Inner

Не защото е 13-ти :) Има нещо друго във въздуха, което ме връща към оня ден, в който ние с Маги си купихме кутия "Пияни вишни" и билети за кино... Спомням си, как седяхме на първия ред на балкона на "Влайкова", унищожавахме бонбоните и се смеехме до припадък... Не на филма, боже, гледахме към екрана само за да демонстрираме изобретателност - кой ще успее да вмъкне повече производни на "фортификация" към поредната сцена. Детска радост.

А после, вечерта токът спря. И на вратата се почука. Госпожа Гочева реши, че аз успешно бих изиграла ролята на иконома и ме прати да отворя. В пламъка на свещта се метна един перчем, из-зад който мъжът гледаше не по-малко стреснато от мен. "Кой е?" - страдалческият глас на госпожата ни извади от вцепенението. "Аз съм" - изкашля се мъжът. "Ah! Eine Ueberraschung!!" - госпожа Гочева, забравила болежките си,  подскочи като девойче и ме избута от вратата...

После кухнята се напълни с книги за Brecht, които не смеех да докосна - само гледах гърбовете им с благоговение.

А когато сред тях се мяркаше и розовият копринен халат на Uschi, съвсем загубих ума и дума...

Оттогава си знам, че действителността си е една илюзия. Не по-реална от приказките... или киното... или... всъщност, все едно.