Забавна география

Направо не е истина!!!!

П.П. А за Джибути - кой не знае Джибути, кой не е чувал за него... ;)

Ми явно аз:((.  Дори не знаех как се произнася!
Благодаря много за уточнението!

Браво на Лили!  За домашно да я научат - Where is BULGARIA ? :-))

Не знам как го е научила всичко това, но с ръка на сърцето признавам, че моята географска култура е по-зле.

Didi,
 Виждам, че вече слагаш картинки като богиня :). 

Да, познанията на родителите и` за съжаление не стигат до България...

Мерси за комплимента, но ако реша да стана истинска богиня, първо тук ще се похваля. Започвайте да си подготвяте неизпълнимите пожелания и жертвоприношения

{Готово--аз искам да науча испански и съм готова да жертвопринеса 15 кила от личното ми тегло, дето са ми вповече...}

Ела, в никакъв случай не жертвопринасяй (харесвам варианта "жертвоприносявам"...мммм) точно това! Ще научиш испански, после ще идеш на почивка там и няма да те забелязват  дори:)))  Дупето е високоценена част в Мехико, както го произнася Лили...

Абсолютен сладкиш е Лили. Не бих нарекла това дресировка, didi... Просто, вместо да опознава играчки с различни имена и истории за тях, майка й е била по-находчива и е избягала успешно от скуката с георграфската карта. На Лили й е страшно забавно, защото децата обичат да учат думи и да посочват съответствията за тях. Просто татко й я е поизмъчил с 8 минути въпроси - в това е проблема. Иначе, тя докато е учила това, дори не е усетила как го попива....

Малко личен опит: когато Калоян беше на около 2 и половина - 3 год. (Лили май е по-мъничка), преодолявахме скуката с огромния му интерес към света на динозаврите. Седмици наред той жадно и без умора поглъщаше вид след вид, като му четях за тях... на мен ми писна, на него - не. Само че тогава тъкмо му пролича и че ще рисува добре -  и той рисуваше различните видове за няколко секунди, като бърза карикатура. Направо готов да го обявим за гений, а" ;)))

Е, тогава нямаше YouTube, майка му нямаше и видеокамера , че да го запише - взимахме от приятел да записваме разни празници само и тежеше като гюлле.....

Та, Калоян беше абсолютен бонбон, който произнасяше като фъртуна думи като "пахицефалозавър" и "паразауролофус" за всеобщ смях и възхищение на приятелите...

Децата в тези два случая не са гениални, просто са жадни да научат неща за заобикалящия ги свят; искат да учат отрано, и искат да им подаваш много, много информация, за да им е интересен деня - нищо повече. Е, иначе мразя идеята да направиш дъщеря си цигуларка на 3 години - егати ежедневните упражнения са това!, пълен тормоз, въпреки че сигурно е жалко да се похаби таланта й..., но пък къде отива детството? Трябва да се подава информация на малко дете, докато то е жадно за нея и попива. Като му стане скучно - това вече си прераства в тормоз...

За жалост, майките са или много заети, или инертни и някак не им се ще да"подават информация" чак толкова много, а и по презумпция - считат децата си за твърде малки за подобна информация.

Пробвайте умерено - ще останете изумени от резултатите....

Е, аз пък научих племенника ми да брой до милион само да не ми задава безкрайно много въпроси, а после и всички приказки и стихотворения, които можех да намеря в библиотеката си, която не е малка, сега е отличник и обича училището, но нещата, които учи там са му скучни. Та, аз смятам, че децата, които знаят по-малко живет по-весело.

П.П. Моля дамите, като жертвопринасят нещо от себе си първо да го обсъдят с нежните си половинки, защото ако са от онези, които обичат раслото на кокалче, може да не са съгласни с обявените жертви.

Не, не си права - поне аз така мисля. Децата, които знаят по-малко са по-наивни, по-първични, може би... Но не мисля, че децата искат да знаят по-малко; те са жадни за информация. И тя им дава допълнително самочувствие и жажда за други изяви.

Желанието за знание е иманентна човешка черта. Разбира се, че зависи от гена и прочие.. И в България, и тук, съм се нагледала на невероятни съчетания от майки и деца с крайно органичен вид и агресивно поведение.

Но, по принцип, детето иска да знае и пита за безброй неща. невинаги, обаче, родителят е във форма да му даде информация. Чувала съм по детските площадки майчини реплики "Аре, стига си ме питал глупости, имаш лопатка, копай си там и ме остави да си говоря с кака ти Ани..."

Всъщност, аз така мисля. Наистина ли да знаеш по-малко е по-весело? Информацията често обременява възрастните, но децата дори не съзнават как я попиват.  Не се бях замисляла май за това...

Когато бях малка, бях от знаещите и трудно се вписвах в детския свят, сега наблюдавам племенника ми - и той е от умните - и виждам, че и той трудно се вписва, т.е. има малко приятели или почти няма, а е общително дете, но си говори с учителките / и това продължава още от детската градина/, а не с децата. Просто начина, по който го възпитахме го кара да се отличава, но аз винаги съм се старала да се отличавам, а той иска да се впише и му е много трудно да си намери подходящи приятели, с които да има общи интереси. Повечето деца му се смеят, защото учи английски, защото свири на пиано, защото чете книжки с приказки, защото решава задачи в неделя без да е задължен от никой да го прави и то само, защото иска да му купя сборника със задачи за следващата година. Когато го виждам да си седи сам на пейката или когато ми казва учителката, че я е попитал, защо хората не си възпитават децата, а ги пращат в училище да се бият, просто се питам дали постъпихме правилно с многото информация , защото това едва ли е въпрос, който трябва да тревожи 8 годишно дете, особено след като възрастните не ги тревожи.

Напоследък все за това размишлявам--за информацията и начините на поднасянето и` на едно дете.
 Абсолютно съм съгласна с  Tanichka, че всички деца, когато е под формата на игра и когато получават много поощрения (забележете колко пъти родителите във видеото аплодират детето)--всички деца обичат да научават нови неща. Имах една позната, която казваше за 4-годишния си син:"Ми като попива, и аз поливам" (с факти :)). Ако това става със съдействието на детето, а не против него, ако всичко е под формата на игра и няма тормоз--не виждам проблем.

Само защото мозъкът на един възрастен не може да се справи по този начин с такъв огромен обем информация, не значи, че детето страда, когато научава толкова много неща.
Има определени възрастови граници за всяко по-важно събитие в живота на детето--например ако не се научи да говори до определена възраст (да речем--отгледано е от животни)--после и най-големите усилия не могат да компенсират пропускането на подходящия момент.

Така че--поливайте смело! Но внимавайте да не го удавите!

A, и още нещо--аз също не мисля, че това е дете-гений, както го бях определила за себе си, преди да пусна поста си. После се замислих и си казах, че всяко дете притежава едно или друго зашеметяващо качество. Но ние възрастните сме прекалено високомерни и самомнителни, за да признаем, че още преди прохождането децата притежават интелект, характер и основните черти на личността, в която един ден ще се превърнат.
И от нас се иска само да не им пречим твърде много. И да не им завираме камерата в лицето :)).

Didi,
Имам един любим сериал, не знам дали го дават в България--"Frasier".
Обичам го, защото главният герой притежава точно "синдрома на отличника" (от който страдам и аз :)).
Не се обвинявай, знанието наистина носи печал, както се казва в Библията, но...няма по-голяма болка от невежеството. Имам и една любима мисъл на Дерек Бок, която често цитирам на порасналите деца на приятелките ми: "Ако си мислите, че образованието е скъпо удоволствие, пробвайте колко ще ви струва неграмотността!".

Аз като гледам каква простотия е плъзнала по света все по-чето ми се иска Адам и Ева да не бяха яли от плода на дървото на познанието и сега да си живеехме в РАЯ.

Със сигурност се умира от скука...(в Рая, имам предвид).

Петък вечер.... мечтииииииииииииииии...................................милиони, но без милионите за мечтите........................

Аз мисля, че е по-добре да имаш мечти. Представяш ли си каква смешка е да имаш милиони, а нито една мечта???

  Знеш ли Ела, това е преди една година и повече! И детето е американче! Добре, но не разбирам, когато аз публикувах за наш Гошко преди 1 седмица на същата тематика  и коментарът беше един! И защо бе хора?
 Та нашето дете си заслужава славата също, ама няма кой да му направи релкамата!  Е-Е-ех  къде сте родолюбци? Четете

Умно, та умно...

Ами не съм коментирала, защото не съм го видяла между толкова други линкове. Иначе снощи в Шоуто на Слави имаше момиченце на шест, което знаеше всички столици. Представяте ли си - на шест! И наистина й беше интересно да ги казва. А моето бившо шефче на 11 се интересуваше само от плюшените си играчки. Доста опити направих да й разказвам разни интересни според мен неща, но 11 години някой й беше притъпил любопитството - за полоивн година да ми е задала около 3 въпроса - единият беше "Какво ядат охлювите?". Тъжно е да видиш такова дете. А Лили - нямам думи, за племенника на Диди пък да не говорим...

За момичето това е игра. За родителите си не знам какво, сигурно също е игра. Научила, но аз така мисля че не знае в истината какво значи Аргентина, Перу, Австралиа, мисли че е зеленото, жълтото нещо има такава име.

Светлина,

Какво ли наистина трябва да се е случило на това дете, за да загуби любопитството си?
Вероятно никога не му се е налагало да иска нещо, защото желанията му са били отгатвани веднага...И понеже има всичко, не мечтае за нищо. И понеже не мечтае, не притежава и любопитство...Ужасно тъжно...     
Една приятелка се грижеше за детето на  богаташ от нейния град. И ми е казвала, че било толкова преситено, че почнало да яде само хляб, чист хляб, а шоколада хвърляло в кошчето...

Май същата работа и при нас - ядеше само чипс и нескуик със студено мляко. Аз помня, че като исках креватче за куклата си, просто си го правех, а тя отива в магазина, харесва си едно за 40лв и казва на мама. Дали времена, дали нрави... Не знам - май много ги глезим тия деца. Под глезене разбирам прекаленото улесняване на съществуването им. Мисля, че на мен не ми е било зле, когато се договарях с нашите да пуснат за половин час някое "детско" или когато не са ме водили на каишка  (вярно, ходех си постоянно с обелени колене, ама сега си имам рефлекси и като падна, не си размазвам лицето за разлика от малката).

За глезенето си права--в миналото от децата се е очаквало да почнат да помагат за изхранване на семейството от ранна възраст (особено на село). Сега ние ги оставяме "да си изживеят детството" до 20-та, че и до 30-та им година; и после се чудим как да ги изгоним от къщи.
Особено погрешно ми се струва да влезе родителят в капана на "аз не съм имал това (играчка, скъпи дрехи...), нека сега да го има детето ми, да не жадува като мен...".
И родителят се хваща на 2 работи примерно, за да осигури това, което би направило детето му щастливо...А то всъщност иска само време и внимание в повечето случаи...
Като спомена за креватче за 40 лв., смешно ми стана--напоследък най-любима играчка на децата ми е един огромен кашон от косачка за трева. Баща им го донесе и те му се радваха повече, отколкото са се радвали на "Лего" примерно.
Последователно направиха от кашона къща, после замък, после ракета, накрая го облепиха с "тапети" (прежалих една ролка хартия за подаръци :)...Сега временно са в творческа криза, но предчувствам, че скоро ще го превърнат в нещо друго.
Иначе аз съм "за" умерено товарене на децата със задължения и за постепенното поемане на отговорност, както писах в първия си пост. Защото после Животът няма да чака да се обадиш на мама да питаш на кой завой да завиеш--към правилното или към неправилното решение...

Professor,

Всички деца заслужават да са обичани и да им казват, че са специални, дори американчетата.

Оговарям на въпроса Ви, който е насочен към мен, от името на другите не мога да говоря:
по принцип не обичам да гледам деца, изправени като за разстрел пред камерата, да рецитират заучени факти като машини. В това за мен няма нищо забавно. Като учител съм учила достатъчно, за да знам, че детската памет е много услужлива и лесно може да напълниш главата на едно дете с информация, която то не разбира, но рецитира.

За да изпреваря въпроса Ви за клипа с малката Лили--тук случаят е по-различен.
1. в петък имам навик да пускам забавни неща за развлечение в края на тежка работна седмица (а мисля, че Лили е забавна, което не може да се каже за Слави Трифонов, уви, бях му фен преди...Сега в комбинация с Росен нещата звучат още по-грозно.)
2. Лили все някога ще ползва наученото в час по география, докато календари има навсякъде. Не виждам защо трябва да се пълни главата на едно дете с ненужна информация.
3. има лесен алгоритъм, с който всеки може да прави фокуса на Гошко--в годината месеците имат определени дни-31,28,31,30,31, и т.н. Така че има много лесен начин за запомняне на това на кой точно ден от седмицата се пада да речем 28 април 2005 (само трябва да се внимава за високосните години). И пак казвам, това за мен е ненужно знание за едно дете.

Мисля, че повечето родители искат децата им да преуспеят и ги обичат. Но за разлика от карането на кола, където в повечето държави трябва да се явиш на изпит, никой не "изпитва" двама души дали са готови за родители, дали знаят как да бъдат родители и какво да правят с детето си, така че да израсне щастлив и достоен гражданин.
Тук влючвам и  американците, и българите, и французите...

Благодаря за коментара; с уважение: Ела Георгиева

  И аз благодаря, Ела!
  Вярно е че всички деца по света трябва да бъдат подкрепяни и обичани не само от своите родители, но и от другите хора наоколо!
И според мен няма значение дали помни календар, или столици или  нещо друго!   Важното е, че е положило труд, проявило е интерес,  желание и воля  да го направи! А и зад този успех на детето стои някой, който го е искал повече дори и от самото дете! Ето затова става дума! И няма значение на фона, на кое предаване се случва!   Важното е да оценим положените усилия!   Както, абсолютно, уважавам рекорда в Speed Stacking, който е постигнала и вашата дъщеря, Ела! Покрай  постинга  на тази тема, разгледах доста видео материали и научих нови неща, за които до сега не знаех! За  което благодаря!
   Аз имах впредвид това, че живеем все пак  в БГ,  а и това за Лили, аз лично го гледах още миналата  година!  Така че нищо лично, просто едно уважение към децата от България на първо място, но и към всички останали също, разбира се!
   С поздрав и уважение към всеки детски подвиг в областта на знанията, изкуствата и спорта! Да са живи и здрави, да радват родителите си!

Радвам се, че съм била разбрана правилно!
Сега, след по-подробното обяснение, и аз разбрах Вашата позиция по-добре. Което показва колко важно е общуването за хората!
Поздрави за всички на Цветница и успешна нова седмица!

Didi,

Мечтите ти имат ли си имена :))?

Някои се казват Бахамски острови, Канарски острови, Индонезия, но най-осъществима ми се вижда Малта, проблема е в дълбокото и високото, не понасям плавателни и летателни съдове.
От 10 години ходя в Гърция през лятото, но не съм посещавала островите, ама някой ден ке стисна черни очи и ке скокна в гьолчето.

Влече те топлото, гледам :)). И за да не е скучен животът, избираш все острови, та все някога трябва да се престрашиш да летиш или плуваш...
Така пристигането и осъществяването на мечтата ще е още по-вълнуващо.
Моята благоевградска хазяйка като излизаше от вкъщи, казваше "Бог напред и ние по Него".

И аз си го казвам. Знам го от баба ми, а иначе живеях 10 години в Благоевград. Но откакто го превзе всеобщата селяния и чалга вече не ми е толкова интересен и приятен. Ходя все по-рядко.

Верно е, аз живях там през 90-те, преди няколко години се върнах и ...носталгия ли, какво ли, но ме срази пълната промяна в града. Беше наистина приятно и спокойно място преди...

Сега е доста сиво или бетонено. Градинките изчезват и се превръщат в стройтелни площадки. Най-красивият град стана най-обикновен град като град в БГ
Уж непрекъснато се строй, но някак си не се обновява. Няма вид на ново и красиво, преобладава сиво.

Със същото впечатление останах и аз. Аз живеех в "Октомври"--което си е хубав район, а сега блоковете са с рушащи се фасади, видя ми се много неподдържано, особено като помня колко спретнато беше преди...Явно няма закон за общата собственост и щом блокът още не е паднал, никой не го е грижа, че отвън изглежда като след бомбардировка..