Законът за етажната собственост мина :(
Аз лично съм доста разстроена от този закон, защото ми се вижда изключително дискриминационен спрямо хората с домашните любимци. Не съм чела точно каква олигофрения за измислили, но за мен е немислимо да обикалям да събирам разрешения, за да си гледам кучето. В крайна сметка, аз с нищо не нарушавам спокойствието, на който и да е с него, защото той е изключително възпитан и тих. Затова обаче пък има хора във входа, с които не се понасяме. И какво ще стане-ако те си нямат работа ще почнат проблемите. И това е.
За мен и двете са напълно безмислени-спокойствието е нещо много относително. Съседката отдолу ми нарушава съня от 2 месеца с тъпия си ремонт. И какво, няма ли право тя да си прави ремонт? Или аз трябва да си поменя навиците на сън, за да може тя да си го прави. Абсолютна глупост.
И какво значи съседите да мога да изгонят човек от собствеността му ако им пречи. Кой ще прецени дали човекът наистина пречи или те просто го мразят за спорта. И ако успеят да го изгонят, някой сеща ли се какво сериозно финансово начинание е това? Защото за разлика от в другите страни, където повечето хора живеят под наем и преместването е въпрос само на местене на мебели, тук хората притежават жилищата си. И едно такова местене, ще значи огромни разходи!
Отвратена съм от поредното популистко решение. Популистко, защото съм сигурна, че повечето хора ще го одобрят, просто защото не ги засяга. Или защото в закона има и добри неща. Но това не го прави добър като цяло.
BgLOG.net
· 03.12.2005
· beti
Засяга ме, имам домашен любимец, имам намерение да имам и още.
Обаче одобрявам.
И не ми сравнявай бебе с куче, което ми скача и ми показва зъби. И ми лае. Щото имам такава травма от кучето на съседа, бях 12 годишна, а то по-огромно от мен. От тогава имам страх от кучета. Щото моето бебе може и да плаче, ама няма да те ухапе.
Колко такива си виждал? С каишка беше, между другото, Николай го дръпна преди да ми скочи. А после го занесе на вилата си, заради мен. Някаква огромна овчарка беше, може би кавказка.
Не казвам, че не бих подписала на съсед, който иска куче/котка - бих, но много от българските стопани не спазват въпросните правила - намордник, каишка, чистене след кучето...Притежанието на домашен любимец е голяма отговорност.
И да, ще го сравнявам с бебе, щото дали нещо ми реве или ми джафка (или ще ми кърти), на мен ми е абсолютно все едно. Имам нетърпимост към силни неприятни звуци и дори по-зле, ако плаче бебе, ще ми стане дори по-гадно, защото ще ми предизвика естествено безпокойство дали всичко е наред с него.
Нямам нищо против бебетата(очевидно), въпросът е в моето спокойствие според закона. Няма да бъда по-спокойна в дома си ако слушам бебешки плач, отколкото ако слушам кучешки лай. И двете ще ме изнервят. А законът дава изключително силно оръжие в ръцете на хората, които мразят кучета. (и такива има, ама мнооого!)
Колкото до случката с това куче, доколкото разбирам това куче не те е ухапало. Което е основното. Това че имаш страх в следствие на нея е вече проблем на родителите ти, които не са взели мерки след стреса. По никакъв начин не извинявам кучето или собственика (или пък обвинявам родителите ти), но дори и да имаше намордник, ако те беше бутнало на земята и лаело през намордника едва ли щеше да се уплашиш по-малко. Не искам да звуча груба или да омаловажавам стресът ти, не ми се сърди. Но се случват всякакви гадни случки-дали ще те изплаши животно или човек, това не е обект на законите, а на психолозите. Примерно, 3 годишно дете в парка вижда куче тичащо към него и се стряска. Ми то кучето може просто да е тичало в негова посока към някое друго куче, кой е виновен в случая?
За мен, кучетата трябва да са с намордник само ако са проявявали агресия или ако са от опасна порода. Защото би било малко смешно да водиш с намордник голдън ретивър или лабрадор или някой пудел. И не е особено справедливо спрямо животните. Ако са заплаха-да. Но иначе съм против.
Но отново, идеята на закона не е да пази хората от кучетата, а общата етажна собственост. И това какво имаш и какво нямаш право да правиш в собстеността си. И фактът, на който вие не обърнахте внимание, че съседите ти имат право да те изгонят от собствения ти дом, ако не ги кефи как ги гледаш. Това е много силно оръжие.
Щото ние сме си имали проблем с тая отдолу, че като ходим тропаме(?!). Което е абсурдно, но да не ставам твърде подробна.
Просто има всякакви психопати по блоковете и този закон в момента им дава право да те изнудват за щяло и не щяло. И ако си просто наемател, става доста нетърпимо.
Ясно, ясно.
Аз искам дете. Ти имаш куче. Никога няма да се разберем.
Ео-недей така, аз също искам дете (ца), не става въпрос да ги противопоставяме, те са си различни неща. Детето си е дете, кучето- куче. А спокойствието на съседите е трето нещо.
Това което аз искам да кажа е, че съседите трябва да се уважават и да не си нарушават покоя повече от наистина необходимото. Което ще рече-ако детето обича да си плаче, ми ще плаче, какво да го правиш. Но същото важи и за кучето. Примерно малките кученца като ги оставиш сами плачат. След време обаче свикват и спират да скимтят и започват доволно да ти унищожават мебелите (но тихо). Това значи ли че съседите трябва да те изхвърлят от апартамента ти вместо просто да изтърпят седмицата (или 2) необходима за адаптация на животинчето?
Законът просто не стимулира толерантност и търпение. Той казва ако кучето тормози по някакъв начин съседите да се изхвърли. Или и ти с него. Е, честно ли е това?
Отново, примерът с детето е кофти, но изяснява много добре идеята. И в двата случая, ти нарушаваш спокойствието на съседите. Единият случай не е споменат в закона, другия е изрично подчертан. И какво, възрастната жена, която си е взела куче, за да не и е самотно, трябва да го изхвърли и да си осинови дете ли? Ми това звучи абсурдно. Кучето не е дете, но е приятел, и си има лична стойност. Защо поставят хората с кучета в такава гадна ситуация, да бъдат изнудвани от съседите си?Ако някой има нужда от животно, да си вземе канарче.
За кучетата също не е много добре да живеят в апартамент.
А на когото не му харесва, да иде да живее в къща (така ми казват на мен, когато протестирам, че внучето на съседката тропа на главите ни в 11 вечерта).
PS
Обожавам кучета. И не се безпокой - това, че законът е минал, не значи, че изобщо някой някога ще се съобрази с него.
А за съседите, аз пък искам да ги изгоня всичките, през седмица ни искат пари за някакви тъпи поправки. Никой не пита имаме ли :(
Шегата на страна-въпросът не беше как ще се прилага закона, а това че сега не мога да се скарам с някой съсед, щото ще ме е страх да не реши, че много му пречи кучето. И това ми нарушава правото да си защитавам интересите.
Но мисля, че не ме разбра, става въпрос, че сега, ако някой ме издразни, вместо директно да отида и да си кажа какво ме тормози, аз ще се замисля. Въпреки че моето спокойствие не струва по-малко от тяхното. И така те винаги ще имат предимство пред мен. Което просто не е честно. Но за съжаление, животът в блок е нечестен от всякъде. Кой знае защо най-търпеливите са винаги най-онеправдани.
Пък и противно на емоционалната ми същност, съм търпелива в това отношение. Няма кой знае какъв смисъл в междусъседските войни, освен за да се забавляват току-що пенсионираните.
Но всъщност и аз не знам в какъв вид са го приели тоя закон, защото миналия ден са се карали депутатите за този закон.
П.С. Сещам се за един блог в блогър, на който имаше следния надпис "този блог се отличава с това, че е спиран 2 пъти от блогър". Та и аз трябва да си сложа подпис "отличавам се с това, че съседка е подавала жалби срещу мен, че си правя оргии". Невероятно е до какво може да доведе животът в панелка.
Дали наистина така ще действа законът, ще видим тепърва. Дано ми е грешна информацията....
на Република България
г – жа Цецка Цачева
Тук
С И Г Н А Л
от Мален Стоянов Динев – София 1113, общ. „Изгрев”,
ул. „Антон Чехов” № 40, вх. „В”, ет. 4, ап. 11, тел. 0888 938 379,
malen_dinev@abv.bg
Уважаема Госпожо Председател,
Обръщам се към Вас по повод на продължаващо вече повече от две години издевателство, от което съм потърпевш. Броени месеци преди да бъде изхвърлен на политическото бунище на историята престъпният режим на Сергей Станишев успя да прокара коварния си замисъл, целящ заграбването на чужди имоти под прикритието на гласувания на общи събрания в жилищните входове. Верни на дивашкия си грабителски нрав, тези престъпници заложиха на партийно-милиционерските мнозинства и страха на съкооператорите от бившите ченгета. Сградата, в която живея, е бивша собственост на Военното министерство, построена е през 1967 г, като впоследствие жилищата са закупени от наемателите. Партерният етаж се състои от помещения на магазини и заведения, които също бяха продадени в последните години. Жилищният блок има формата на буквата „Г”, като по-дългата част се състои от 3 входа и е висока 5 етажа, а по-късата част се състои от 2 входа и е висока 3 етажа.Двете крила са залепени едно за друго под прав ъгъл, като всяко от тези крила е отделна самостоятелна сграда. Всяка със своя отделна В и К, парна и ел. инсталация, водят се и на различен адрес – високата част е на „Антон Чехов” № 40, а по-ниската част на ул. „Тарас Шевченко” № 13. През всичките години от построяването на сградата помещенията са били използвани само като магазини. В последните години обаче от Военното министерство тези помещения бяха продадени на приближени хора, от магазини тези помещения бяха превърнати в заведения, без да отговарят на необходимите условия и изисквания. Комунални фирми започнаха прикриване на консумацията на вода и топлинна енергия в тези помещения, като прехвърлят задълженията върху живущите в сградата. Като бивш отговорник на входа многократно съм подавал жалби по такива поводи, включително и до зам.- кмета г-жа Ирина Савина. Едно от заведенията се състои от помещения в двете сгради, свързани в едно цяло, като по-голямата част от неговата площ е в сградата на „А. Чехов”. За да се подсигури вентилацията на тютюневия дим и отвеждане на пушека от печките в кухнята се предприема изграждането на метален въздуховод от партерния етаж до покрива на сградата. Приетият миналата година Закон за етажната собственост бе замислен точно като такова узаконяване на подобни безобразия. Въпросното помещение, което над 40 години бе магазин за хранителни стоки, се регистрира като букмейкърски клуб, негов собственик беше г-н Олег Атанасов /държи заведения „Яфата” в София/, впоследствие го продаде. На практика обаче то функционира като ресторант в класически вид. На странична празна стена на сградата на „Тарас Шевченко” бе започнато изграждането на въздуховод, който достигна до 3 етаж. Под претекст, тази тръба да не се вижда от прозореца му, живущият на първия етаж в моя вход – Грозю Грозев, бивш адютант на военния министър Добри Джуров, а по-късно генерал-майор от системата на МВР, председател на Съюза на запасните сержанти и офицери, Веселин Марков, син на бившия заместник на военното контраразузнаване ген. Ангел Марков, и неговият вуйчо Господин Петров, бивш полковник, съкооператори от входа, отидоха в кабинета на районния кмет в община „Изгрев” и договориха този комин да бъде разкачен и преместен на обратната страна на сградата. Така тази тръба се озова закачена за прозорците на жилищата, включително спални и холове на по-ниското крило, въпреки несъгласието ми и несъгласието на живеещата над мен
г-жа Красимира Златанова. На практика районният кмет Панайот Бончев узаконява това безобразие, криейки се зад собственика на заведението и бившите военнопартийни кадри в сградата. Не е трудно да се предположи откъде идва неговата заинтересованост. За узаконяването на това безобразие лицето Грозю Грозев тръгна със списък да изнудва по вратите, за да се подпише съгласие за прокарването на този въздуховод по новото трасе. Тази тръба се подава пред прозорците и е само на сантиметри от леглата на хората пред отворените прозорци. Грубо бе нарушена Наредбата за противопожарна безопасност и отстоянието на такава тръба от запалими обекти. Многократно подавах жалби срещу това беззаконие. След години на протакане впоследствие тази тръба бе навита с вата и привързана с ламарини. Желая да поясня, че с разрешение на Грозю Грозев на 07.04.2008 г. с флекс бяха прерязани катинарите на таванската капандура, за да излязат майстори на покрива и провесени на въжета да започнат незаконното прикачване на тръбата. Нещо повече, започнах да бъда заплашван, че поради несъгласието да бъде осакатен видът на жилището ми, ще се събират подписи за да бъда изведен принудително от сградата.
Госпожо Председател, тази престъпна партийно-милиционерска мафия е същата шайка долнопробни престъпници, които 50 години тормозеха хората, арестуваха за дълги коси, бради или къси поли. Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили тези престъпници за 20 години. На тях им се размина румънският сценарий и сега минаха в настъпление. Като жертва на тези престъпници апелирам към Вас да бъде внесен за разглеждане и анулиране от Парламента на този милиционерски пасквил, както бъде потърсена отговорност от неговите автори. Промяната на Архитектурния план на сграда да става само със 100 % съгласие на собствениците.
02.08.2010 г Мален Динев