Защо му е на човек да има блог?

Не можеш да си представиш колко публично е изказването в блога. Блоговете са много добре индексирани и пращат хора постоянно от търсения в Гугъл.Блоговете не са записки под възглавницата, а медия - силата на журналистиката в ръцете на хората. Не да пишат неща от рода на "Днес Марето ми взе топката в междучасието", а да пишат нещата, които ги вълнуват и да бъдат прочетени от други.В блоговете не се пишат лични неща. Пишат се неща, които засягат обществото, а не един единствен човек освен теб. Или може би само теб.

Не съм съвсем съгласна. Пишат се и лични неща. Доколкото имам наблюдения от активното си блогиране (вече близо две години) - пишат се главно лични неща. И не винаги, за да бъдат споделени... колкото и да е странно...При това не съм убедена, че е добре блоговете юридически да бъдат приравнявани към другите медии. Не може студентка да бъде изключена заради това, че е казала нещо. Разбираш за кой аспект на проблема говоря.

Да и аз не съм съгласен блоговете да бъдат причина за такива крайни мерки. Единственото, за което съм съгласен, че не трябва да се публикува е фирмена информация. Изобщо темата за фирмата в която работиш трябва да бъде табу. Не съм за табутата, но просто ако зависиш от работата трябва да се съобразяваш с това.Лични неща казваш...кое е личното? Това, че днес денят ти е преминал зле, че си споделил какво ти харесва и какво не ти харесва в живота? За мен лично нещо е да споделиш нещо свързано със здравословното ти състояние, да разкажеш нещо пикантно... Като се замисля, не знам кое от живота ми е лично до такава степен, че да се срамувам да го споделя. Освен някои неща в любовта, които дори не могат да се опишат с думи, тъй като те се изразяват в чувства.Пък и да споделиш нещо за себе си, какво толкова? Не мислиш ли, че може да направиш добро на някой? Примерно някое момиче, което се разкъсва между това да остане добричка и сърдечна и модата сред приятелките и да се снобеят? Нима ако прочете нещо интересно, това няма да я накара да се замисли, защо пък не и да се припознае в това, което си написал. Всяко нещо има добра и лоша страна. Никога не знаеш от коя страна ще те перне меча, острата или тъпата. Нито пък знаеш откъде ще се усмихне щастието.

Не мисля, че има нещо лошо в това, да си споделяш. Между другото, в момента участвам в дискусия, тръгнала от въпроса "Трябва ли младоженката да е с було, ако се омъжва не за първи път?". Смешна тема, но същността на проблема е: доколко следва да се съблюдават стереотипите, задавани от обществото. Авторът на блога изповядва твоите възгледи - че разказвайки за собствените си грешки, може да бъде полезен на друг, за да не се повтарят тия грешки. За което една млада дама го упрекна, че искал да ограничи свободата да се греши.Но това е поглед към блога от друг ъгъл. То си е сложен проблем - например, правото на анонимност, което е нож с две остриета: от една страна, правото на личен живот; от друга - отговорността за публикуване на фирмена или каквато и да е друга тайна. Или, по отношение на авторското право - какво може и какво не може да се публикува.Блогът се е изключителен феномен. И пристрастяването си е сигурно.

Да, така си е :) Това е "твоето" място в уеб. Това е мястото, на което казваш нещата, които те вълнуват. Разбира се, казваш ги и на приятелите си на живо. Но когато нямаш време, много по-удобно е да пишеш в блога и като се случи нещо интересно, твоите приятели да го разберат, а не да го обясняваш на всеки по отделно. За съжаление, така е в съвременният живот. Хората все по-малко ще имат време да се събират и да разказват на живо. Но пък един разумен човек може да комбинира нещата по правилният начин.А тази млада дама какво упреква. Който иска да се поучи от написаното, ще се поучи. Който не иска има винаги свободата да греши. Колкото пъти си иска (май някой беше казал че втората еднаква грешка вече е глупост?).Тази млада дама, дори и да се опита да се поучи от опита на другите, няма да го възприеме като свой и няма да предотврати това грешката да се случи и на нея.

Младите дами и господа имат тая особеност, да си мислят, че светът започва от тях.Ти, обаче, накара да се замисля върху това - дали блоговете те отчуждават от приятелите на живо, за да те "сближат" с хора от най-далечни места. Тия "места" могат да са и съседния блок, но на живо никога не би могъл да се срещнеш с този човек, например.Да не говорим, че понякога пристрастеността към блогирането може да пораздруса някои лични отношения, но пък и да "изгради" други. Дори четох коментар, в който авторката разказваше, че така са се запознали с мъжа си - чрез блоговете си, и са много щастливи сега всеки пред своя компютър.

Честно да ти кажа, създадох този сайт с идеята да е полезен на хората. Видях, че по света манията по това е голяма и че хората ползват такива услуги. В нашата страна обаче повечето хора знаят какво е "форум", "чат" и "айсикю", но като им кажеш "блог" първото за което се сещат е да кажат, че това сигурно ще да е нещо, което котката е домъкнала отнякъде.Та писах доста статии за това социално явление и изведнъж осъзнах колко изостанали сме ние в това отношение. "Светна" ми, че ние българите само ни дай да пишем по форуми и да се оплакваме. Но когато дойде момента да направим нещо си казваме - е, все някой ще го стори и вместо мен.Никой не заема гражданска позиция. А блоговете на Запад са място, където човек може да заеме такава и гласът му да се чуе.

А че блоговете са наистина силна медия...току-що намерих доказателство за това :)http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=390459 Хората са се интересували, намерили са постинга, в който осмивам SMS игрите и се е родила дискусия :)

И аз от доста време се чудя, защо блоговете не са популярни тук. Има доста българи, които си водят дневници по чуждите сайтове - значи имат нужда от това. Но по чуждите сайтове не е същото :) И все се ослушвах за български сайт. Днес видях линк в коментар към статия в "Дневник" и веднага доприпках :)Поздравления! Мисля, че си се справил чудесно! Трудно ми е да повярвам, че е дело на един човек!

Ами по-голямата част от сайта е моя и ми коства много безсънни нощи. Много голяма помощ ми оказа моята приятелка Janichka, а също да не забравяме и Никола Антонов, който ми помагаше в неедна инфарктна ситуация :)Както и Богомил Шопов (bogomil).Също и други хора, като micromax, taralezh - все потребители на сайта.Още нещата не са съвсем изчистени, ето например чак сега забелязах, че като напишеш bglog.net/blog/anispin не те праща към твоя, а към общия блог. След ъпгрейда не бях видял този проблем, но сега е оправен:)

Супер!Между другото, веднъж четох статия във вестник - журналистката просто беше преразказала един постинг със свои думи, за да не е плагиат :)Така е, силна медия са. Но ми се струва, че ще си остане така, ако си остане поне малко извън кръга на другите медии с техните регулации. Представяш ли си искове за обида или клевета срещу блогер? Ужас! То затова вече има и организация за защита на блогерите.

Аз работя в медия, но да ти кажа, не знам какво е цензура. Не ми се е случвало. В моя вестник имам свобода. Тук също хората имат свобода. Но не и свободия. Тоест, не може да вземеш и да напишеш някоя простотия и да си мислиш, че с тази си постъпка си скандализирал хората и си много велик. Под простотия разбирам вулгарни неща, обиди, порнография - изобщо неща, които не са приятни за хората. Но никой никого няма да спре да каже какво мисли, стига да го направи интелигентно :)

За безсънните нощи не се и съмнявам :)То е особеност на българския интернет - слабото присъствие на т.нар. хуманитарии, не знам защо не използват достатъчно възможностите му. Искам да кажа, че, вероятно, повечето потребители и тук са технически грамотни, за разлика от мен. Което за мен е много добре, разбира се - ще ползвам един добър продукт :)

Разбира се. Аз нямах предвид цензурата като такава. По някога на човек му се иска да каже, че Х е глупак. А Х ще вземе да се обиди и върви го гони :) Даже и Х да е просто съседът отгоре :) Да чукам на дърво! :)