. Повечето хора обожават този празник. Събират се на коледни трапези, разменят си подаръци. На Коледа се разменят милиарди пожелания. Коледата дава надежда на хората, че следващата година ще е по-добра, по-щастлива, по-прекрасна.
Да, Коледа е празник и почти всички празнуват, танцуват, веселят се. В тези дни повечето хора са щастливи.
В същото това време, коледата е един от най-тъжните празници за някои хора. Представям си една 45 годишна жена.Да речем че се казва Мария (та нали всяка втора жена на света се казва така). Не е успяла да роди дете, всичките и близки са починали. Мъката я е изпила. Сама е и в коледната нощ, защото това е семеен празник, а тя няма семейство.
Тя също празнува. Украсила си е елхичка, сложила си е даже подаръче под нея. Наредила си е разни ястия на масата, на която обаче има само една чаша, само една вилица и само една чиния. Тя си сипва червено вино в чашата, отпива и се опитва да празнува, да усети коледния дух. Пожелава си щастие и радост през новата година, гледа лампичките на елхата, а после отваря албума със снимки и се връща назад в годините. Годините, когато е имала семейство, любим, когато на масата е имало много чаши и чинии, под елхата са били наредени много подаръци, опаковани в лъскави червени опаковки. Години в които празникът е продължавал до сутринта. В този момент се отронва първата сълза. Но тя е свикнала вече да е сама. Дори на Коледа. Допива бавно чашата с вино, ляга на дивана и заспива, озарявана от светлината на новогодишние лампички. Лека нощ Мария. Желая ти весела и щастлива нова година и единственото ми пожелание е догодина на масата да има поне 2 чаши, 2 чинии и 2 вилици. Бъди щастлива, мила.
Случи ми се веднъж да карам Нова година съвсем сама. Всичките ми близки приятели, с които празнувах предишни години, си бяха заминали, защото не бяха вече студенти. Останалите ми приятели не ме бяха поканили, защото мислеха, че имам с кого да празнувам - а на мен не ми беше удобно да се самопоканя. За рождения ми ден три дни по-рано бях получила само една телеграма ( за разлика от предишни години, когато получавах цяла пачка). Бях толкова самотна и изолирана, насред общото веселие.... не го пожелавам на никого!
Точно като в холивудски филм, историята имаше неочакван и щастлив край: едни съседи дойдоха да ми искат нещо назаем, и като ме видяха на какво приличам, набързо ме поканиха да празнувам с тях - и не сбъркаха: защото бях запасена с българско бренди, което се смяташе за голям специалитет. Искарахме много весело. Оказа се, че тези, от които бях чакала поздравления за моя рожден ден, не са ми писали, но са си направили купон в моя чест.
И все пак не мога да забравя какво е да си сам по време на такива празници.....
Още по-тъжно е, когато въпреки, че имаш семейство и прекарваш тия семейни празници с него, остава само горчивина. Когато вместо мили думи и празнична атмосвера, си обграден от злобни подмятания и нажежена обстановка...
Моите спомени за семейните ни празници са все тъжни, все помрачени от нещо... Сигурна съм че сме имали и хубави моменти заедно, когато още бяхме семейство, но аз просто не ги помня... Жалко...
"Memento mori!"
тъжно е, че Мария (или който и да е друг) е сам/а на масата на Коледа, но е невъзможно да има само един комплект прибори на нея. На този празник винаги се слага един комплект в повече и маса не се вдига, за да дойдат мъртвите души да си направят пиршество. Винаги на Коледа трябва да има един комплект прибори в повече предназначени за тях.
Картичката е много яка! Страшно много ме кефи... Тенкс за настроението!
"Memento mori!"