Кога да се учудя?

Примерно на мен ми се вижда много неприятно, че десните взимат толкова много места в ЕП, след като на следващите парламентарни избори във всяка страна(освен Гърция), така или иначе ще спечелят все десни партии (което си е логично последствие от кризата). И ще се загуби баланса :( Даже и със зелените да се коалират, пак десните са много повече. Което е лошо, няма да има кой да спира малоумията на Комисията.

Но какво пък, това е политиката, понякога печели единия, друг път-другия. А и всичко си е извънредно закономерно-криза, паника-на власт идват крайни партии и опозиция. Само във Франция резултатът ме учуди-мислех, че Саркози ще загуби, щото доста се издъни, но явно фен-клуба му е неизчерпаем.

Да не дава Господ, Случайна, да се учудиш. Защото в България за да се учудиш трябва нещата да се случат, а за да се случат трябва да стане нещо епохално, световно и невъзвратимо. Като световна война, мор, чума, земетресение или цунами, което да залее и двата ни големи морски града... Тези неща са доста далеч от политиката, но пък точно затова те биха породили движение в мъртвото ни блато и биха стреснали някои хора да се сетят, че нещата имат и оправяне. Затова живуркане му е майката у нас и незаинтересованост от нищо и от никой, докато не дойде някой от майната си и не стъпи на врата ни. Тогава не само че ще е късно да се учудваш, но и няма да срещнеш рамо на което да се наплачеш...

Между другото, прочетете статията на Георг Тупарев в последните два броя на "Гласове". Доста е интересна.

Не съм сигурна, че "всички знаят, че...поведението....недопустимо" е валидно твърдение. Виждала съм отблизо и дори съм пробвала да си говоря с млади неглупави хора, които са във възторг от Атака. Уви, според тях поведението на Димитър Стоянов е достойно и българските "национални идеали" точно от такова поведение имат нужда. Той е "млад и ерудиран". "Нищо странно няма", че партията се лидира от едно тричленно семейство и т.н.

Вчера пък слушах, три възрастни жени на излизане от нашата секция как си обсъждаха предпочитанията след като бяха гласували. Едната "за Надежда", защото е "много хубава, била ни е най-хубавата външна миистърка", другата за Кунева защото е "хем хубава, хем умна", а третата за Кунева, "защото Надежда е парясница и откраднала мъжа на приятелката си". Нещо управленско/политическо/представително демократично да намрате в тези аргументи? А жените бяха съвсем обикновени пенсионерки.

Малцина сме, очевидно, дето си мислим разни неща за очевидно недопустими. Изглежда ни, че сме всички, защото в нета се събираме хора с близки интереси.

Въпросът за милиондолара е има ли начин да повлияем на другите?

Та в този смисъл, вотът беше нормален. Дори в България. Вярно, и аз не разбирам кой и защо гласува за ГЕРБ, но всеки си знае. В крайна сметка, това е част от развитието на човек в живота и на една нация в историята-да премине от идеализъм към реализъм. Ние като народ още не сме преминали тази граница и вярваме в това, че някой ще ни спаси, че Народната партия в ЕП я е грижа за нас, че проблемът с ЕК е само и единствено в правителството и никога в нас. Общо взето бих повторила това, което написах на Белеф и той ме обвини, че се зомбирам. Обществото е създадено от индивиди и докато индивидът е склонен да купува и продава справедливост, цялото ни общество ще е такова.

И освен това, дори тук, след моя пост с онази анкета, някои хора казаха "излязох социалист, но никога не бих гласувала за БСП" (аз пък излязох от ГЕРБ, но пък съм социалистка и не харесвам популизма на ББ). Повечето хора в България не гласуват по политически, а по други пристрастия. Дори партиите ни не са основани на ясни икономически идеологии, а на други принципи.  (примерно някои партии се наричат десни, само защото мразят БСП-останалото идва между другото). Виж-дори и ти не искаш да назоваваш имена, за да няма разсърдени. И защо. Защо аз трябва да се сърдя, защото ти не харесваш партията, за която аз съм гласувала или обратното. Ми нали това е идеята на демокрацията-да има много партии, да се гласува, човек да си избере каквото най-му харесва и така. Не виждам повод за драма.

Не разбирам защо партиите в България продължават да са едва ли не на сектантски принцип-гласуваш ли за една, вече си завинаги свързан с нея и ако някой я обиди, о ужас, той/тя обижда теб. Никога не ме е било срам да заявам партийните си пристрастия и никога не съм обиждала чуждите, дори и да ги смятам за неправилни. Като изключим партията на холандските педофили, която бих разстреляла на момента.

@Мария-хаха, пенсионерките са казали точно това което исках и аз да кажа, но с толкова по-малко думи. Ето това е мъдростта на възрастта :)

Мария, точно там е трагедията - един ерудиран млад човек би трябвало да усеща, че не му достига ерудицията да води диалог и да се скрие. Баща му би трябвало да види, че такова поведение е смешно и грозно, и да го посъветва да се научи ли, що ли?... Не съм съгласна - контактувам с живи хора всеки ден (е, вярно е че средната възраст е над 40). Никой не смята, че поведението на споменатия млад човек е допустимо в политически дебат. Избирателната активност пак е почти 38 % - а какъв процент от тях са обикновени бабички, за които е по- важно коя е парясница? Начинът е да накараме негласуващите да повярват, че нещо зависи от тях. Не виждам как може да стане.

Дени, струва ми се, че става някаква промяна в съдържанието на ляво и дясно. Например Лейбъръстите по британски стандарти са "леви", пък направиха в трите си правителства дотук икономическа политика, в каквато ти подозираш "десните". Другите дето им разбирам какво си говорят за политика са франсетата. Ми те преобладаващо мразят "десните" по дефиниция. Каквото видяха дясно в Саркози - го намразиха за 2 години. И му блокираха поне 3 големи "реформи", вкл. двете образователни. Това при абсолютно мнозинство на партият на Саркози в парламента - те. само с граждански акции.

Въпросът е, че в Саркози виждат и друго. И пак ще гласуват за него, ако сега насред кризата им се наложи. Не знам как да го нарека. Той им е първият след Де Гол политик, който държи да се показва като небезпристрастен нетехократ. И мисля (не е задължително да съм права), че това ги кара да мислят, че за него политиката не е фасада, на други някакви основни занимания.  Чакам останалите играчи на френската арена да се окопитят и да пръкнат "артернативи". Обаче нищо на хоризонта. Вчее 2 години минаха. Напротив, даже при левите освен едни радикални комунисти (новички не старата ФКП), които и те взеха да губят интерес и подкрепа, всичко останало върви от зле по-зле.

Нещо става със смисъла на лявото и дясното, което ги прави не-алтернативи. И не знам защо разните социолози и политолози говорят за "дясна вълна". На мен не ми се струва дясна, нито анти лява. Просто е различна. Още даже не можем да я наречем със сигурност каква е. Според мен де.

@Случайна-не си продължи мисълта-политиката е като мотиката, всеки мисли че знае как се ползва, въпреки че никога не е опитвал да копае. Или нещо такова. Имаше една много хубава статия, за нещата които приемаме за лични. Никой не би спорил до бой на тема ще открие ли LHC суперсиметрия, но всеки е склонен да крещи до несвяст ако става въпрос за религия или политика. По някаква неясна причина, всеки се смята за ако не специалист, то поне за най-прав по силата на вярата си.

Както и да е-права си, че вече нито лявото е ляво, нито дясното-дясно. Но само времето ще покаже какви са партиите, които влязоха в момента. И какво ще свършат. За мен беше важно да има някакво равновесие, а сега няма. И това не ми харесва.

Кордон, поздравления за изказването. Особено за местоимението наше. Не одобрявам използването на  тази, този, тези и т.н. вместо наша, наше, наши... Когато се изказваме за нашите неща, тогава можем и да ги променим. :))

А за учудването ,нали това е въпроса,поне в посоката в която ме кара този пост да гледам го няма.Учудване има в други по стойностни неща.И продължавам да се учудвам.

Стойност има всяко нещо, което присъства в живота ми. Понеже живота ми зависи от политиката, няма как да я игнорирам и да я оставя без стойност. Та затова бих искала да престане да девалвира и да ме учуди с нещо. Ако се затворя и се учудвам само на проговарящата си племенница, цените пак ще се покачват без да е много ясно защо, пак ще плащам странни данъци, пак ще плащам едновременно осигуровки и прегледи при лекаря, детето ми пак ще учи глупости в разбитото си училище и ще се чуди къде да емигрира - ето затова, Ген, е нужно да се учудваме не само на ония "по-стойностни" неща. Няма нищо по-стойностно от реалния живот.

И не съм съгласна, че след като не става на твоето, значи нищо не зависи от теб (нас). Идеята на изборите е всеки да даде гласа си затова, което вярва, че е най-добро. И статистиката да реши кой ще управлява. Но това не значи, че нищо не зависи от нас. В крайна сметка, ако всички отидем да гласуваме (а не 30%, от които минимум 10% са купени/продадени), тогава статистиката ще има смисъл.

Защото това, че някой не гласува за някой, защото е парясница или пожарникар (и обратното) в никакъв случай не обезмисля гласуването-хората са сложни създания. Понякога действията им изглеждат основани на пълна глупост (какво значение има дали Надето е парясница-всъщност, ако беше щях да гласувам за нея в името на половата и сексуалната свобода :Р). Но всъщност хората имат недоосъзнати мотиви, които са съвсем ясни. Бойко не е просто пожарникар, той е спасител. Дори Ген го каза-той е НОВОТО. Новата надежда. Също като Симеон преди няколко години. Това си е колективна карма, отговаряща много точно на според мен основният проблем на българския народ-че сме твърде заети да викаме неволята (което обяснява защо българите в чужбина се справят толкова по-добре от българите в България-разчитат на себе си). Мисля, че нормалната психика би дала шанс на новото, но не и пълна свобода-да бъде малко в опозиция, да бъде малко в коалиция и ако се види, че е добро-тогава да бъде най-отгоре. Но не, единствената балканска страст останала в нас е да се дава всичко наведнъж. Няма лошо.

Всъщност това към което искам да апелирам е за толерантност. Постоянно се питаме кой избира хора като Димитър Стоянов и други подобни. Ами кой избира Яни Янев-партия спонсорина от Англия и събираща симпатии с гръмки заглавия и заплахи-обещания-и част от близките ми гласуваха за него. А кой избира ДПС-колкото и странно да звучи, познавам чист българин, който е гласувал за тях безплатно-решил, че техният кандидат за кмет е най-добър (и може би е бил). А кой гласува за малките партии, които нямат никакъв шанс да минат границата. А кой решава кои партии нямат шанс да минат границата? С всичко това искам да кажа, че хората които гласуват за всички тях са същите като нас. Поне тези, на които не са им платили. И тези хора имат истински причини да гласуват, дори и ако обяснението е глуповато. Но те са мислили и са решили по някакви причини да изберат даден човек/партия. И може би дават глупавото обяснение, защото ги е страх истинските, рационалните причини да не бъдат осмяни като глупави. Но това няма значение. Тези хора са мислили доколкото могат и доколкото знаят и са взели решение. И това решение трябва да бъде уважавано. Независимо дали съвпада с нашето или не. И започвам да си мисля, че и това е една от причините хората да не гласуват-страх ги е да изберат, за да не сгрешат. Което е глупаво, ако не рискуваш, няма как да се научиш кое е правилно и кое грешно.

Та, за да приключа нелепия си призив по никое време-хора, гласувайте! Гласувайте не за победителите, а за тези които искате да победят. Независимо от шанса,независимо от статистиката. Ние правим статистиката. И дори и да сгрешим, след 4 години, пак ще имаме шанс да избираме. И в това да си на страната на губещите няма НИЩО срамно. В това победителите да те разочароват също няма нищо срамно. Срамно е само ако не се опиташ да си вземеш поука за следващия път. Единственото срамно нещо е да не гласуваш, да не рискуваш и да викаш неволята. Тя никога не идва. Ама никога!

Според мен трябва да се гласува за големите партии.Другите са пунтамара.Така  че следи Фокус и на следващите гласувай против комунистите за най добрата по процент.

Диди, ние все го ковем, но явно някой го разковава и все си стои недоковано нашето бъдеще...

Ген, случва се - напишете го пак. На мен доста често ми се случва.

Честно казано продължавам да смятам, че проблемът не е в правителството, проблемът е в хората. Когато на хората им писне да живеят на дъното, те ще намерят начин да се вдигнат от него. Но докато това не стане, всички правителства ще правят едно и също, само лицата ще се сменят. Защото все пак, една лелка в министерството, която трябва да придвижи едно листче от една стая до друга, тя няма как да вземе подкуп за него, няма какво да спечели от придвижването му или не. И все пак, те не го правят. Не работят. Разбирате ли-не работят, защото смятат, че не са длъжни да работят. Не защото заплатите им са малки. Не, защото искат пари-просто не им дреме. Просто им е все едно. И няма на кой да се оплачеш, защото ако ядосаш същите тези лелки могат да ти направят живота не просто черен, а пълен ад. Можеш само да им мрънкаш ежедневно докато им писне от теб. Ми съжалявам, но не искам да съм просяк. И отказвам да завися от тях. Затова и аз ще взимам мерки. Накрая или всички ще емигрират, или ще започнат да се променят. От най-обикновената продавачка, до министъра. Докато хората смятат, че да работиш е нещо лошо, нищо няма да се промени.