Защо да ви се молим?!

Най-близкият аналог, за който мога да се сетя е Application form, който обаче няма чак толкова силен момент на "молене за нещо", нали? Иначе, документите, които попълваме тук по всякакви поводи се наричат с най-общото название "еди-каква-си paper/form to fill in"...

За мен не толкова названието "Молба" е унизително, тъй като то спада в групата на отдавна десемантизираните (т.е. обезсмислилите се) понятия. За мен подаването на тази молба и отношението на служителите, които ни обслужват е унизителното.

Не знам дали това би ви подобрило настроението, но между насмешливите термини "българска работа" и "американска работа" няма особени разлики в дълбокия смисъл... Просто американските служители като цяло, като практика на поведение, са усмихнати и нарочно любезни....Прекалено любезни дори, но в границите на фирмената политика. Но иначе, като личностно човешко отношение или личен човешки ангажимент към клиента е същото безразличие. Никога няма да ти позвънят обратно, без значение колко съобщения си им наоставял. Така е при държавните учреждения, банковите институции, кредитните бюра, фирмите свързани с издаването на документи, и прочие...

Това, разбира се, не се отнася за частния сектор или магазините, където фесът се клати от интереса и всеки клиент е съществен. Но на общинско, държавно и каквото там друго ниво си представите, тук също са нагли, само че усмихнати. Не мислите ли, че това е дори още по-отвратително?

Представете си намусената безчувствена леля от последната институция, в която сте ходили. Хайде, сега, си я предствете същата патка, но усмихната и ви нарича "госпожо, гопожице или господине" през 10 секунди... И държи да я наричате "Радка", да речем. Свойски, щото тя ще ви помага да си свършите работата. Блее и гледа през вас, но ви се усмихва и е любезна. И хич не й пука за вас, но се усмихва. И ви лъже, че е прегледала документите ви и да дойдете след 3 дни пак, когато всичко ще ви е готово. И се усмихва. И пак гледа през вас, госпожице....

Няма ли да ви се поиска да я отстреляте на секундата. Защото знаете, че като дойдете след 3 дни, вариантите са:

    1. Отново се запознавате любезно с Радка и заемате начално положение, като във сутрешната физ-зарядка едно време: "разкрачен стоеж, ръцете леко встрани", и приказката почва отначало, до след 3 дни отново...

    2. Радка е вече или повишена или уволнена, но в който и да е случай, започвате от начален стоеж - с Надка, която след 3-4 дни също ще е или повишена или уволнена, или ще замине да гледа майка си в Аризона, която е била блъсната от метеор..

И пак е въпрос на нерви. И на много срещи от по "след 3 дни"... И ако на БГ Радката все пак може да й кажете на 30-тата среща какво мислите или да намерите начин все някак да се докопате до горното стъпало, т.е. някой шеф, покрай познати, тук не може. Ще си се усмихвате докато някой ви пожали, да речем Катка....

Същото си е май навсякъде, само дето Радка е Ребека, родом от Минесота, Надка е Нейдин, родом от Квебек, и искаш да им теглиш една сочна хубава българска цветиста, но им се усмихваш.

За да бъда точна - да, случва се далеч по-рядко отколкото в БГ, но факт е, че се случва.

Вероятно онези, които са се докосвали до иностранната бюрокрация, да речем дори в посолствата из София в просене на визи, са изпитвали желанието да размажат нечия усмихната любезна нагла физиономия. Друго си е намусена леля, кисела и гадна, поне според мен си е някак "в реда на нещата".....