За Коледата - егоистично
Хм, за мен Коледата определено не е каквото за другите... ;)
Напоследък с Коледа се свързват едни такива романтични истории... едни благотворителности... дайте един поне да сме добри в годината... Такива едни неща. Лошо няма - по-добре да си добър един ден, отколкото нито един.
За мен Коледата не е нищо подобно. Тя е най-егоистичният ми празник, по-точно - троен празник, нещо като триединство: Коледа - Моят рожден ден - Нова година.
По тази причина се радвам много на зимните празници: Защото най-вече тогава, като малките деца, аз получавам подаръци. Е, и давам, естествено, но за да получиш, трябва да дадеш. Това е правилото. И важи във всичко.
Уж трябва в навечерието на Новата година да се прави равносметка. Обаче за какво би ми било това? Явно е имало от всичко по много. Много работа, много търчане, много надежди, от тях - много сбъднати и много неосъществени. Не бих ги слагала на кантара.
По-скоро си мисля, как да си подобря начина, по който възприемам събитията. Как да си изпълнявам по-добре намеренията. Какви награди мога да си подаря. Мисля си за подаръци като срещи с планината, срещи с приятели, срещи с хубави книги.
Руснаците казват: "Докато седнеш и станеш - пак е Нова година".
Затова, всеки подарен ден трябва да ни подарява по нещо.
А ако денят не го стори - да си подарим ние.
Напоследък с Коледа се свързват едни такива романтични истории... едни благотворителности... дайте един поне да сме добри в годината... Такива едни неща. Лошо няма - по-добре да си добър един ден, отколкото нито един.
За мен Коледата не е нищо подобно. Тя е най-егоистичният ми празник, по-точно - троен празник, нещо като триединство: Коледа - Моят рожден ден - Нова година.
По тази причина се радвам много на зимните празници: Защото най-вече тогава, като малките деца, аз получавам подаръци. Е, и давам, естествено, но за да получиш, трябва да дадеш. Това е правилото. И важи във всичко.
Уж трябва в навечерието на Новата година да се прави равносметка. Обаче за какво би ми било това? Явно е имало от всичко по много. Много работа, много търчане, много надежди, от тях - много сбъднати и много неосъществени. Не бих ги слагала на кантара.
По-скоро си мисля, как да си подобря начина, по който възприемам събитията. Как да си изпълнявам по-добре намеренията. Какви награди мога да си подаря. Мисля си за подаръци като срещи с планината, срещи с приятели, срещи с хубави книги.
Руснаците казват: "Докато седнеш и станеш - пак е Нова година".
Затова, всеки подарен ден трябва да ни подарява по нещо.
А ако денят не го стори - да си подарим ние.
Мен доста ме дразни "коледния дух". Обичам Бъдни вечер с цялата мистика и зор около него. Но самата Коледа някак си не я разбирам все още. Може би някой ден и мен ще ме споходи коледното настроение, но засега не е.
А за егоизма - тъкмо излезе и 3 част на Атлас сви рамене на Айн Ранд. Можеш да си го подариш, ако харесваш такъв тип книги. Аз самата си подарих доста книжки, сега само трябва да си подаря и време, за да ги прочета. Така че и на теб ти го пожелавам покрай триединството :). Както и на всички останали.
А за Айн Ранд, ами да, много хора не я харесват, но аз поне успях да я прочета така че да не се издразня много на дразнещите моменти. Всъщност мисля, че проблемът с нейния егоизъм е в липсата на информация. При достатъчно информация и размисъл, решението което е най-добро за теб самия обикновено ще е най-добро и за останалите около теб, просто защото обществото ни е силно свързано. Но при недостатъчна информация или желание да я използваш по предназначение си е чист егоизъм и не води до нищо хубаво. Както и да е, човек трябва да се глези тъпо и упорито, докато не се ухили до ушите и не започне да излъчва коледни песнички на фм честоти :)
П.С. Не съм сигурна, но може би Атлас сви рамене е написана направо на английски. Аз я четох на английски и не ми е направило впечатление да е твърде неприятна езиково. Или може би просто не обръщам внимание на такива неща, освен ако не са много фрапиращи.Шогун, може ли да се преродя тази година? Следващите две години ще рева постоянно, ще мрънкам и няма да говоря с никого, само ще плюя и ще скубя околните. После пак ще стана същата досадница, но ще се постарая да съм в по- умерен вариант :))
За подаръците на родените в края на декември - не, не са заедно, в никой случай, иначе щях и аз да се прераждам. :)
Случайна, няма лошо в прераждането. Донякъде началото на Новата година си е вид прераждане, заради желанието да загърбиш старото и да започнеш начисто, доколкото това е възможно. Макар че често хора, които решат изцяло да променят житието-битието си, несъзнателно избират подобен живот на предишния.
Само че не ти пожелавам да се прераждаш, за да се ядосваш. Желая ти много слънце и синьо небе, за да си усмихната след прераждането. Също късмет и здраве, и усмивки без причина. Дано те да стигнат и всички в БГлог и извън него. И в стила на егоизма - желая същото и на себе си. :)
Но понеже не си падам по култовете и не обичам някой да ми казва какво авторът е искал да каже в книгата, чета само романите й и си ги тълкувам както ми харесва. А призивът да правим всичко в името на най-доброто в себе си ми харесва много. Както и идеята като системата стане твърде извратена, просто да я оставим да се сгромоляса под тежестта на собствените си абсурди.
А колкото до прераждането - аз лично предпочитам да го отложа засега. За единия рожден ден не си заслужава :) Пък и то няма да ни отмине, така че защо да избързваме.