Име, презиме, фамилия
Преди време мислех да пиша по този въпрос, но нещо се отказах. Явно е било писано да пиша, защото той отново изникна в коментарите към една моя публикация.
Има ли правила при оформянето на фамилните имена и презимената с определени наставки? Не съм проучвала въпроса специално, не плувам в ономастиката* като в свои води, но от обща (лингвистична) култура мога да кажа, че за българите традиционно фамилните имена завършват на -ов/-ев, по-рядко на -ски, -ин. Има и безсуфиксални, т.е. без наставка, например Капон (пуста политика, за това се сетих най-напред), които са от чужд произход. Може би напоследък техният брой нараства заради по-големия брой смесени бракове.
Презимената традиционно завършват на -ов/-ев, понеже това е типична наставка за притежателни прилагателни, образувани от съществителни имена от мъжки род – нали бащата винаги носи име, което е от мъжки род, и детето е негово “притежание”, съвсем обяснимо и логично е.
Обаче... Вероятно сте чували, че някои деца вече се казват Ирена Владимир Денева, да речем. Презимето започва да се дистанцира от някаква си там наставка и не иска да има нищо общо с нея. Няма смисъл да обяснявам, че това става под влияние на чужди образци, понякога може би и за да се съкрати малко презимето, за благозвучие... Сигурно съм малко тесногръда, макар че винаги се опитвам да разбера иновациите в езика, но някак си... странно ми изглежда все още.
––––––––
* Дял от езикознанието, който се занимава с изучаването на собствените имена.
Има ли правила при оформянето на фамилните имена и презимената с определени наставки? Не съм проучвала въпроса специално, не плувам в ономастиката* като в свои води, но от обща (лингвистична) култура мога да кажа, че за българите традиционно фамилните имена завършват на -ов/-ев, по-рядко на -ски, -ин. Има и безсуфиксални, т.е. без наставка, например Капон (пуста политика, за това се сетих най-напред), които са от чужд произход. Може би напоследък техният брой нараства заради по-големия брой смесени бракове.
Презимената традиционно завършват на -ов/-ев, понеже това е типична наставка за притежателни прилагателни, образувани от съществителни имена от мъжки род – нали бащата винаги носи име, което е от мъжки род, и детето е негово “притежание”, съвсем обяснимо и логично е.
Обаче... Вероятно сте чували, че някои деца вече се казват Ирена Владимир Денева, да речем. Презимето започва да се дистанцира от някаква си там наставка и не иска да има нищо общо с нея. Няма смисъл да обяснявам, че това става под влияние на чужди образци, понякога може би и за да се съкрати малко презимето, за благозвучие... Сигурно съм малко тесногръда, макар че винаги се опитвам да разбера иновациите в езика, но някак си... странно ми изглежда все още.
––––––––
* Дял от езикознанието, който се занимава с изучаването на собствените имена.
Езикът е доказал, че е най-големият враг и най-големият приятел.
Особено телешкият - паниран :)
П.П. И благодарско за Мечо Пух. Позволих си да пусна отделен постинг по темата.
Като се има предвид, че в училищния ни двор могат да се чуят обръщения като: Майкъле-е, Стивън-е-е, Пауло-о, и като си помисля, че същите тези момченца един ден ще станат татковци, естествено, не мога да си представя, че децата им ще носят презимена от сорта на Майкълов или Майкълски.
Ей го:
Питат един:
- Име?
- Иван.
- Презиме?
- И през зиме, и през лете - все съм си Иван.