Защо работата ми все остава непризната?
Понеже ш’ ставам интуитивна почнах опитите с Аз, Мен и Себе си и по този повод правя моето първо упражнение по автоматично писане. Целта е да се свържа с детето в мен и да заговори мъдрото ми АЗ.
Сядайте и се дръжте здраво! Ще ви заливам с мъдрост....
****Това трябва да е въпрос магнит и да предизвика писателските ми невъзможности. Защо ли работата ми остава непризната? То отговорът е прост, толкова е прост, че направо е тъп. Ми защото аз не работя. Знаете ли, че след завръщането ми от емиграция не работя? Сигурно сте се досетили по непрекъснатото ми висене на линия. Не работя. Или може и по малко да поработвам примерно върху себе си, като прочета нещо или напиша нещо, или като седна да мисля как да ви скъсам нервите, или как да ви предизвикам четивните желания, но общо взето не работя. А, ако случайно започна да работя дали ще ми признават работата или ще си остана все така дълбоко непризната работничка, както си останах дълбоко неосъществена „историчка”, „писателка”, „поетеса”, все интересни думи и всичките в кавички. А като си помисля, че не съм направила пък нищо особено или съществено, за да съм призната направо ми е учудващо странно на мисловния процес. Бе, аз защо останах така световно непризната, като можех да взема Нобелова награда за литература, философия и мир едновременно? Но то пък и да почна да пиша нещо дълбокомислено, кой ли ще го прочете?! Някак си е добре, когато човек не е безумно, дори фанатично амбициозен, така има по-малко очаквания от себе си и живота си, а и от мен никога не са имали кой знае какви очаквания, така че май не съм разочаровала много хора, но все пак може да попитам майка ми дали е очаквала да се превърна в много призната, а пък аз си останах така много непризната. Лелеееееееее, какви глупости пиша?! Направо сама да си се възхитя на непризнателността и не успешността, а някога си повтарях: Аман, от не успели хора! Човек сигурно не трябва да си поставя твърде високи граници, ако не желае да попадне в отбора на трайно не успелите или вечно непризнатите. Така някак логично ми идва и дълбоко отвътре въпросът към Мен: Бе, аз малодушна ли съм или що така? Ми не съм успяла да съм каквото съм мечтала, но пък и мечтите ми свършиха някак със започване на емигрантството. Оттогава редя химери, не като мечти, а като триглави чудовища. И не знам къде по пътищата си изгубих душата, но вече не мечтая за признания, нито за обратни пътища, не мечтая за онези неща, за които може би мечтаете вие, може би изобщо не мечтая, но някак си харесвам живота, които живея, защото осъществих повечето от смислените си мечти, а тези, които не смятах за смислени просто ги загърбих и ги превърнах в минало, потопено в толкова огромни купчини прах, че не ми се иска да ги изваждам от най-долния рафт на душата си.
Преди време някои ме попита за какво мечтая и аз го залъгах с нещо, което вече не помня. Сега не мечтая, старая се да превръщам мечтите си в реалности и ако до края на живота си успея да го постигна ще съм успял човек, ако ли не - ще съм примирил се човек, но за сега наистина не ми пука дали съм призната с или чрез работа. Тя не е най-важното нещо за живота ми, бих казала тя е средство за преживяване, но не и мерилото за успехите и неуспехите ми. Не знам кога започнах да мисля така? Може би когато започнах да работя, за пари, а не за мечти. Как опорочават всичко парите, дори работата престава да е важна?!
Виж сега, не крада мисли, развивам се интуитивно...:)
Откакто ме подгони емиграцията ходя и на такива места, за които не съм се сещала да мечтая, а за онези, за които съм мечтала още не мога да си ги позволя.
А, да имам и по- скромни мечти- къща до река сред гора. Хората,които обичам са спокойни и щастливи, а аз пиша книгата, която все отлагам....
Всъщност това е правилният израз: "Подгони ме емиграцията"
Къщата, в която аз живея е в подноживто на гора и много близо до река, но НЕ е точно от типа бяла спретната къщурка, като тази, която много харесвам
А книга не съм мечтала да пиша, защото никога не съм залагала на писателски способности. Когато бях дете и прописах стихотворения, майка ми мечтаеше за такива неща. Сега, когато го има нета се радва на всяка моя публикация, като малко дете на нова играчка, а на мен ми е страно това поведение, защото аз пиша единствено и само за удоволствие, дори мисля, че писането ми дава някакъв душевен покой. Най-много обичам да споделям със себе си, като пиша.
Най трудното- да постигнеш мечтите си !
Майка Тереза
За да не се заблуждавате, къщата е наследствена от баба и дядо, намира се в подножието на гора с 20 декара земя и до нея има дере, което тече като река само след дъжд. Аз съм израстнала там и затова е моя сантимент към къщи в подножието на гора и близо до вода. Намира се на 3 км от малък град... Не съм мислила да пиша точно там роман, но какви ябълки и череши берем там, бедна ви е фантазията.
П.П. в емиграция работя в кухнята на пицария или в таверна за рибни ястия. Юни и юли съм в пицарията, а през август и септември на таверната, защото пицарията е малко в края на курорта и като намалеят клиентите се прмествам в центъра. Двете заведения са на един човек.
Какво значи успял човек?
Е, ами ти даваш и отговора, който е валиден за теб: това не е успешна кариера, а други неща в личен план, които на теб ти дават усещане за успех.
Ако питаш мен - за мен успелият човек е този, който има близки хора. Може да е странен критерий за успех, обаче какво друго ти дава топлина и усещането, че животът има слисъл и е интересен? Това е моят си отговор.
Обаче ти продължаваш да се питаш - значи държиш някоя карта в ръкава си; имаш си някаква идея, нещо, което не е триглаво чудовище, а е смислено и красиво - по твоя критерий за смисъл.
Желая ти успех!
Свърши сеансът по психоанализа - дай пет лева. ;)
Явно мечтата за дървена къщица на брега на вода и близо до гора е универсална :). Никога не съм мечтала да издам книга - не съм достатъчно добра, за да си струва труда да се прочете. Май и аз като Коприва мечтая за спокойствие. Мечтая и да мога да си позволя да работя професията си. Не за професионално развитие - просто за да помагам на хората, които искат да им се помогне. А за сега чета слаби журналистически материали и нося чай на шефа - но пък няма опасност да останем гладни. Не знам кое е по- важно. Темата е много тъжна, вкарва ме в много кофти размисли.
А за успешност-напълно съгласна!!! Каквито и успехи да постигнеш, няма ли с кого да ги споделиш, оставаш сам в "своята"стая и да крещиш с пълен глас: Успяяяях!-няма кой да те чуе и да ти каже:Наздраве за успеха!...Успехът не може да замести живото присъствие в самият успех, който не е самоцелен-за мен.
Колкото до кариера-изобщо не ми е мечта.Искам да си работя, онова което харесвам, но то да е достатъчно доходоносно, за да ми осигури финансова сигурност, без напрежение за елементарни, напълно немислими за нормалния свят разходи.
Обяснявах на една германка преди време, че в БГ хората се притесняват как ще си платят тока,водата,храната. Гледайки ме неразбиращо тя ме попита: "А как си купуват дрехи?" Отговорих и, че това са второстепенни разходи, а тя изумено възкликна: "Как второстепенни. Тя модата всеки сезон се мени и човек трабва да си смени гардероба, което е около 1000Евро." Това и беше приоритет- гардероба, тъй като за другите разходи никога не е мислuла-те автоматично и ги удържат от сметката, която никога не е на нула. Става въпрос за сервитьорка.
Коприва, така ще е - някой сервитьорки се обличат за 1000 евро, други пък не успяват с тока, щото са си губили времето в учене и писане на стихове. Навремето когато почнах да пиша, майка ми ми забрани категорично да се занимавам "с глупости" - и беше права. Не сме дорасли явно до момента, в който ще можем спокойно да живеем от знанията и възможностите си.
;)
Е, Нели, ти доста пари посъбра днес.Вече знам към кого да се обърна за виртуален заем.Тока не го мисля- и да не го платя вече е топло и си падам по романтика- вино и френско сирене на свещи. Но както е тръгнало -от сутринта един не се излъга да влезе в офиса за оценка- може и за полет до Майорка да не стигнат еврата.Преди 4г. с мъжа ми толкова бяхме на нула,че събирахме едни 1000лв. за полет- 2 седмици от 5 човека.
P.S. Този финансов банkрут ни сполетя, след като връщайки се "пак завинаги" от Германия, реших да вложа парите в собствена туристическа фирма. Имах и договор с немски туроператор. За съжаление сестрата на немската собсвеничка на фирма получи алергия от храната в ресторанта в "Слънчев бряг" и постъпи в бургаска болница. Прибирайки се в Германия написа статия за немски вестник, в която описваше хигиената в болницата, която била на по- ниско ниво от хигиена на тоалетна на немска гара. Сега пак имам фирма за оценка на имоти- но банките спряха кредитите и хората по- рядко търсят оценки......Ей, кариерата ми е в кръвта!
Е, много жалко, че не ти е потръгнало с туристическата фирма. Това ми е стара идея, но за да си направи човек фирма, трябва да има не знам си колко години стаж в туризма.... а аз имам няколко месеца, като бях на 15 години и подработвах като нещатен екскурзовод.
alisbalis, въпросът е от книгата. Става въпрос за автоматично писане, пиша каквото ми хрумне.
П.П. Харесвах професията си, но получавах много малко пари и се разделих с нея без съжаления, сега предпочитам да работя за пари и да задоволявам интересите си - книги, екскурзии...
По отношение на "приятелите" направих едно голямо прочистване още преди няколко години, но тези които останаха са от най-старите...
Освен това аз не обичам да се хваля и затова не ми липсва споделянето на успехите и неуспехите, но аз си имам стара слава в моя град и каквото и да направя, винаги се разчува, така че няма нужда да споделям. Четат ми "мъдростите" и в този сайт.
Ами, защото сигурно съм амбициозна по някъв начин и не мога да живея по спокоен и предначертан начин. Може би имам нужда от предизвикателство, което в момента не виждам пред себе си и ми е скучно. Това ме кара да се замислям непрекъснато, а аз не обичам да мисля. Щом се вглеждам в себе си значи не виждам нещо пред себе си, понеже то по някакъв начин ми липсва. Като го открия ще споделя...
Освен това след 2-3 седмици ми предстой лятната емиграция. Заминавам да поработя. Сигурно и това ми се отразява и вероятно има някаква вътрешна съпротива. След зимния мързел, лятна работа не е признак на неземно щастие, имам асоциации свързани с мускулна треска...:)
П.П. Котетата са много сладки!
Надявам се да ме разбираш, щом си от семейство котки!!!!
Най-хубаво на това място е че можем да напишем всичко, което бихме си казали или спестили в реална среща-разговор, но причината, която ни обединява е невероятната среща със себеподобни независимо от времето и разстоянието, което ни разделя.
А на теб - лека и доходна (като си пожелават таксиджиите)! Успех и късмет! Ти си добър човек, а на добрите Господ помага! Амин.