Когато започва лятото

Някой си е направил труда да изчисли точния час, в който днес ще започне лятото. Часът е точно 14,28. Не че е толкова важно... Винаги има някакъв точен момент, от който започва всичко. И ето – допивам си аспирина за понеделнишко главоболие и сядам да чакам. Остават още някакви си три часа и 28 минути. Мога да ги употребя да си допия студеното кафе, да си прегледам непрочетените писма, да погледам вятъра, който се опитва да ме разсее, да си допиша пролетните стихове докато все още е пролет... А мога и да не ги употребя. Мога да ги оставя да отлетят незабелязани като почти всичките часове и минути, които минаха покрай мен тази пролет. И миналата пролет също. И следващата, навярно. Сигурно озадачавам колегите – седя си спокойно, пуша бавно, не си пия изстиналото кафе и... чакам лятото. Така правя с пролетта – оставям я да отмине с моментите на очакване: да свърши зимата, да дойде лятото... Не знам точно какво очаквам от лятото? Всъщност, нищо не очаквам – освен дълги дни, топли нощи, евентуални пътища... Надявам се да не пропусна важната си среща с морето, защото за мен тя е истински важна.  Важно ми е да знам, че само след малко вече ще е лято. Това ще заглади понеделнишките ръбове. Не, че нещо ще се промени особено, не, че работата ми ще намалее, а дъждовните облаци изведнъж ще се разколебаят... Дори да започва с дъжд, все пак започва! Друго е когато човек знае, че живее в лятото – сякаш е по- жив, по- готов да продължи. И всъщност, всичко, което ми се иска да кажа, може да се заключи в две прости думи :”Обичам лятото!”