Защо да е лесно, като може да е трудно? или що е то бюрокрация....
Днес имам свободен ден и реших да се оправя с всички изостанали задачи. Първо отидох при личния ми лекар, за да ми предпише лекарства. Трябваше да чакам близо 2 часа. И след това установих, че лекарствата, които са ми предписани, вече не се внасят. Значи пак трябваше да ходя, за да ми предпишат други.Но днес не успях. От там отидох в Данъчнотото, после в НОИ, но навсякъде трябваше да чакам на опашки, докато обслужващият персонал си пиеше кафето и не се интересуваше от опашките. Така че не можах всичко да свърша, ще трябва да си взема пак отпуска и пак да чакам, защото очевидно за държавния чиновник времето на другите не е скъпо. Все пак се опитах да погледна и от добрата страна, защото от всички опашки научавах интересна информация, говорейки си с хората на тях. Накрая нямаше нужда и вестници да чета :) Научих актуалните новини :)Но през всичкото време си мислех, че ако всички държавни чиновници работеха в частна фирма, щяха да ги издържат най-много два дена. Имат съвсем друг манталитет. Бих искала тях да ги видя да висят по такива опашки и да се налага да си взимат почивен ден, за да си свършат работата, вместо да си починат. И така вечерта, когато се прибрах, вече бях страшно изморена и изнервена. И съм сигурна, че всички честни "данъкоплатци", които също бяха висели по опашките цял ден, са се чувствали толкова изморени. Но нещата си остават същите нали? Кучето си лае, керванът си върви....
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
да си знаеш правата, да си прочел някой друг закон и да отидеш и да ги разбиеш! С нахалство към прогрес!
Бях миналата година в НОИ и съм доволна от себе си. Чаках 4 часа в тесния коридор на дългата опашка, но се бях подготвила като за изпит. С папка, закони, бележки, листчета, копия от студентската книжка и всякакви други копия. Нямаше просто за какво да ме върнат. Опитаха се да ми поискат служебна бележка, но аз отворих отпечатаните закони и им показах какво пише там, отбелязано със зелен маркер. Служителят само се усмихна и ми "опрости" около 300 лв., които университетът не беше внесъл през годините :)
Платих си данъците, когато подавах декларацията. Те имат да ми връщат 33 лв. Заради тях си открих банкова сметка и приложих Искане за връщане на надвнесена сума... викаха ме три пъти! Е, още си чакам "голямата" сума... Толкова ли е трудно? Ние им внасяме в срок и в брой, а те се мотаят с месеци...
Писнало ми е, но не съм вдигнала ръце. Няма да се откажа.
Трябва да им покажеш, че си знаеш "урока", да досаждаш, да питаш, да ги тормозиш по телефон и ел. поща... да вървиш и да ги мачкаш. После настроението бавно се подобрява и си доволен и щастлив, че си "финиширал бягането с препятствия" :) УСПЕХ!
Евалата, Еми!!! За това, че си била така добре подготвена и си си знаела правата. За съжаление явно това е единствения начин - да научим всичките си права и да ходим да им ги треснем дебелите книги. Ама така ли трябва да става? Е това ме е яд. За да си спестим време и нерви трябва едва ли не да знаем всичко, за да не ни излъжат и върнат...... Тъжно е.
Защото времето ни е скъпо и не всеки може и има нервите да изчете всичко, за да може да е сигурен, че няма да му губят времето....