Когато бях Жена Първа Употреба:)))

С леко намигване към всички предишни автори на подобна тематика:)

.....................................
Тъй като в последните дни отделихме доста внимание и коментари относно темата Secon Hand People:) аз реших да се върна малко по-назад-към началото...-когато още не сме били преминали през цедката на някаква връзка, а първата по-сериозна едва чука на вратата на битието ни:)
Бидейки самата аз представител на женския пол, смея да твърдя, че съм достатъчно наясно с това какво чувства и какво представлява една девойка встъпвайки в тайствения водопад на любовта:)
Най-хубавото е усещането за нещо уникално и непознато-усещане,което няма да изпиташ по този начин никога повече...защото първият път два пъти не се случва,нали:)))
И хем си една такава плаха, хем си по детски нетърпелива и отворена за новите трепети и изживявания в своя живот.
Освен това не ти тежи бремето на стари връзки, разочарования и рани-те просто тепърва предстоят...несподелените чувства от миналото остават само бледа сянка-завладени от реализирането на една мечта за взаимност...
Вероятно поради тази причина ( колкото и да го отричаме ) пазим толкова сладки спомени от нея-"първата изживяна любов" или накратко връзка:)Поне със сигурност при мен е така...А имам подозрения, че и при вас е същото:)
В онова отдавна отминало време ( ей ама как си летят годинките да му се не види ) никой все още не ти е размътил мозъчните влакна със съмнения, че може би когато не сте заедно той/тя не е от най-верните:)И не чувствате чак такава жизнена необходимост да сте залепени като сиамски близнаци-всеки с готовност се наслаждава на веселата си стара компания-"по мъжки" или "по женски":)
Мдаааа...ама кой да ти каже тогава онова странно усещане в моментите на интимност дали е защото те сърби, или защото те боли:)))Възвишените приказки как всъщност правиш любов, а не просто секс още не са ти с много ясно съдържание...Пък и онова гадно притеснение и стремеж да бъдеш "мноооого добър" или "мнооого издръжлив";)......когато да си кажем направо-тази материя ти е леко терра инкогнита.
Но....ако сложа ръка на сърце и се замисля малко по-задълбочено...никога не съм била по-щастлива от онзи път-"първия"...дали защото съм била наивна и добра...неопорочена от нищо и никой...дали защото съм била най-истински себе си...без да преигравам или симулирам, без да се нагаждам, без да са ме укротявали или ъпгрейдвали...Бе с една дума-ерата на нешлифования диамант:))))))

Сега се налага да оставя един малко внезапен отворен финал, че малко бързам...Продължението е във вашите ръце:)..."Какъв/каква бях по време на първата употреба";)