Какво стана с " хубава Яна "?
В близките празнични дни, моята почивка мина под мотото: "Да се подготвим за завършване на учебната година!" Един ден обяснявах системи линейни уравнения и графики на функции за класното по алгебра на голямата ми дъщеря / 8 клас/. Справих се доста добре мога да кажа и бях направо горда, че все още схващам за какво става въпрос. Настроението беще на ниво, когато дойде синът ми / 5 клас / и ми каза, че трябва да знае наизуст " Даваш ли, даваш Балканджи Йово?" Почна човека - равно, равно, измърмори го набързо и накрая ме помоли, да му го кажа изразително. Почнах аз - като бивша рецитаторка, от едно време...
" Даваш ли, даваш Балканджи Йово...."
Е, да де, ама като стигна края и очите ми се пълнят със сълзи - " айде със сбогом, хубава Яно, очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!" Преглъщам бързо, ама не - тъжно и гадно ми е и това си е.
А синът ми пита: " Защо, мамо, какъв е смисъла? И ръцете, и краката и очите, и защо му е всичко това?"
Какво да му кажа? Не съм силна по история. Скоро четох и в този блог коментари - имало ли е турско робство, нямало ли е?
Имало е нещо. Някога. Но как да обясня на децата си този почти филм на ужасите в едно стихотворение, което е задължително за 5 клас. Как да обясня на сина си, той все пак има две сестри, каква е логиката на Балканджи Йово!
А когато дойде най- малката ми 5- годишна дъщеря, която ни слушаше през цялото време и попита с широко отворени очи:
" Мамо, какво стана с хубава Яна? А чичкото не го ли болеше като му отрязаха ръчичките?"
Трудни въпроси. А най- лошото е, че отговорите са още по трудни.
" Даваш ли, даваш Балканджи Йово...."
Е, да де, ама като стигна края и очите ми се пълнят със сълзи - " айде със сбогом, хубава Яно, очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!" Преглъщам бързо, ама не - тъжно и гадно ми е и това си е.
А синът ми пита: " Защо, мамо, какъв е смисъла? И ръцете, и краката и очите, и защо му е всичко това?"
Какво да му кажа? Не съм силна по история. Скоро четох и в този блог коментари - имало ли е турско робство, нямало ли е?
Имало е нещо. Някога. Но как да обясня на децата си този почти филм на ужасите в едно стихотворение, което е задължително за 5 клас. Как да обясня на сина си, той все пак има две сестри, каква е логиката на Балканджи Йово!
А когато дойде най- малката ми 5- годишна дъщеря, която ни слушаше през цялото време и попита с широко отворени очи:
" Мамо, какво стана с хубава Яна? А чичкото не го ли болеше като му отрязаха ръчичките?"
Трудни въпроси. А най- лошото е, че отговорите са още по трудни.
Един съвет: скрийте дълбоко "Време разделно"...
Колкото до това, че "Майчина сълза" не била "по темата", ще ви кажа, че именно с такива тъжни разкази човек разбира какъв е истинския свят и как трябва да се държи в него.
Та сега, мисля си, че едно от нещата, които децата ми ще слушат, е Епизод...после, като се научат да четат, ще четат и Вазов. Защото е важно да се знае миналото, да се почита. Да знаеш чия кръв носиш и колко струва това, което имаме и рушим.
Бла-бла, много се раздрънках.
На щастието на децата историята не пречи. За какво бъдеще говорим, ако не познаваме миналото си.
До тук бях, защото усещам, че ще започна да се паля.
Благодаря за коментарите. Беше ми много интересно.
Нали на всички вас е ясно, че разказах един ден от живота на моето семейство, без да посягам на българската история, на турците, на паметта, на миналото, на бъдещето и т.н.
Гадно ми е да рецитирам за отрязани ръце, крака и избодени очи. На сина ми също му е гадно. За малката ми дъщеря звучи неразбираемо и тъжно.
Историята си е история. Затова има такъв учебен предмет.
Всички знаете какви бисери има в българската поезия, които си заслужава да бъдат изучавани и повтаряни / без да бъда много романтична/: " Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин..."
Историята е миналото.
Защо тя трябва да бъде кошмар в сънищата на моите деца и дори в моите собствени?
Историята е факти, които всеки българин трябва да знае.
Нека си остане само това.
Благодаря за вниманието.