Икебана

Понеже настроението ми е есенно- гадно, пък и паралелът между гейшите и миските ме ужаси, реших да разкажа за едно от основните изкуства, които усвояват гейшите. Някой друг път може  да разкажа за самите гейши.

Икебана, наричана още Кадо (или "Пътят на цветята"), всъщност е форма на медитация. Възникнала е от ритуала, който имали китайските будистки монаси да подреждат композиции от цветя, листа и клонки като жертвоприношение. Освен красота, тези композиции трябвало да носят и някакво послание към Буда.  Освен добре възпитаните девойки и гейшите, с икебана се занимавали аристократите, самураите, монасите... За икебана се използват както живи цветя, така и всякакви клончета, семена, листа, плодове, житни класове и т.н. Съчетаването им в цялостна картина отразява  смяната на сезоните, промяната и човекът като неделима част от цялата картина. Всяко нещо в това изкуство символизира нещо друго. Дори съдът, в който се подрежда композицията се подбира много внимателно – в зависимост от повода, по който се прави икебаната, и от внушението, което автор(ката) иска да предаде. Когато се използва широк плитък съд (суибан) значение има  начинът, по който е използвана повърхността на водата - способността да отразява цветовете през есента,  усещането за прохлада, което носи през лятото. Когато пък се използва висока ваза, не трябва да се прекалява с елементите – цветята трябва да могат «да дишат». Съдове от неръждаема стомана, стъкло и различни изкуствени материи навлизат в широка употреба в съвременната икебана, но когато се прави композиция в прозрачен съд, трябва да се обърне специално внимание как изглежда вътрешността на съда. Независимо от това какъв съд е използван, дъното му трябва да е чисто.

Първото, което човек трябва да си спомни, когато прави икебана, е начинът, по който изглеждат растенията в етествената си среда - той трябва да бъде основата на всяка една композиция. След като биват отрязани и откъснати от природата, растенията стават елементи за композиция със свой, собствен уникален характер. Всеки цвят става носител на друго, символично значение, което авторът на композицията му определя. Премахването на детайли също е важно умение, защото то се прави с цел подчертаване и концентриране на красотата на елемента. Всички естествени материи могат да бъдат използвани за линии, повърхност, цветове или пълнеж. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може и да бъде поставено настрани, за да създаде линия. Всички цветя имат лицева част, която сочи в определена посока. Авторът трябва да реши дали да постави цветето с лице, в профил или с гръб към наблюдаващите. Асиметрията, която е характерна за икебаната, се дължи на виждането, че по този начин се символизира многообразието на природата. Цялата естетика на това изкуство се основава на преклонението пред величието на природата, както и на търсенето на баланса между вечното и преходното, между променливото и постоянното. Човекът заема централно място в това търсене. В повечето случаи в композицията присъстват три елемента, подредени във формата на разностранен триъгълник – това са Небето, Човекът и Земята. Цялата картина се гради около тях, показва взаимовръзките между тях, преходността на нещата в човешкия свят, постоянната променлива «време»... Всъщност, икебана може да се разглежда като философия и да се «чете» - за мен тя е овеществено хайку.

Ето и пример :

«Колко е малък човекът.
Съвсем не се вижда
през зелените листа.»

Това хайку не е ли икебана само по себе си?

А ето и някой примери - не са мои, когато имам време, ще се занимая сама и ще покажа, защото много ценя това занимание.