Законите са само за обикновените хора!

Защо мисля така ли? Застрояването на Странджа продължава. А има закони, които забраняват това. Ето една малка част от тях.

Закон за горите

Как се извършва правната защита на горите в България? Националния нормативен акт е Законът за горите (обн., ДВ, бр. 125 от декември 1997 г., изм. и доп. бр. 79 от 1998 г., доп. бр. 133 от 1998г.)

С този закон се уреждат отношенията, свързвани със собствеността и стопанистването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България. Целта на закона е съхраняването на българските гори като национално богатство – основен средообразуващ фактор, чрез възпроизводството и устойчивото им развитие и многоцелевото ползване в интерес на собствениците и обществото. Гора по смисъла на този закон е земя, заета от горскодървесна растителност с площ над 1 декар.

Собственици или ползватели на гори, които с действието или бездействието си са довели до увреждане на горите или до ерозиране на почвите, са длъжни да ги реколтивират и залесят за своя сметка.

Собствениците на гори се задължават да провеждат отгледна и възобновителна, а за поддържане на здравословното състояние на горите - и санитарна сеч.

Опазването на горите и земите от горския фонд включва защита, охрана и контрол. Органите на държавната и местната власт, организациите и лицата се задължават да оказват съдействие на служителите по горите при изпълнението на служебните им задължения по опзване на горите и земите от горския фонд.

Охраната на горите и земите от горския фонд обхваща съобразените със Закона действия на служителите по горите за предотвратяване на всички нарушения, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите. Охраната обхваща и действията по опазването на горите от пожари, незаконно строителство и сеч.

Правна защита на растенията и животните

Основен международен документ е конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (ратифицирана от ВНС, ДВ, бр. 13, в сила в Р. България от 01.05.1991 г., изд. от МОСВ, обн. ДВ., бр. 23 от 1995 г.)

Целите на тази конвенция са запазването на дивата флора и фауна, техните местообитания и по – специялно на тези видове и местообитания, чието запазване изисква сътрудничеството на няколко държави, както и подпомагането на това сътрудничество. Специално внимание се отделя на застрашените и уязвимите видове, включително и застрашените мигриращи видове. Предвидени са мерки за поддържане или адаптиране на популацията на дивата флора и фауна на такова ниво, което отговаря по-специално на екологичните, научните културните изисквания, като се отчитат и икономическите изисквания, условията за отдих както и нуждите на подвидовете, разновидностите или формите изложени на риск. Особено голямо внимание се обръща на ендемичните видове.

В приложения № I – IV са посочени неколкостотин строго защитени представители на дивата флора и фауна, подлежащи на строга защита, забранените средства за убиване, лов и други форми на използване.

Европейската общност проявява активност във всички области на опазване на околната среда, в това число и опазване на природата. Едни от най – важните рамкови директиви са Директива за защита на дивите птици (99/409) и по-мащабната Директива за естествената среда, която осигурява защита на флората и фауната (92/43, ОJ L 206/7 oт 22.07.1992). Последната идентифицира важните видове на територията на ЕС и ареалите, които те обитават.

Закон за защитените територии (обн. ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние – специална форма на опазване на природата.

Според член 5., категориите защитени територии са:

1. Резерват;

2. Национален парк;

3. Природна забележителност;

4. Поддържан резерват;

5. Природен парк;

6. Защитена местност.

В защитените територии се вкючват гори, земи и водни площи, имащи пряко отношение към опазване на животните.

Предназначение и режим на опазване и ползване на защитените територии

Резервати

За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.

Резерватите се управляват с цел:

1. Запазване на естествения им характер;

2. Научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;

3. Опазване на генетичните ресурси;

4. Запазване на естествените местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;

5. Развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1. Тяхната охрана;

2. Посещения с научна цел;

3. Преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образувателна цел;

4. Събиране на материали с научна цел, при количества изключващи нарушения в екосистемите.

Национални паркове

За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.

Националните паркове се управляват с цел:

1. Поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;

2. Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;

3. Предоставяне на възможности за развитие на научни и образователни дейности;

4. Създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности...

Природни забележителности

За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, пясъчни дюни и др.

В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние.

Защитени от закона са: Поддържани резервати, природни паркове и защитени местности.

Какво общо има това със Странджа?

Защитени територии:

Общата площ на защитените територии в Странджа планина е 5395.6 хектара, което включва около 5% от цялата територия. Защитените територии включват природни резервати, защитени региони, национални паметници и исторически обекти.
Достъпът на туристите до защитените територии е разрешен, но посетителите трябва да спазват определени правила. Такива територии са:

· Велека, в регионите на селата Бръшлян, Звездец и Стоилово – интересна флора, фауна и скални образувания;

· Парория, в регионите на селата Заберново и Калово – посетителите могат да разгледат най-старото и най-дебелото странджанско дърво. Историците приемат, че в тази област се е намирала мистичната православна школа на Григори Синайт;

· Река Марина – посетителите могат да наблюдават почти цялото разнообразие от вечнозелени храсти, които растат в Странджа планина;

· Руденово – разположена в сърцето на гора от източен бук, в тази област се намира най-голямата формация от странджанска боровинка;

· Докузак, в областта на Малко Търново – там расте най-значителната формация на застрашения кримски чай;

· Устието на река Велека – в региона на Ахтопол, Бродилово и Синеморец – защитени са специфичната крайбрежна растителност, както и морския шелф;

· Силистар – в района на Резово. Защитени са скалите, пясъчните ивици и разнообразната растителност;

· Босна, Кривизиново, Калката и Мориан са обявени за защитени територии с цел да запазят гнездата на редки и застрашени видове птици.

Защитени природни обекти:
· Защитени са отделни формации от растения и храсти, вековни дървета (като дъбът близо до село Звездец, за който се смята, че е на възраст над 1000 години), най-дебелото дърво в Странджа в областта Заберново (обиколката на дънера му достига 5.50 м);

· Защитена историческа местност е местността Петрова нива (площ 250 ха).

· Пещерите и изворите на река Младежка;

· Пещерата "Еленина дупка";

· Братановата пещера;

· Пещерата "Махарата";

· Скалата (по пътя от Малко Търново към Граматиково);
Природни резервати:
· Силкосия – площ 396.5 ха, разположен в близост до село Кости. Това е първият резерват в България, основан през 1933 год. В резервата има над 260 вида растения;

· Узунбуджак – площ 2481.5 ха, разположен в близост до село Сливарово. Това е най-големият и най-представителният биосферен резерват в България. В него се намират най-обширните и най-стари странджански букови и буково-дъбови гори;

· Витаново – площ 607.8 ха, сравнително висока надморска височина (650 м). Има висока стойност в опазването на околната среда. Обитава се от 462 вида висши растения, включително 26 терциерни реликти и 9 балкански ендемита. В него са концентрирани и повечето от най-интересните странджански пещери;

· Средока – площ 607.8 ха, разположен в землището на Малко Търново и Стоилово;

· Тисовица – 749.3 ха – площ 749.3 ха, в землището на село Българи. Това е най-новият резерват в Странджа (обявен за такъв през 1990 год.) с цел да се опазят буковите гори, както и формацията от горун и вечнозелени храсти.
Всичко това е защитено не само според законите на Република България, но и според законите от ЕО.
Минало:
Вестник "Сега"
"Време разделно за Витоша
1998-03-30 15:01:12+03
Лъчезар Тошев е депутат от СДС трети мандат. 34-годишният биолог е шеф на комисията по околната среда в парламента и водач на депутатската ни делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Член на ръководството на синята "Екогласност" . Ерген.
Александър Каракачанов е лидер на Зелената партия и съпредседател на парламентарната група на Обединението за национално спасение. Един основателите на СДС след 10 ноември 1989 г. Бивш велик депутат, бивш кмет на София. Философ по образование. Женен.
- Г-н Каракачанов, наистина ли се връщате пред "Кристал" , за да събирате подписи в защита на Витоша?
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Ами, явно ще трябва да се върнем към онези времена, когато обществеността имаше желание да прояви гражданско съзнание. Сега ще се опитаме да го върнем по един конкретен повод, защото има опасност Витоша да бъде унищожена.
- Г-н Тошев, законът за защитените територии, срещу който се обявиха ОНС и Евролевицата, беше одобрен от екокомисията, на която вие сте шеф...
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, законът мина през комисията по околната среда. Критиките са главно по приложението към закона кои да са защитените територии. Витоша, която в момента е народен парк, остава защитена територия. Г-н Каракачанов иска тя да стане национален парк, а правителството предлага да бъде природен парк със строг режим и много строг режим за двата резервата Торфен и Бистришко Бранище. Витоша обаче е една силно урбанизирана територия. Там има над 570 сгради - хотели, ресторанти, пътища, ски-писти и затова не отговаря на критериите за национален парк, посочени в закона.
КАРАКАЧАНОВ: Смисълът е друг - досега строителството на Витоша беше ограничено. Ако го е имало, било е само за държавни обекти. Практически Витоша е била досега национален парк. Там нямаше разрешения за частно строителство. Но сега законът ще позволи частното строителство и реституирането на имоти. Това е и основната му цел - да навлязат вътре частни интереси. Оттам нататък дали ще го наречем национален парк или природен парк, няма никакво значение. Важното е в момента да не се позволи реституирането на частни имоти на Витоша и да не се разреши допълнително ново строителство. Което ще се случи неизбежно след приемането на закона. И ще стане в интерес на една малка група хора, не знам дали са 100, 1000 или 2000. Екоминистерството не иска да каже сега колко е реалната реституция, която се очаква на Витоша. Цифрата, която се чу, е 10 000 хектара. Тя е огромна. Във всички случаи обаче те няма да са на повече от 1000 човека. Значи ние заради 1000 човека ще ударим по интересите на цяла София, в която живеят над 1,5 млн. души, така ли? Как ще обясним, че една огромна част от Витоша ще бъде оградена и застроена с огромни имоти, от които естествено ще се вадят хубави пари, защото много баровци имат желание да си купят някъде между полите и върха на Витоша места, където да вдигат вили. Това ли е целта на цялата работа? Според мен точно това е.
- Така ли е, г-н Тошев?
ТОШЕВ: Не. Витоша си остава защитена територия. Границите на парка ще бъдат запазени при същия режим, както досега. Освен това по данни на екоминистерството не може да има реституционни претенции към повече от 2200 хектара, защото останалите 24 000 хка са държавна собственост.
- Ще може ли да се строи по този закон на Витоша?
КАРАКАЧАНОВ: Ще може. В закона ясно е казано, че не може да се строи само в резервати и в национални паркове. За всичко останало екоминистерството просто не може да спусне забрани. Може да сложи само някакви ограничения. А като знаем каква е корупцията в администрацията, те просто няма да бъдат спазвани.
Ще се строи, при това масово. И затова питам - чии интереси защити министерството? Защити интересите на малка група хора, очевидно имащи добри връзки в това министерство.
ТОШЕВ: Има закон за горите, който урежда точно как се строи в гори и това не става така лесно, както г-н Каракачанов току-що го описа.
- Не се ли опасявате, че ще настроите цяла София срещу управляващите с този закон?
ТОШЕВ: В момента на Витоша има голямо бракониерство, което, надяваме се, с новия статут на резерватите и природния парк Витоша, ще бъде премахнато. Ще има охрана, налице са първите 100 горски полицаи, които са на подчинение на МВР. Ще има и охрана на ековедомството. Препоръчваме още МОСВ и МВР да обсъдят допълнителни мерки за предотвратяване на бракониерството, убиването на животни, незаконната сеч. Смятаме, че този закон ще подобри ситуацията в планината.
- И все пак вие не отговорихте ще се позволи ли частно строителство на Витоша?
ТОШЕВ: Зависи от конкретния случай. Дава се възможност да се извършват различни действия там, където се намери, че това няма да застраши околната среда. Това става с ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда - б.р.) с участие на обществеността и неправителствените организации. Устройството и режимът на парка също ще бъдат приети след такова обществено обсъждане.
КАРАКАЧАНОВ: Нали знаете обаче как в момента се прави ОВОС?
ТОШЕВ: Ако някой експерт не направи правилен ОВОС, губи правото си да дава оценки.
КАРАКАЧАНОВ: Но това масово се прави. Хората, които трябва да спазват закона, добре е известно, са силно корумпирани - и в общините, и в държавната власт. Знае се също, че законите не се изпълняват, че цари абсолютен хаос. Приемайки този закон, вие давате още по-голяма възможност на един човек да стъпи законово в планината и да продължи да руши природата. Той хем ще си получи собствеността, хем ще си строи, хем ще продължи да използва корумпираната власт, която ще му даде още по-голяма възможност да съсипе всичко.
- Г-н Тошев, вие сте от "Екогласност" в СДС. Не беше ли нормално тъкмо в този момент сините еколози да се включат в тази гражданска акция за защита на Витоша? Вместо това вие с г-н Каракачанов сте на противоположни позиции...
ТОШЕВ: Не. Аз смятам, че този комитет се прави с пропагандна цел.
КАРАКАЧАНОВ: Вярно е, с пропагандна цел е - идеята ни е да опазим Витоша. Искаме да опазим планината, това е нашата идея - пропагандираме я.
ТОШЕВ: Вие си правите реклама с този комитет, но в крайна сметка решаването на проблема става със закон.
КАРАКАЧАНОВ: Да, но ние смятаме, че този закон не решава проблемите за опазване на Витоша. Той я съсипва.
ТОШЕВ: Законът урежда всички защитени територии в страната.
КАРАКАЧАНОВ: Този закон урежда преди всичко интересите на частната собственост и на реституцията в досегашните защитени територии. И това го пише вицепремиерът Методиев в аргументацията за закона накрая. Там той обяснява, че "единствената цел на този закон е да уреди въпросите на собственост в защитените територии" . Той си го казва директно.
ТОШЕВ: Да, има плурализъм на собствеността. Това е философията на закона. Сега си спомням, че първият, внесен навремето закон за връщане на частните гори, беше на г-н Каракачанов.
КАРАКАЧАНОВ: Искам да подчертая, че въобще въпросът за реституцията бе повдигнат за първи път от Зелената партия. Но по-нататък този въпрос се изврати. Всъщност в България ние 8 години се занимаваме само с реституция в интерес на отделни групи хора.
- Значи ли това, че сега сте се поучили?
КАРАКАЧАНОВ: Ние не сме отстъпили. Считахме, че в България трябва да има реституция, но тя беше направена по един дребнав балкански начин. По-скоро не се поучиха онези, които дойдоха след нас в СДС. В момента се прави същото. Въпросът е да се върнат няколко имота на Витоша, а какво ще стане с планината никой не се интересува.
- Как ще реагирате, г-н Тошев, ако срещнете масова обществена реакция срещу този закон?
ТОШЕВ: Моята позиция беше ясна - Витоша ще бъде защитена територия и ще получи строг режим на охрана, какъвто в момента няма.
КАРАКАЧАНОВ: Значи този закон ще охрани бъдещите собственици на Витоша с много добра охрана. Но тези собственици на Витоша ще бъдат там и ще си строят каквото си искат.
ТОШЕВ: Евентуалната реституция би била в района на село Ярлово - в най-ниската южна част на Витоша. И няма да бъде повече от 7-8% от общата територия. За строителството казахме вече - ако се прецени, че там не трябва да се строи, няма да се строи.
КАРАКАЧАНОВ: Значи, ще се прецени, че ще се строи, защото законът го разрешава, а екоминистерството не може да му се противопостави. Ще се строи, ще се подкупва държавния апарат и още повече ще се строи.
ТОШЕВ: Не съм съгласен. Има контрол, има ведомства, които трябва да си изпълняват задълженията.
КАРАКАЧАНОВ: Вие самият обаче говорихте преди малко за бракониерството на Витоша. Къде е този контрол?
ТОШЕВ: Защото досега нямаше горска полиция и екополиция, които да се борят с бракониерите.
КАРАКАЧАНОВ: По тази логика, понеже в момента има огромна престъпност у нас, трябва да измислим ново название на полицията, да я преструктурираме и така да се борим. Има достатъчно органи и преди, и сега, които само преименуваме, но те не си вършат работата. Огромният проблем на България е, че не се изпълняват законите и съответните служби не си вършат работата. И 5 горски полиции да направиш, няма да имат никакво значение, ако не ги накараш да действат.
ТОШЕВ: Да, но ако няма горска полиция, съвсем нищо не може да стане.
- Добре, нека има и горска полиция, но и да не се разрешава строителство. Не е ли това компромисът? И не може ли да се постигне той в парламента?
ТОШЕВ: Зависи от това какъв статут има съответната зона. Г-н Каракачанов гради цялата си концепция върху това, че той смята, че няма да се изпълняват законите.
КАРАКАЧАНОВ: Аз базирам концепцията си върху това,
че не желая с новия закон вие да позволите реституция и строителство - нито частно, нито държавно, в такива уникални територии като Витоша. Оттам нататък как ще направим законодателно тази концепция няма никакъв проблем, стига да има желание. Но у вносителите желание няма. Те искат точно обратното. Това е разликата между нас. Иначе можем да направим още 5 горски полиции, но какво значение има дали ще има горска полиция, като всичко там няма да го има в гората.
Автор: МИРА БАДЖЕВА"
*************************************************************
Вестник Сега"
"Започва нова битка за националните паркове
1999-11-16 14:31:40+02
Миналата седмица кабинетът прие проект за изменение в Закона за защитените територии, с което определя и границите и площта на трите национални парка - Пирин, Рила и Централен Балкан. И учудващо, особено след миналогодишните спорове при приемането на закона, този път всичко мина без патаклами. МОСВ се вслуша в еколозите и уважи исканията им да се съхранят максимално сегашните граници на парковете. МС пък прие проекта на министър Евдокия Манева.
Ведомствата като че ли разбраха, че затрием ли си природата, ще видим ЕС през крив макарон. Защото изграждането на добре функционираща система от защитени природни територии е едно от основните изисквания за присъединяване към съюза. А и за Европа можем да бъдем ценни най-вече със запазената си и на места девствена природа, след като нейната е вече унищожена. Остава проектът да мине и през парламента, но точно
там се очаква отново да пламнат страстите
Националните паркове с пасищата си, горите и склоновете си, подходящи за ски писти, са прекалено апетитна хапка. И към тях имат интереси икономически групи, за които не е трудно да си осигурят парламентарни лобита и както се говори в средите на природозащитниците вече са ги осигурили.
Засега шефът на парламентарната екокомисия Лъчезар Тошев дава гаранции, че ще се постарае подобно нещо да не се случи.
"Не мога обаче да спра лобитата в пленарна зала",
признава синият депутат.
Всъщност и кабинетът сам пооряза малко териториите на новите национални паркове. Така например парк "Пирин" губи около 10 хектара от досегашната си площ и ще бъде 40332,4 ха. За това обаче има съгласието на еколозите, които не смятат махнатите земи за особено ценни от гледна точка на биоразнообразието. Което в тази планина е уникално и дори накара ЮНЕСКО да включи "Пирин" към групата защитени територии от световно значение, т.н. "Световно културно и природно наследство". Заедно с още само 18 подобни парка в Европа.
Точно
в Пирин бизнес интересите са най-силни
Става въпрос за отделянето на още 45 ха от парка в района на гр. Банско и пистите, които се спускат от връх Тодорка. Целта е да се разшири Банско като курортен център. Тук най-активно лобират Българската ски-федерация и "ВАИ"-Холдинг. Холдингът е легализираната част на бившата застрахователна групировка "ВИС" с всичките й номера след тирето. Тя вече успя да осъществи на практика интересите си на Витоша, където построи 2 огромни хотела - на Златните мостове и Алеко. Случайно или не там интересите и
съвпаднаха с интересите на едно правителствено лоби,
с чиято благословия бе вдигнат строежът на Копитото.
За да се гарантира някакъв обществен интерес, в групата на заинтересованите от откъсването на територии от Пирин бяха включени и неколцина местни жители, съставляващи 2 процента от населението на района, които винаги се изтласкват на предна линия. Парламентарното лоби на "ВАИ Холдинг" е синьо-червено. То е наречено "Депутати от Рило-Пиринския регион", ръководени от синия депутат Тодор Павлов, които от 1998 г. насам уж бранят интересите на населението от планината. Включително внасят и подписките на споменатите 2% от него, които искат малко декари в подножието на двете планини за паша и дърводобив, поради простата причина, че нямат друг поминък.
Целта на отцепването на 45-те хектара е
построяването на още 5 алпийски ски-писти
с прилежащите съоръжения, хотели, чайни и т.н. Земята им е необходима в местностите Шилигарника и Бандерица. А там има огромни гори от хилядолетни черни мури, обитавани от стотици защитени животни и птици. Като се изсекат горите за строежа, ще се осигурят стотици кубици безценен дървен материал. Основният мотив на инвеститорите е, че сечта ще разкрие работни места. Според предварителни изчисления обаче заетите в дърводобива няма да са повече 100-150 и при това за кратко. Повече поминък ще има в експлоатацията на пистите, но цената ще бъде тотално унищожената природа. След дърветата ще си отидат животните и птиците, а скатовете ще останат само камънак.
Ако тази група успее да прокара интересите си в парламента,
съмнително е дали ще дойдат пари за "Пирин" по програмата
САПАРД на ЕС за изграждане на инфраструктура на защитените територии. И това ясно беше казано в сряда от координатора на програмата Тобиас Салате. Той не отрече правото за ползване на парка за бизнес на местните. Но посочи много по-удачни начини. Специално "Пирин" може да прави милиони от запазен знак и сувенири с него. Като се ползва и от преференциите на това, че е признат от ЮНЕСКО. Остава и възможността за екологичен ски туризъм, но не в спортния си алпийски вариант. "Най-трудното в България е да бъдат убедени хората, че екотуризмът също може да носи пари", твърди Дейвид Смит от програмата на ЕС "Натура 2000". Според него нашите планини са изключително подходящи за ски-преходи, които не увреждат природата. "По-удобно е обаче да се спускаш по склоновете", казва британецът.
Голяма хапка е и националният парк "Рила" с неговите 108416,7 ха. Два от резерватите в "Рила", "Парангалица" и "Централен Рилски" също са включени в програмата на ЮНЕСКО за биосферните резервати. В парка влиза и
Рилският манастир, който всъщност ще е най-ощетен
от проекта на МОСВ и МС.
Манастирът и неговите земи бяха извън границите на парка, според досегашния Закон за защитените територии. И светата обител трябваше да вземе земите си по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В измененията обаче екоминистерството предлага от националните паркове да се изключат само селищата, но не и манастирите и прилежащите им земи. Още отсега рилопиринските депутати ще се опитат да извадят обителта от парка, заедно с нейните имоти, които всъщност съставляват около 1/5 от земята на националния парк. А в тях влизат близо 100 ха гори, които представляват доста солиден ресурс за цветущо дърводобивно предприятие. На никого не хрумва, че манастирът би могъл също да печели от продажбата на сувенири със запазен знак или дори и да им е хрумнало, очевидно е, че печалбата ще е значително по-ниска от дърводобива.
Солидни бизнесинтереси има и в третия национален парк "Централен Балкан" с неговите 71669,5 ха, от които 44000,8 ха са гори. Въпреки, че и
неговата територия е орязана с 2000 ха,
в територията на парка остават 4 биосферни резервата, 5 природни резервата и 15 природни забележителности. Тук е и най-високият водопад в България - Райското пръскало с пад от 125 м.
С новите си граници паркът взима 8545 ха букови гори от община Тетевен. Съответно 2853,9 ха от лесничейство Черни Вит и 6691 ха от лесничейство Рибарица. Още 7480,5 ха гъсти букови гори са отделени от община Троян. Там в "Централен балкан" влизат лесничействата Троян и Черни Осъм, съответно с 1806,1 ха и 5674,4 ха.
Екшънът около горите се развихри
още преди определянето на границите на парка. От Троян поискаха да оставят тяхната гора да бъде сечена на воля за сметка на Черни Осъм. Обаче не стана. И сега заинтересованата фирма "Виталес" ще трябва да си търси подкрепа в парламента. Защото фирмата има интерес към 2000 ха букови гори. Има и договор за ползване на горския фонд, което означава има право на сеч. И сега това право отпада, а фирмата няма да получи никакви обезщетения по договора. Според еколози от района лобито на "Виталес" е изцяло синьо. Въпреки, че този регион има и солидно червено представителство.
Скоро границите ще се гледат от парламентарната комисия по околна среда. И още там ще си проличат лобитата. Ще се разбере и каква ще бъде съдбата на родната природа, оцеляла досега. И още ще се разбере дали всъщност закриването на АЕЦ "Козлодуй" няма да се окаже недостатъчно за влизане в ЕС. Тогава вече ще падат глави. А според Националната стратегия за опазване на биоразнообразието защитените територии трябва да станат 8% от площта на страната до 2000 г. С рязане от парковете това не става.
ПРИРОДНО БОГАТСТВО
Най-голямото природно богатство на България е запазената флора. Според екологичните справочници тя е една от най-богатите в Европа и включва 3500 висши растения. Отлика на нашата природа е високият дял на ендемитни растения, от които над 270 вида и подвида на висшите растения се срещат само у нас. Още 200 вида пък са представени само на Балканския полуостров.
Голямо богатство са и запазените видове на редки бозайници, които вече са изчезнали от другите места в Европа. 730 вида гръбначни животни и над 20 000 вида безгръбначни обитават нашите гори. Сред тях има 94 вида бозайници, 390 вида птици (от които 14 вида застрашени в световен мащаб), 36 вида влечуги, 16 вида земноводни и 29 вида прилепи (общо в Европа живеят 31 вида). Във водните ни басейни пък се срещат на 207 вида риби.
Автор: ВИКТОР ИВАНО"
*************************************************************
Настояще!!!
СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ЗАСТРОЯВАНЕ НА ЧЕРНОМРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ В РАЙОНА НА СЕЛО ВАРВАРА
[ 2006-02-10 ]