Запей... ако можеш...

Запей, Сърце, ако можеш -
с разкъсани  струни, запей!
Ако  това не щеш да сториш,
по-добре, навеки занемей.
Запей, за любовта красива.
За несбъднатите ми мечти.
За ужасната  тъга, тъй сива,
на обречените глухи дни.

Запей,  Душа, ако можеш -
със стиснатия от болка глас.
За полети неизбродни молиш
в горчивия си  пречупен час.
За вяра и неверие, за сила и страх.
За думи ,бездумие, за мигове зли.
За страдание, че любовта е грях.
За трепети нежни в тъжни очи.

Запей, Луна, сестрице сияйна -
за полети в твоето звездно небе.
За танци бурни в нощи омайни.
За думи прошепнати  от  сърце.
Запей , сестрице, пак сме двете,
преплели ръцете  с лунни лъчи.
Аз пак ще дам на тебе обета -
в дар да  даря кристални сълзи.

Запей, Ветре, луд и лекокрили -
яростна песен с барабанен звук.
Нека кръвта заври, закипи ми.
Ела и отнеси ме далече от тук!
Запей, Животе, мой, омачкан -
да излезне буцата лед от теб.
Хубав миг дали ще дочакам...
По-добре млъкни! Бъди проклет!