Защото

Така да те докосна.
Недокоснат.
Ръцете си протягам -
бели гарвани.
Разсипана мъглата по нозете
в светлосенки...
Шепот.
Усещам стъпките ти
до сърцето си -
розова пепел по миглите на облака,
плъзва език небето
върху ушенцето на дъгата,
лепнат от сладост пръстите на вятъра –
любовник неверен.
Захарни пръчици – сълзите на утрото,
светлосенки и розова пепел,
докосване
на бели гарвани....
Защото ми се случваш.