Кипяща вода
Едно от любимите ми занимания е ходенето на зъболекар. Сигурно и вие щяхте да мислите същото, ако познавахте неотразимия стоматолог д-р Е..., с който забавлението е гарантирано. Още от момента, в който застана до вратата, си отварям устата първо от смях, после като седна на стола – за манипулации, в паузите – пак смях, манипулации и така най-накрая успявам да си я събера едва на тръгване.
Ако ме питате за какво се смеем двамата, не може да се разкаже. Някои хора, гледайки ни отстрани, могат да определят това поведение като тотално разлигавяне, защото не са в състояние да схванат нищо. Ние си се разбираме с някакъв наш си подтекст, който всъщност е непреводим, понеже се познаваме от доста години (докторът беше съученик на сестра ми).
Днес майка ми беше в кабинета през първите 15 минути след моето идване. Послуша виенето от смях, накъсвано от силни задъхвания. Погледа с изумление конвулсиите ни, от които се тресеше целият зъболекарски стол. Накрая попита за какво толкова се смеем, но не получи отговор, не защото не искахме да й дадем, а защото е невъзможно да се обясни.
Тя си тръгна, а купонът си продължи. Докторът разправи някой друг виц, по едно време даже станахме да потанцуваме, защото по радиото пуснаха много приятно денс парче. В този миг си помислих, че ако някой надникне през прозореца и ни види, ще реши, че не сме наред, защото аз бях с вързан лигавник на шията, а той – облечен в къса престилка и с маска на устата. Е, признавам си, че подобни идиотски положения още повече ме забавляват.
Престоях около пет часа в кабинета, понеже докторът започна да закъснява с графика, а отвън се трупаха хора. Заради молбата му „Нали не бързаш и може да изчакаш? Стой да си говорим.” отстъпих мястото на две жени и после седнах пак.
Сега, като се прибрах вкъщи, се сетих за една съвсем истинска случка, която му разправила позната аптекарка. И това всъщност ми беше идеята на постинга, но малко се поувлякох с описанията. Тя е следната...
Един ден в аптеката влязла една ромка и попитала:
- Извинете, продавате ли кипяща вода?
Аптекарката погледнала учудено циганката и решила, че тук става въпрос за някоя грешно произнесена дума:
- Предполагам, че търсите не кипяща, а кислородна вода.
- Не, не, кипяща вода търся.
- Но, госпожо, я ми кажете кой ви насочи към нас! Рецепта имате ли, за да погледна?
- Не, нямам, ама на мен ми дадоха да пия един чай за бъбреците. И на него пише: „ ...пликчето се пуска в кипяща вода...”
Ако ме питате за какво се смеем двамата, не може да се разкаже. Някои хора, гледайки ни отстрани, могат да определят това поведение като тотално разлигавяне, защото не са в състояние да схванат нищо. Ние си се разбираме с някакъв наш си подтекст, който всъщност е непреводим, понеже се познаваме от доста години (докторът беше съученик на сестра ми).
Днес майка ми беше в кабинета през първите 15 минути след моето идване. Послуша виенето от смях, накъсвано от силни задъхвания. Погледа с изумление конвулсиите ни, от които се тресеше целият зъболекарски стол. Накрая попита за какво толкова се смеем, но не получи отговор, не защото не искахме да й дадем, а защото е невъзможно да се обясни.
Още по темата
Престоях около пет часа в кабинета, понеже докторът започна да закъснява с графика, а отвън се трупаха хора. Заради молбата му „Нали не бързаш и може да изчакаш? Стой да си говорим.” отстъпих мястото на две жени и после седнах пак.
Сега, като се прибрах вкъщи, се сетих за една съвсем истинска случка, която му разправила позната аптекарка. И това всъщност ми беше идеята на постинга, но малко се поувлякох с описанията. Тя е следната...
Един ден в аптеката влязла една ромка и попитала:
- Извинете, продавате ли кипяща вода?
Аптекарката погледнала учудено циганката и решила, че тук става въпрос за някоя грешно произнесена дума:
- Предполагам, че търсите не кипяща, а кислородна вода.
- Не, не, кипяща вода търся.
- Но, госпожо, я ми кажете кой ви насочи към нас! Рецепта имате ли, за да погледна?
- Не, нямам, ама на мен ми дадоха да пия един чай за бъбреците. И на него пише: „ ...пликчето се пуска в кипяща вода...”
Коментари