Като кварцов кристал

Вчера излязох с моята приятелка Светлина. Разходихме се малко, но аз бях много изморена и се настанихме в едно кафенце да пием по нещо и да си поприказваме. Е, аз не бях особено добра компания. Мъчи си ме нещо пък и в къщи ми вкарват едни психоатаки, че здравето ми вземат чак. Почти не говорех, не слушах, зяпах разсеяно през прозореца... абе въобще някъде другаде бях... И аз не знам къде.
По едно време Светлина млъкна и ме зяпна ухилено.
"Какво ?", питам я.
"Ти си най-непонятното нещо, което познавам. Мога да те сравня само със слюда или кварцов кристал."
Аз зяпнах изненадано.
"Ами да! Лющя люспа след люспа, но все едно не съм олющила нищо. Нито на йота не съм се приближила към сърцевината ти. Подозирам обаче, че не е тъмна като в кварцовия кристал. По-скоро е от течна лава. А люспичките, които олющвам не са прозрачни. Като погледнеш през тях виждаш всички възможни цветове преплетени едни в други по всевъзможни начини. Точно като емоциите ти - преплитащи се и сменящи се непрекъснато..."