BgLOG.net 19.11.2007 Eowyn 626 прочитания

Как да се забавляваме със снега

Така и така ни вали...Нека погледнем няколко начина за забавление със снега, които открих днес на връщане от работа. (Да, Симеоново е на майната си и имам около 40 мин. път с рейса вечер, за да мисля подобни неща).

1. Можете да снимате заснежени клони. Не го правете в бизнеспарк София, току-виж ви вземат за терорист (въпреки че сте почти образцов служител) и ви забранят да снимате. Явно имам опасен вид.
2. Можете да изписвате в снега "обичам еди кого си"...или каквото ви хрумне.
3. Можете да се замеряте със снежни топки.
4. Можете да застанете под дърво с отрупани клони и да дръпнете един. Хем ще ви затрупа хубаво, хем ще помогнете на дръвчето.
5. Можете да оставяте отпечатъци по снега - на крак, на ръчичка, на дупе (особено ако слизате по нанадолнище) или направо да се пльоснете по гръб.
6. Можете да си намерите склон и да се пързаляте с найлон.
7. Можете да заминете на някоя вила и да покарате сноуборд, ски или какъвто ви е снежен спорт на сърце.
8. Можете да направите множество малки снежни човечета и да ги оставите покрай стълбите на входа или където и да е, все някой ще им се зарадва на сутринта.
Та това са моите идеи, ако има други - слушам :)

Тагове

забавление (17)

сняг (18)

Категории

Забавление

Коментари

Eowyn преди 18 години и 5 месеца

Можете да намерите шейна и да впрегнете домашното куче а ла Рудолф, а вие да играете роля на дядо Коледа. Можете и звънчета да закачите.

Teri преди 18 години и 5 месеца

Хехе, до Симеоново ако се стига от центъра за 40 минути, то не знам на каква майна е :) До Младост-2 са нужни нечовешки усилия и не по-малко от час и половина вечер. Като се замисля колко загубено време е това...

Eowyn преди 18 години и 5 месеца

Центъра, Терко, не съм го помирисвала от 2 седмици :) От Бизнеспарка иде реч. За онези 2-3 километра по околовръстното, дето сутрин ги взимаме за 7 минути.

Teri преди 18 години и 5 месеца

Ама ти там ли работиш? Бре, че ти си много близо до мен значи. Поне си много близо до там където живея, но по време, в което не съм там :)

Vod.net преди 18 години и 5 месеца

Вчера гледах от прозореца как снегът вали вали вали... нежно и ефирно, мека белота. И към три часа не издържах - зарязах си работата, реших: стига толкова, време е за почивка, нали и аз съм човек... Всъщност си мислех: нали и детето ми е човек, при това на седем и половина, първокласник - сигурно цял ден гледа от прозореца същата картина, но е принуден да е затворен вътре в подтискащото, Скучно училище. След това се замислих - ама и неговият приятел е също толкова желаещо да си играе момченце... а майка му всеки ден препуска изнервена до предел от работа до училище и винаги стига, когато всички от занималнята са си тръгнали, а нейното детенце стои.. при портиера и послушно я чака. Някъде след шест и половина.
В три и половина ги взех от училище. Преоблякоха се с непромокаеми одежди и излязохме навън. Оставих ги на тяхна отговорност и отидох да купя морков и мандарини. И каква игра падна само... и колко мандарини омахаха, докато играеха - зяпаха като невръстни пиленца за поредната хапка.
И се забавляваха така:
- мериха се с топки сняг (естествено);
- направиха снежен замък;
- пързаляха се по заснежена пързалка и бух в пряспата;
- търчаха из храсталаците във вихъра на гоненицата;
- пълзяха в пухкавия снят;
- въргаляха се;
- правиха "снежни ангели"...
Забавлявахме се.
Хубаво е да има сняг.