Имаме си кола...
Имаме си кола.
След някой и друг скандал относно марката, се сдобихме с Киа Кларус.
Идеята дойде от това, че ми писна да ме блъскат в СГТ, да ми става лошо, да не мога да дишам и като капак на всичко - болки в кръста. Така един ден едва слязох от рейса и реших - купуваме кола. Пък и е много по-добре да висиш седнал в задръстването.
Лорди само това и чакаше да чуе, тъй като той ще е шофьорът на скромното ни засега семейство. И като се започнаха едни спорове, достигащи до размер на скандал, за марката, формата и годините на колата, не си е работа. Той настояваше на Сузуки Балено, аз настоявах на Фолксваген Пасат. Ха познайте сега чий баща какво кара. В крайна сметка кандисах на азиатска кола, но поне поразширихме марките - Мазда, Сузуки, Хюндай...
В крайна сметка се прибра една вечер и каза, че е поръчал да му докарат 12-годишно Сузуки Балено. Е за малко не откачих. Кредитът ни е за 5 години - накрая какво - ще имаме почти 20 годишна кола!? Мрънках, мрънках, той не мръдна ни на йота и в крайна сметка го преглътнах и на другия ден отидохме да говорим с момчето. Той пък каза, че може да ни покаже кола, която е в БГ, за малко повече пари, по-нова обаче. Показа я на снимки - Киа Кларус Комби. Лорди се задърпа, не му се щеше комби, но аз нали съм досадна, все пак отидохме да я видим. Любов от пръв поглед, честно. Много голяма и широка, събират се поне две бебешки кошчета (или поне само за две има колани отзад), багажникът е огромен (побрахме в него и новата си пералня същата вечер). Въобще - прекрасна. Лорди проведе бърза консултация с баща си и чичо си...И след половин часов оглед вече бяхме горди собственици на първата си кола.
Леко я потрошихме, разбира се, вчера на двора, паркирайки...Тоя двор заприлича на обществен паркинг, паркираме в него вече 3 коли, а понякога и четвърта.. Аз вярвам в Лорди и знам, че след още няколко дни ще бъде доста по-уверен и сигурен в карането. Макар че на мен косата ми се изправя, не съм свикнала да ме кара друг в кола, освен татко...Даже си мисля, че по-сигурна бих била, ако карах аз. Което ми напомня, че сега от 3 страни ще ми напират да си изкарам книжката, която най-подло зарязах по средата преди 2 години...
Ето я и нашата красавица.
<?xml:namespace prefix="v" ns="urn:schemas-microsoft-com:vml"?>
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
И с гордия половин шофьор до нея.
След някой и друг скандал относно марката, се сдобихме с Киа Кларус.
Идеята дойде от това, че ми писна да ме блъскат в СГТ, да ми става лошо, да не мога да дишам и като капак на всичко - болки в кръста. Така един ден едва слязох от рейса и реших - купуваме кола. Пък и е много по-добре да висиш седнал в задръстването.
Лорди само това и чакаше да чуе, тъй като той ще е шофьорът на скромното ни засега семейство. И като се започнаха едни спорове, достигащи до размер на скандал, за марката, формата и годините на колата, не си е работа. Той настояваше на Сузуки Балено, аз настоявах на Фолксваген Пасат. Ха познайте сега чий баща какво кара. В крайна сметка кандисах на азиатска кола, но поне поразширихме марките - Мазда, Сузуки, Хюндай...
В крайна сметка се прибра една вечер и каза, че е поръчал да му докарат 12-годишно Сузуки Балено. Е за малко не откачих. Кредитът ни е за 5 години - накрая какво - ще имаме почти 20 годишна кола!? Мрънках, мрънках, той не мръдна ни на йота и в крайна сметка го преглътнах и на другия ден отидохме да говорим с момчето. Той пък каза, че може да ни покаже кола, която е в БГ, за малко повече пари, по-нова обаче. Показа я на снимки - Киа Кларус Комби. Лорди се задърпа, не му се щеше комби, но аз нали съм досадна, все пак отидохме да я видим. Любов от пръв поглед, честно. Много голяма и широка, събират се поне две бебешки кошчета (или поне само за две има колани отзад), багажникът е огромен (побрахме в него и новата си пералня същата вечер). Въобще - прекрасна. Лорди проведе бърза консултация с баща си и чичо си...И след половин часов оглед вече бяхме горди собственици на първата си кола.
Леко я потрошихме, разбира се, вчера на двора, паркирайки...Тоя двор заприлича на обществен паркинг, паркираме в него вече 3 коли, а понякога и четвърта.. Аз вярвам в Лорди и знам, че след още няколко дни ще бъде доста по-уверен и сигурен в карането. Макар че на мен косата ми се изправя, не съм свикнала да ме кара друг в кола, освен татко...Даже си мисля, че по-сигурна бих била, ако карах аз. Което ми напомня, че сега от 3 страни ще ми напират да си изкарам книжката, която най-подло зарязах по средата преди 2 години...
Ето я и нашата красавица.
<?xml:namespace prefix="v" ns="urn:schemas-microsoft-com:vml"?>
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
И с гордия половин шофьор до нея.
Да ви е честита и дано скоро има повод за бебешки кошчета вътре :)
Още 1 път да Ви е честита и дълго (след 5 години най много да си я смените с по нова ) и без аварийно да си я карате! :))))))))))
:)))
Доволен? Умни ли сме?
А немците са луди на тази тема и има страшно много които карат коли комби.
Пасат е много уважавана кола тук (нали си е немска :), но на мен ми харесват и Рено Лагуна и Пежо 407, пак комби вариантите :)
Ех, и аз се размечтах сега... Но първо мисля да си взема мотор :)
Да си я карате само със здраве и (да цитирам Дарла, че това е голям БГ лаф): "безаварийно"! Все се чудя защо не измислихме някой по-очовечен израз в отговор на "safe", ама засега разчитаме на увъртяни лафове от безкласовия период.
Та, попътен вятър и хубава музика покрай него!
А, и като видях втората снимка - да пожелая още нещо: Тази година - половин шофьор, догодина - цял!
И ние сме от вчера с нов транспорт, но ще трябва да стои в гаража още 2-3 дена, докато ми остане време да го регистрирам, че тука в КАТ е една лудница.... не е истина :(
Хихи, само дето ние си избирахме по бързия начин, на принципа "Харесва ли ти?"-"Ммм...Да!"-"Ами добре" :)
Честито и предай на Лорда да не се нервира. От никого и от нищо!. Забелязал съм, че колкото по-спокойно гледаш на лудниц...тоест движението, толкова по-лесно става.
Таничка: "безаварийно" тук е едно наистина добро пожелание. Щото ако стане аварийно, разхода на нерви и непропорционално голям. Известна липса на организация :)
И аз си купих преди известно време и удоволствието да си трошиш собствената кола е несравнимо. Е, моята кола е мъничка, Фиат Уно, ма пък мен си ме кефи и си има всички екстри. Сега само мечтая някой да ми настрои фаровете, че биели на високо и хората се надпреварват да ме заслепяват извън София.
Честито и сега е ред и на книжката :)