Земетресението, като емоционално сътресение
До сега някак си, така, на дълбоко в мен, си въобразявах, че не съм от страхливите или поне не ме е страх от тъмното, защото не ме е старх. За последен път ме беше страх от тъмното, когато бях на 4 години. Една вечер майка ми ме наказа да стоя заключена сама в стая на тъмно и аз, разбира се, загубих и ума и дума, ама в буквалния смисъл на тези думички. Първо пищях, като заклано яре, а после спрях да говоря, за около един час. Викаха линейка и дори почи ме закараха до най-близкия голям град. Казвам почти, защото по пътя се опомних и проговорих. Майка ми и до ден днешен е сигурна, че тогава съм симулирала, ама не съм. И как точно на 4 години ми втекна / се сетих / да симулирам. Трябва да питам някой специалист дали дете на около 4 години се досеща да симулира, че не може да говори или аз съм гения на симулацията.
Или пък може и малко да съм симулирала, докато ми мине страха, че са викнали линейка или поне докато се уверя, че няма да следва допълнително наказание, но общо взето сравнително бързо взех решението, че е по-добре да проговоря. Защо ли ви занимавам с подобни тъпни? Ами, защото преди малко пак загубих ума и дума, но само за секунди. Имаше много слабо земетресение, хей така, докато си седях пред компютъра.
В този момент трябваше да стана, да се затичам към двора, колкото ми крака държат или поне да се поместя от столчето под рамката на вратата, или поне под леглото, но това просто не ми се случи. Просто, защото ми се случи нещо абсолютно ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪпсурдно. Първото нещо, което си помислих не беше свързано с естествения ми инстинкт за самосъхранение, а с компютъра. Замислих се как да го откача и да го изнеса и какво ще стане с плазмата? Егати и скапания живот!!! Кога компютъра ми стана по-важен от живота и какво стана с мойте инстинкти за самосъхранение? Е, те тука загубих ума и дума.
И затова с цялата си наглост, цинизъм, тъпоумие, недоумение и бездумие любопитствам до безобразие, ако имате една секунда да решите какво да вземете със себе си при земетресение, какво ще вземете?
Първо бих помислила за децата си.
Ако имам време да спасявам и предмети- истината е, че каквото и да ти отговоря сега, ще бъде лъжа.
Просто в един момент на паника нямам понятие какво ще направя. Говорим за истинска, чиста паника. Каквато си изпитала ти на четири години.
Да не дава Господ! Земетресенията са нещо много кошмарно и в стреса си човек може да грабне първото нещо, което му се мерне пред очите! Но приоритет винаги имат децата, после документите, евентуално "финикийските знаци", ако изобщо има време за тях (и ако ги имате :-)), и ако вече не е станало безнадеждно късно, докато си се чудил какво да вземеш!.....Затова - децата и "беж лиске, беж...!"
Да не дава Господ!
И аз така!Никакви предмети не ме интересуват!
Взимам децата и бягам през глава(вече съм го и пробвала).Ако не мога да измъкна децата,оставам и аз!
Вярно, аз не бих се занимавала с плазми, само лаптопа ми трябва и то най-вече хардовете му. Останалото май ми е все едно. Но според мен е малко пресилено да наричаме нещата "някакви си предмети". В крайна сметка ние живеем благодарение на тях, заради тях и други подобни предлози.
Хайде, да не е задължително компютър, но ако си изкарваш хляба с някакъв предмет е нормално(според мен) той да ти е много важен и една от първите ти мисли да е как да го спасиш. Вярно, хората и животните са с предимство. :) И документите :)
Всъщност,много зависи от начина на живот в момента.
Като се замисля,за първата ми година в Германия,през която бях сама и PC-то ми беше връзката с "познатия" ми свят.Може би щях също да го грабна,бягайки.
След това си взех котка и със сигурност бих се сетила първо за нея.
В момента ще хукна през глава с децата.
Дано не се налага да проверяваме,за кого или какво ще се сетим първо!